Албанският роман, спечелил Наградата за литература на Европейския съюз - "Епосът на утринните звезди" на Руди Еребара, излезе на български в Издателство "Изида" в превод на Екатерина Търпоманова.

Това е роман за неморалността на диктатурите и диктаторите, за човешката слабохарактерност и дребнавост, за склонността към оскотяване и ожесточаване срещу ближния - и всичко това на фона на една абсурдна действителност, в която няма и не би могъл да се намери смисъл, в която никой не е герой.

На 16 октомври 1978 г. албанският народ празнува рождения ден на комунистическия диктатор Енвер Ходжа, чиято личност е издигната в култ и е боготворена от верните му последователи.

Но празникът е помрачен от неочаквана беда - проливният дъжд, който се изсипва същия следобед, измива червената боя, символа на пролятата партизанска кръв, от лозунгите, плакатите и портретите, окачени из цяла Тирана в чест на ръководителя на страната.

Следва незабавната реакция на властовите органи и на висшестоящите партийни лидери, които виждат в този нещастен случай целенасочен саботаж, организиран от вражеска група сред художниците и артистите.

Още

"Рафаело. Изгубената истина" от автора на "Тайната библиотека на Леонардо" (откъс)

Някой трябва да бъде наказан за поруганата чест на великия вожд! Някой трябва да поеме политическата отговорност! Но това, разбира се, не трябва да бъдат истински комунисти и пролетарии, произлизащи от добри работнически семейства.

Така на прицел се озовава Сюлейман (който, осъзнавайки несигурното си положение, иска да модернизира името си и да го промени на Едмонд), чийто род е бил богат, преди да им бъде иззето имуществото, и който е имал нещастието да се забърка с дъщерята на виден комунист, с която впоследствие се е разделил заради нейната изневяра.

Въпреки че той не заема някаква важна функция в предприятието, което изработва лозунгите и портретите, дори не е официален художник, а просто помощник, заради нестихващата класова борба клетникът усеща, че никога няма да му бъде простен този буржоазен произход, че в очите на вездесъщата партия той винаги ще бъде враг по рождение, независимо дали наистина се е провинил в нещо, или е невинен.

Защото по време на диктатура истинската човечност не може да вирее - тя е "обуздана" с намордник, окована е с вериги в някаква дълбока пропаст, от която само от време на време успява да издаде сърцераздирателен вик.

Издателство "Изида"

Руди Еребара (1971) е албански поет, романист и преводач. След като през 1995 г. завършва Академията за изящни изкуства в Тирана, той започва да се изявява като политически журналист в няколко национални вестника. През 2016 г. издава романа си "Епосът на утринните звезди", за който по-късно печели Наградата за литература на Европейския съюз.

Още

Германските стереотипи през погледа на един англичанин (ОТКЪС)

Още

"Не се казвам Мириам" или срамът, вината и страхът от неизказаната истина (ОТКЪС)

Още

Добре дошли в "Гълъбария" – новият роман на Стефан Коспартов (откъс)

Още

Нищо не е такова, каквото изглежда, но кой може да бъде сигурен? (ОТКЪС)