"Защото по време на диктатура истинската човечност не може да вирее - тя е "обуздана" с намордник, окована е с вериги в някаква дълбока пропаст, от която само от време на време успява да издаде сърцераздирателен вик." Когато всички сме добре, чувстваме се сигурни, задоволени и налитаме да сме добри щото не ни коства нищо... това не е човечност а съжаление, самодоволство, дребна игра на егото в стил Виж колко съм добър. Истинската човечност е когато ти е гадно, изплашен си, самотен си, боли те и въпреки това даваш, помагаш, правиш неща без да очакваш някаква награда от хората или от Бога. Истинската човечност може да се прояви само в смутни времена, та било то и само в Твойте смутни времена