На 16-и този месец на сцената на "Нов театър НДК" известната режисьорка Клара Армандова представи нова своя версия по знаковата пиеса на Пол Зиндел "Влиянието на гама лъчите върху лунните невени", която носи заглавието "Парченца от слънце и облак". Любителите на театъра ще имат възможност да гледат постановката от другия месец.

Плакат: Георги Аврамов

Действието се развива Тук и Сега и разказва историята на три жени - самотна майка с две дъщери. Всяка от тях изживява собствената си "лудост" в един затворен свят на отчуждение и изолация. Едната дъщеря (в ролята - актрисата Роси Русева) е свръхчувствителна да приеме реалността и затова чувството й за самосъхранение избива в поведение, което я прави да изглежда повърхностна и напомпано оптимистична. За сметка на това "умствено недоразвитата" може да си позволи да назовава нещата с истинските им "имена", дори когато истината наранява.

Актрисата Роси Русева, в сцена от спектакъла / Снимка: Е. Мариянска

Другата дъщеря (актрисата Вероника Ханджиева) е тотално обезличена от майка си, но и тя си има собствения си спасителен свят - светът на науката, в който откривателства всеотдайно и скромно. Егото й до такава степен се е притъпило от авторитарната й майка, че момичето се е научило да търпи безропотно не само всяка нейна забележка, но и всяка агресия от външния свят. Унищоженото й самочувствие и образът й на гениално "луда", я правят да изглежда безволева и напълно беззащитна.

Роси Русева и Вероника Ханджиева, в сцена от спектакъла / Снимка: Е. Мариянска

Битовизмът до такава степен е убил радостта в живота на тези три жени, че те дори не могат да се зарадват искрено на внезапно появилия си в дома им успех на малката дъщеря. Той по-скоро ги плаши, въпреки че едно неуверено чувство на гордост се опитва да пребори страха. Образът на майката е центърът, около който се движат събитията. Изправена на ръба на усилията си да убеди самата себе си, че животът й не е провал, тази смела жена истински се бори за собственото си самоуважение.

Актрисите Роси Русева и Марияна Бранкованова (в ролята на майката), в сцена от спектакъла / Снимка: Е. Мариянска

В ролята на майката ще видим брилянтното изпълнение на актрисата Марияна Бранкованова, която успява да предаде целия драматизъм в психологията на героинята си. Трите жени са затворени като в един омагьосан кръг зад "три ключалки", и се чувстват сигурни единствено в домашния си затвор. Тази неувереност им пречи да заявят пред света истинската си природа.

Актьорите Вероника Ханджиева, Дидо Мачев и Марияна Бранкованова, в сцена от спектакъла / Снимка: Е. Мариянска

Всяка от тях жадува за живот, в който да изпита целия регистър на човешката чувственост, но животът им е поставил строги граници, които те не смеят да прекрачат. Присъствието на други същества в къщата се приема от героините амбивалентно - от радост, до нежелание за грижа. Външните фактори още повече засилват в тях чувството за безнадеждност и поддържат тъжния регистър на атмосферата в дома им.

Ето защо майката намира смелост да се "отърве" от това външно присъствие. Всъщност, от чувството за отговорност и от емоциите, които произтичат от нея. Плахите пориви на любов и привързаност са заплаха за "статуквото" на тъжния й живот. Изглежда така, сякаш промяната е невъзможна. А това убива мечтите й. Реалността е по-силна от тях.

Поклон за публиката, отляво надясно: Вероника Ханджиева, Марияна Бранкованова, Роси Русева, Клара Армандова, Дидо Мачев / Снимка: Е. Мариянска

Спектакълът внушава усещането за заплаха над свободната воля на човека, да надмогне битието и да изяви себе си смело и с целия регистър на бушуващите в него страсти и чувства. В този смисъл дори хитроумните реплики ще ви доведат до смях през сълзи, заради препратките към атмосферата на съвременния ни свят.

Актьорите Роси Русева и Дидо Мачев, в сцена от спектакъла / Снимка: Е. Мариянска

"Парченцата слънце" и "парченцата облак" са пъзелът на нашия живот, който можем да "подредим" само ако счупим сами собствените си "окови".

Сценична версия и постановка: Клара Армандова, носител на наградата за режисура на Международния театрален фестивал в Единбург, 1994 г. за постановката на "Ромео и Жулиета" в Театър "Демарко"

Сценография: Николай Ангелов
Музика: Добромир Кисьов

Участват артистите:

Марияна Бранкованова
Роси Русева
Вероника Ханджиева
Дидо Мачев

Вероника Ханджиева и Роси Русева - в ролите на двете дъщери / Снимка: Е. Мариянска

За режисьора на спектакъла - Клара Армандова

Публиката от по-старото поколение я помни от детсетките й актьорски превъплъщения на сцените на Театър "София", Театър 199, Театър "Сълза и смях" и кафе-театрите към "Концертна дирекция", от периода между 70-те и 80-те години. Други пък са я запомнили с телевизионните "Приказки с шапки" и рубриката "Лека нощ, деца" по някогашната национална телевизия. Клара Армандова бе запомняща се актриса от времето на соца. Изиграла е общо над стотина роли в театъра и киното.

Снимка: Личен архив на Клара Армандова

Животът й е интересен, не по-малко от пиеса, или филм. С много риск и ентусиазъм, тя успява за грабне наградата за режисура на Международния театрален фестивал в Единбург през 1994-а, с постановка на британска сцена. В страната, в която от времето на Шекспир насам, публиката е по-взискателна от всяка друга по света, една българска актриса успява да грабне награда за режисура!

Още

За театъра, без който Булгаков не можеше да живее, както морфинистът без морфин

Клара Армандова е поставила във Великобритания над 40 постановки като режисьор. През 1999-а година написва три едноактни пиеси: "Неделя сутрин", "Птици", и "Назад към огъня", които публикуват в сборника "Нови драматурзи" ("New Playwrights"). Пиесата й "Неделя сутрин" ("Sunday Morning") е адаптирана за радио и излъчена по Радио BBC3. Така, освен наградата за режисура от Международния театрален фестивал в Единбург, българката е приета и за член на Съюза на писателите на Великобритания.

Снимка: Личен архив на Клара Армандова

Установява контакти на високо ниво и Лайза Минели участва с гласа си в нейния спектакъл "Бъди смела, моето момиче", игран цели две години на лондонска сцена.

Още

Достойно ест за "рицаря с броня" Любомир Кабакчиев

Откъде тръгва българката: Клара Армандова е завършила английска гимназия, а след нея - някогашния ВИТИЗ, в класа на големия Боян Дановски, а нейни преподаватели са знаменитите Методи Андонов и Любомир Кабакчиев. След актьорската си кариера в България, още преди промените - през 1985-а пише писма до университети във Великобритания, с намерението да продължи образованието си там. До 1988-а не получава никакъв отговор обратно. След три години чакане, най-сетне й връщат отговори от университетите в Лийдс и Глазгоу, но таксите, които оповестяват, са непосилни за българката.

Снимка: Личен архив на Клара Армандова

Още

Бърнард Шоу 40 години пише любовни писма

Накрая, с близкия й приятел - майстора на електронната музика Симо Лазаров, им хрумва да се обърнат за помощ към еврейската общност в Париж. Не след дълго става възможно да замине за Лондон, където се установява да живее със сина си в семейството на пастор. Записва да следва театрална режисура в университета в Лийдс. Там има възможност да открие своята сила, като съчетава добре познатата й Школа на Станиславски с традициите на британския театър. Познанията й впечатляват журито на конкурс за длъжността декан на Факултета по драматичен театър в Гилдфордската консерватория, и Армандова е приета да преподава там Актьорско майсторство. Заема длъжността до 1999-а година.

Снимка: Личен архив на Клара Армандова

Първата й постановка като режисьор на британска сцена е "Салемските вещици" на Артър Милър, а през 1994-та поставя "Ромео и Жулиета" - постановката, която й донася признанието в Единбург. Режисьор е и на поредица късометражни филми, от които "Трохите на щастието" ("The Crumbs of Happiness") бил прожектиран в кино "Метро на Лестър Скуеър" в Лондон и на Прегледа на късометражното кино на Международния кинофестивал в Кан през 1999-а година.

През юни 2006-а година защитава докторат по театър в Редингския университет.

Снимка: Личен архив на Клара Армандова

Още

Ах, тази Лайза! Животът, като вариете - песен, танц и оптимизъм

До 2014-а година живее и работи под името Клара Арманд като режисьор и театрален и вокален педагог във Великобритания. Поставя спектакли в няколко регионални театри: "Женитба" в Театър "Торндайк", "Снежната кралица" в Театър "Ред Бул", "Дъщери" в "Уест Енд Тиътър Уайтхол", "Акшън" в Театър "Хампстед", "Кабаре" в "Хартфордшиър Куийнз Тиътър", "На ръба" в "Блумсбъри Тиътър" и др. През октомври/ноември 1997-а година поставя и "Женитба" от Гогол в "Оук Стрийт Тиътър", Портланд Мейн, САЩ.

Репетиция / Снимка: Личен архив на Клара Армандова

Още

Напусна ни големият театрален педагог проф. Димитрина Гюрова

През 2014-а година Клара Армандова се завръща в България и основава актьорска школа, която за година време прераства в импресарска къща за сценични изкуства "Визион". Армандова е любител на дълбоката драма и ненавижда халтурата. Запитана в едно интервю, как би охарактеризирала този евтин "жанр", тя го определя като "текст, текст, плюс песничка, за разнообразие". Завръщайки се в родината, Клара Армандова поставя през февруари 2017-а година премиерата на авторския си спектакъл "Лъч", по мотиви на Шекспир и музика на Прокофиев, в Театър "Възраждане" в София.

За пръв път поставя своята авторска сценична версия по пиесата на Пол Зиндел "Влиянието на гама лъчите върху лунните невени" през октомври 2020-а година, с друг актьорски състав. Очаквайте редовните представления на "Парченца от слънце и облак" в "Нов театър НДК" от м. март т.г., с актьорския състав от премиерното представление снощи.

Текст и снимки от представлението: Еми МАРИЯНСКА

Още

Васил Гендов - Живот между театъра и киното

Още

"Когато артистите се гримираха на свещи" - спомени на пионера на българското кино Васил Гендов (откъс)

Още

Лайза Минели: Майка ми би се изсмяла на участието на Лейди Гага в „Роди се звезда“

Още

Хелън Мирън: Прекрасното ни единение чрез театъра ще продължава, докато ни има