За театъра, без който Булгаков не можеше да живее, както морфинистът без морфин

За театъра, без който Булгаков не можеше да живее, както морфинистът без морфин.

Попаднеш ли в театъра, струва ти се, че си нещо пò така от другите хора: по-силен, по-гениален, по-хуманен, по-необходим, по-чувствителен. Самозабравяш се, подгонва те амбицията на всяка цена да бъдеш артист и бързо попадаш между зъбчатите колела на театралната машинария, която винаги иска своето и никога това, което ти самият искаш. И тогава настъпва деформацията - неволна, най-често неосъзната, но и неизменна - на попадналия в театъра поетичен характер. Нищо не е такова, каквото е било в очите ти, когато за пръв път си пристъпил зад кулисите. Нещо повече - нищо не е такова, каквото би трябвало да бъде.

Снимка: Кети Райкова

То вече е в нас, "ще се развива и ще ни изсмуче" - и днес, и по времето, в което Булгаков е започнал да излива своя незавършен "Театрален роман" на хартия. Но когато авторът посяга към смъртта през ръката на героя си Сергей Леонтиевич Максудов, и то само заради провала в изкуството, се случва нещо особено...

Снимка: Кети Райкова

Снимка: Кети Райкова

Лентата на живота започва странно да превърта и да напомня з

а нещо друго:

"Театърът тъне в полумрак. Стоя до рампата. Гледам как художничката Аврора Госие обикаля въртящия се кръг с линийката, как я допира леко до пода. Светлата коса на Госие ту припламва като подпалена, когато тя се навежда към края на рампата, ту гасне и става като пепел. И аз си мисля, че всичко, което става сега, което се влачи така мъчително, всичко ще получи своя завършек..."

Театрален роман

от Михаил Булгаков

Режисура и драматургична версия: Люба Тодорова
Сценография и костюми: Антония Соколова
Композитор: Илко Биров
Фотограф: Кети Райкова
Участват: Мануела Минкова, Яна Зайкова, Димитър Василев, Николай Ганчев, Димитър Крумов

Снимка: Кети Райкова

Снимка: Кети Райкова

Снимка: Кети Райкова

Снимка: Кети Райкова