ЛИЧНОСТИ НА ДУХОВНАТА КУЛТУРА
Уилям Джеймс: Истина е това, което "работи" и носи полза
115 години от смъртта на един от най-големите философи на съвременната епоха
Автор : / 1406 Прочита 4 Коментара
Уилям Джеймс
Снимки: Wikimedia Commons/Колаж: Dir.bg
Днес все повече хора се интересуват от психология и най-вече как чрез практическото й приложение могат да подобрят социалния си и интимен живот.
Един американски философ и психолог е сред основателите на този практически подход към науката, наречен прагматизъм. Той е също така родоначалник на школата на функционализма в психологията.
Неговото име е Уилям Джеймс.
Тук трябва да уточним, че за създател на течението "прагматизъм" във философията се счита Чарлс Пърс, според когото за да бъде едно твърдение вярно, трябва да са налице някакъв експеримент, или наблюдение, които да го подкрепят.
Теорията на Джеймс е по-различна.
Според Уилям Джеймс всяка идея трябва да допринася за някаква полза. Простичко и ясно казано, като всички гениални неща. Джеймс е автор на теория за човешкото съзнание и съавтор на теория за емоциите. Първият университетски лекционен курс по тези въпроси в САЩ е организиран от него. Това се случва през далечната 1875 година. Ето защо го наричат "баща на американската психология". И това не е само нарицателно - през 1977 година, т.е. век по-късно, и повече от половин век след смъртта на учения, признанието е официално оповестено от Американската психологическа асоциация.
Уилям Джеймс е роден на 11 януари 1842 година в заможно семейство от Ню Йорк, САЩ. Баща му бил страстен почитател на философията, теологията и изкуството. Човек, който държи на образованието и напредъка. И двамата му синове - Уилям и Хенри стават блестящи ерудити в своята област - Уилям като учен, а брат му Хенри като писател романист.
Ще се изненадате, но като малък Уилям искал да стане художник. Дори му наели частен учител по изобразително изкуство. Впоследствие следвал медицина в Харвард и се дипломирал, но никога не практикува като лекар.
Хердер, като Гьоте на философията
Може да се каже, че интересът му към психологията идва след като самият той страдал от депресивни състояния още в младостта си. По тази причина родителите му го пратили да поживее в Европа. Джеймс живял две години във Франция и Германия. Там той се запалва по литературата по психология и така напредва, че през 1872-ра получава предложение от Харвард да постъпи на работа като преподавател по психология. Уилям Джеймс става първият лектор по психология в САЩ.
Творчеството му е събрано в множество книги и статии, основните сред които са "Принципи на психологията" (1890), "Психология. Кратък курс" (1892), "Волята да вярваш" (1896) и "Прагматизмът" (1907). Ученият умира на 68-годишна възраст на 26 август 1910 година в Чокоруа, САЩ от сърдечна недостатъчност.
Вече споменахме за родоначалника на прагматизма Чарлс Пърс и тук следва да уточним, че двамата с Уилям Джеймс са били приятели. Свързало ги работното им място - и двамата били лектори в Харвардския университет. Джеймс успява да популяризира идеята на Пърс, но разработва собствена версия, която представя в есета и лекции. За него прагматизмът се свежда до проста формула за истината - че тя е това, което "работи". Това е съвсм различна трактовка на традиционалното схващане, според което истината е съответствие на факти. Джеймс предлага един друг поглед върху истинността - по-оптимистичен, ако можем да го наречем така - че истината е вярата в нещо, което поражда полза.
Много съвременни методики за позитивно мислене залагат на тази негова теза. Каква е логиката, на която се опира ученият: че всяка вяра в някаква идея ни кара да анализираме фактите и да вземем обмислено решение. Ето защо Джеймс казва, че истината никога не е нещо застинало в конкретен момент, или ситуация, а че тя е процес.
"Старите "истини" се модифицират и понякога биват замествани от нови "истини", казва Джеймс.
Как по-конкретно защитава тезата си за значението на вярата в някаква идея? - Джеймс дава следния пример: Ако човек се изгуби в гората и не вярва, че може да излезе от нея, за да се спаси, с по-голяма вероятност ще умре в нея, преди да бъде открит. И заключава: "Нашите действия и решения правят така, че вярата ни в дадена идея става истина. Действай така, сякаш това, което правиш има значение. Защото има."
"Психология на глупостта": Възможен ли е свят без глупаци?
Разбира се за това е нужен здрав разум. Само с вяра нещата едва ли биха се получили. Както казва една наша психоложка, "идеята трябва да отговаря на определени условия, за да бъде счетена за правдоподобна". Има и един много любопитен момент като въпроса, как кореспондират помежду си вярата в Бог и вярата на хората в определена идея за истина, както я разбира Джеймс. Той категорично отговаря на този въпрос утвърдително - счита, че има Бог и че това, което прави това твърдение истина, е неговата полза за хората. В книгата си "Разновидностите на религиозния опит" (1902) Джеймс анализира разнообразието от ефекти и ползи, предизвикани от вярата в Бог. За краткост ще се съгласим, че основната полза от религията е като регулатор на човешкия морал.
За Джеймс психиката е нещо цялостно, което изразява приспособимостта на човека към средата. Това е в основата на неговата теория, и съответно на школата на функционализма в психологията, на която е основател.
Много любопитни и за психолози, и за езотерици, е теорията на Джеймс за съзнанието. Според него то възниква от фактите, които съществуват - без значение, дали те са истина. Така съзнанието си осигурява един доста по-широк кръгозор за човека, и съответно - по-широко поле за практическото му действие. Уилям Джеймс приема, че съзнанието е поток от мисли. Те имат способността да се обединяват, и това той нарича "обединено съзнание".
"Нашето съзнание се разгръща постоянно. Това е процес, който мозъкът извършва. То ни дава възможност да разсъждаваме за миналото, настоящето и бъдещето, да планираме и да се адаптираме към обстоятелствата и да осъществяваме това, което мозъкът смята за първостепенна цел на съзнанието - да останем живи."
Идеята на Джеймс за "единство на съзнанието" е фундаментална в теорията му за съзнанието и оказва силно влияние върху утвърждаването на психологията като наука. Върху тази идея именно стъпва по-късно гещалт психологията в Германия, чиято основна теза е цялостният начин на работа на мозъка.
Работейки върху проблемите на човешкото съзнание, Уилям Джеймс стига до извода, че емоциите играят важна роля в ежедневния живот на хората и през 1984 година публикува статия по тази тема - "Какво е емоцията?". В нея развива тезата, че емоциите са резултат от физиологични отговори на промени в човешкото тяло, които настъпват в отговор на външния свят. Джеймс дава простичък пример за доказателство на тезата си - ако видите мечка, ще се изплашите и ще побегнете.
Но тук ще се изненадате - според Джеймс първото не е страхът от мечката, а... бягането. Именно то, според него, предизвиква страха. Защото докато бягате, вие изпитвате множество влияния като учестено дишане, сърцебиене и прочее, които ви карат да се страхувате. Действието, според Джеймс, предхожда емоцията - тъжно ми е, защото плача; страх ме е, защото бягам. За мнозина това твърдение изглежда неубедително, но Джеймс прави революция в психологията със своите аргументи.
В своята книга "Принципите на психологията" той пише: "Ние съжаляваме, защото плачем, ядосани сме, защото удряме, страхуваме се, защото треперим, но не плачем, удряме или треперим, защото съжаляваме, защото сме ядосани, или защото се страхуваме. Нашите емоционални реакции се състоят от нашите физически реакции и те възникват в резултат на потенциално емоционални събития в околната среда. Физическите реакции са ключови за нашите емоции и без тях нашите преживявания биха били бледи, безцветни и лишени от емоционална топлина."
Идеите на Уилям Джеймс оказват силно влияние върху развитието на философията и психологията - обогатяват ги. Важна особеност на Джеймсовата психология е неговото разграничаване на възприятие от усещане.
Творчеството на Джеймс има три основни психологически теории: Теория за потока на съзнанието, Учение за самосъзнанието и Аз-образа, и Теория за емоциите и чувствата. Вече споменахме някои основни тези на тези теории.
Към всичко казано трябва да добавим и че Джеймс е родоначалник на феноменология в будистки дух. За него съзнанието е поток от мисли, желания, преживявания и фантазии. То е субективно - "познава себе си" и не може да се "припише" на друг. Аз-образът всъщност е способността на нашето съзнание да познава себе си. Но то не е нещо конкретно, защото според Джеймс съзнанието работи с много Аз-ове. Джеймс говори за Аз-физическо, Аз-духовно, Аз-социално и Аз-идентично. Реалният Аз-образ е това, което мислим и казваме, че сме, но той може да не съвпадне с действителния ни образ. Огледалният Аз-образ пък е това, което казват другите за нас.
Джеймс прави анализи и в други науки като гносеологията, антропологията, етиката, философията на религията и др. Най-сериозният му труд е "Многообразието на религиозния опит". Сама по себе си книгата представлява сборник от негови лекции в областта на естествената теология. Както вече споменахме, за него религиозната вяра действа положително върху човека. Тя не само го утешава, но и го води напред в житейското му поведение, давайки му необходимите ценности и идеали.
Само да вметнем, че за горното Джеймс бива критикуван както от атеисти, така и от вярващи. Обвиняват го, че предлага свое разбиране за Бог, което се отдалечава от християнското схващане, че Бог е съвършен.
За Джеймс Бог е по-скоро наш помощник, сътрудник и гарант за морален ред.
Карл Густав Юнг: Ние сме в основата на всяко зло
И идва най-интересната част от изследванията на Джеймс върху психиката - в областта на паранормалното. Той е убеден в съществуването на мистичен опит, който показва непонятна за науката връзка между съзнанията. Обяснението, което той дава, е следното: "мистичният опит възниква тогава, когато прагът на съзнанието пада и в него започват да нахлуват разнообразни усещания, непознати до този момент". Последните години от живота си ученият посвещава на това да търси аргументи по тезата, че предсказването на бъдещето и други паранормални явления са действителни. Като учен се опира на фактологията, но не успява да ги обясни. Отива си от този свят, вярвайки в Бог и свръхестественото, и с надеждата, че човекът разполага с разум за полезни решения.
Уилям Джеймс - мисли
"Най-голямата полза от живота е да го посветиш на нещо, което ще го надживее."
"Дали животът си струва да бъде живян? Това зависи от живеещия го."
"Бъдете готови да приемете нещата такива, каквито са. Приемането на онова, което вече се е случило, е първата стъпка към преодоляването на последиците от всяко нещастие."
"Най-съкровеният принцип на човешката природа е горещото желание да бъдеш оценен."
"Изкуството на мъдростта е в това да знаеш кои неща в живота трябва да пренебрегнеш."
"Най-великото оръжие срещу стреса е нашата способност да изберем една мисъл, вместо друга."
"Големите кризи и непредвидените обстоятелства ни показват колко по-големи са жизнените ни сили в сравнение с това, което предполагаме."
"Много хора си мислят, че мислят, а те просто пренареждат своите предразсъдъци."
"Действието може да не донесе щастие, но пък и не съществува щастие без действие."
"Много от това, което наричаме "зло", често може да се превърне в мобилизиращ и стимулиращ фактор просто чрез промяна на вътрешната нагласа."
"Да изучаваш ненормалното е най-добрият начин за разбиране на нормалното."
"Песимизмът води до слабост, оптимизмът - до сила."
"Истината е това, което работи."
"Повечето хора живеят - било физически, морално или интелектуално - в един твърде ограничен периметър от реалния си потенциал. Те използват само малка част от своето съзнание и от богатството на душата - подобно на човек, който от цялото си тяло свиква да си служи и да движи само малкия си пръст."
"Трагедията на живота не е, че свършва толкова бързо, а че чакаме толкова дълго, за да го започнем."
"Ако просто "да се чувстваш добре" беше решаващо, пиянството щеше да е най-великото човешко преживяване."
"Защо трябва да мислим за прекрасни неща? Защото мисленето определя живота. Често срещан навик е да се обвинява живота за околната среда. Околната среда променя живота, но не го управлява. Душата е по-силна от своето обкръжение."
"Нищо не е толкова уморително, колкото непрекъснатото мислене за неизпълнена задача."
"Ако даден организъм не успее да изпълни своите способности, той се разболява."
"Не пея, защото съм щастлив. Щастлив съм, защото пея."
Еми МАРИЯНСКА














