За широката публика той остава някак несправедливо в сянката на Молиер и Корней, докато всъщност е най-значимият френски трагедиограф от епохата на Зрелия класицизъм. Става дума за великия френски драматург на 17 век Жан Расин.

Портрет на Жан Расин (1639 - 1699), ок. 1679 г. / Снимка: Getty Images

През декември миналата година светът отбеляза 385 години от неговото рождение.

Жан Расин е роден на 22 декември 1639 година във Ферте-Милон, провинция в Северна Франция. Съдбата му е тежка. Расин загубва още като малко дете и двамата си родители. Трагедиите се случват в период от две години. Жан бил едва на две, когато умира майка му, и на четири, когато умира баща му. С грижите по малкия се заели дядо му и баба му.

Още

МИТОВЕ И РЕАЛНОСТ

Убийцата на якобинеца Марат - правнучка на драматурга Пиер Корней

През 1649 година, когато Расин е на 10, умрял и дядо му. Баба му Мари Молинс решава да отиде с внука си в манастира Порт-Роял, основан от последователи на янсенизма. Това дава силно отражение върху възпитанието, образованието и възгледите на младия Расин. Там той изучава Класическо учение, Гръцка и Римска митология, изобщо дисциплини, които ще изиграят важна роля в бъдещата му работа като драматург.

Още

МАЙСТОРИ

Жан Антоан Удон - скулпторът, който "възкреси" античността

Първоначално учи в колежа в Бове, и когато навършва 16 - в прилежащото към манастира училище Пале-Роял де Шан. Още на тази съвсем млада възраст Расин четял в оригинал трагедиите на класици като Еврипид. По характер бил жизнерадостен младеж и въпреки, че бил възпитан в религиозна среда, харесвал светския живот и романтичната поезия.

Плановете за него от страна на менторите му били да следва право, но вътре в себе си той мечтаел да стане артист. Междувременно се прочул като поет още с първите си опити да пише поезия. Впечатлил със стиховете си дори знаменитости на своето време като Никола Бояло.

Още

ЧУДЕСАТА НА СВЕТА

Александрийската библиотека - перлата на знанието в античността (ВИДЕО)

Расин се установил да живее в Париж и веднага се вписва в театралните среди на френската столица. През 1660 година посветил ода на младия френски крал за сватбата му. "Нимфата на Сена" била одобрена от популярния по онова време френски критик и председател на Академията Шаплен. Успехите на младия Жан в поетичното поприще, обаче, никак не зарадвали хората, които чертаят бъдещето му. Религиозното братство пратило своя възпитаник да работи като свещеник в едно затънтено градче, за да го отърве от "покварата" на Париж. Расин, обаче, проявява характер и бързо се връща обратно във френската столица. Написва нова ода - пак за кралския двор. Постоянно следи дейността на театрите "Пале Роял" и "Отел дьо Бургон" и мечтае за сцената.Не става артист, но за 13 години написва десет драматургични творби и две литературни драми, поръчани от самата кралица - "Естер" и "Атали".

Дебютът му като драматург е с трагедията "Тивиада или Братя врагове", написана през пролетта на 1664 година. За основа Расин използвал творба на Есхил. Постановката била представена на сцена от трупата на Молиер, но не предизвикала особен интерес.

Пиесата, с която Расин впечатлява публиката и кралския двор е "Александър Велики" (1665). Според критиците тя е подражателска на Корней, но трябва да си дадем сметка, че тогава Расин бил едва на 26. Един скандал също подпомогнал популярността на постановката: Расин решил пиесата му да се играе едновременно в двата му любими театъра - "Пале Роял" и "Отел дьо Бургон".

Илюстрация към "Федра" на Жан Расин

Причината била, че не харесал трактовката в "Пале Роял". Това негово решение, обаче, не се възприело като коректен подход, тъй като между театрите има конкуренция. "Капризът" на Расин разгневил мнозина в театралните среди, но Расин отново проявил нетипичен за младостта му характер - привлякъл в конкурентния "Отел дьо Бургон" примадоната на Молиер Терез Дюпар.Това станало причина за дълбок разрив между него и Молиер - двамата най-велики драматурзи от епохата на Класицизма си обърнали гръб.

Още

МАЙСТОРИ НА ПЕРОТО

Молиер: Писането е като проституцията...

Година по-късно Расин представя първия си шедьовър - "Андромаха". Трагедията използва антични източници и впечатлява с трактовката им. Расин се изявява като изобразител на съдбовни страсти и проникновен сърцевед. Освен това той създава творба, която пренася античния сюжет в съответствие със съвремието си. Новаторски е и подходът му към теми като любовта, страстта, дълга. Същевременно действието се развива едновременно целеустремено, но не и натрапчиво. Публиката възприемала сюжета без усилие.

Още

ВЕЛИКИТЕ СВЕТОВНИ ДРАМАТУРЗИ

Молиер: Съмненията са по-жестоки и от най-неприятните истини

Този период е много силен за Расин. Още неутихнали страстите около трагедията "Андромаха", и той написал триактна комедия - "Истци". Демонстрирал нов талант у себе си, но зрителите трудно приели новото му амплоа и комедията била посрещната хладно. Освен всичко друго, някакси не допаднала и на краля. В крайна сметка, обаче, с течение на времето, комедията започнала много да се харесва на публиката.

През 1669 година Расин написва специално за театър "Отел дьо Бургон" трагедията "Британик", която създава усещането, че авторът й дискредитира монархията. По тази причина, въпреки завидните си художествени качества, постановката била посрещната хладно.

Още

ДУШАТА НА КОМЕДИ ФРАНСЕЗ

След четири века Молиер се завръща във Версай

Работохолизмът на Расин и твърдият му характер успявали да го държат нащрех, въпретки временните препятствия. През 1672 година той затвърждава името си на водещ драматург с трагедията "Баязид". В нея той за пръв път залага на съвременен и интригуващ сюжет - животът в тайните покои на харема на брата на султана. Въз основа на разкази на френски посланик, Расин разкрил малко познати обстоятелства около смъртта на Баязид.

Спектакълът въздействал силно върху зрителите не само със сюжета си, но и с екзотичните костюми, с които играели актьорите. Интересът към постановката бил огромен.

"Баязид" слага началото на поредица от триумфи за Расин. През 1673 година той получава признанието на Френската академия, като е избран за неин член. През 1674 година излиза "Ифигения в Авлида", приета с голям възторг от публиката.

И идва времето на най-големия шедьовър на драматурга - "Федра" (1677 г.). Според някой трагедията е венецът на цялото му творчество. И тук Расин използва огромните си познания за античността и по-конкретно - на творчеството на колоси като Еврипид и Сенека. Разбира се, Расин ги осъвременява с нов прочит на историята.

Още

НОВО НА КНИЖНИЯ ПАЗАР

"География на мъдростта" или Експрес "Сократ"

"Федра" е най-дискутираната Расинова драма. Според познавачи, причините са много, но главно тази, че тя сякаш надхвърля епохата си. Има и друга версия за дискусията - че Федра е представена като "душа, лишена от благодат", а този образ сам по себе си буди различни тълкувания, свързани с янсенизма и връзката на автора с него.

До онова време Расин вече бил не само уважаван и издигнат френски гражданин, но и богат човек. Някогашното сираче достигнало елитарни висоти и можело да си позволи да води охолен живот. Върху лаврите на успеха Расин живял в продължение на двадесет години, чак до смъртта си, като буржоа.

Още

НЕ МИГАЙТЕ ПРЕД БЪЛГАРСКОТО КИНО

"Миша дупка" или Платоновият мит за пещерата днес

Жена му Катрин дьо Романе му родила седем деца, но по някаква необяснима за простосмъртните причина, три от петте му дъщери станали монахини. Само една от тях се омъжила. През 1674 година Расин бил назначен от Луи XIV за негов личен историограф, така че вместо да гледа внуци, делял времето си между двореца и домашния си кабинет. Написал няколко дълги философски трактата и нови предговори на трагедиите си.

Жан Расин умира на 59 години към края на април 1699 година и бил погребан в гробището на Пор-Роял. За жалост, малко над десет години по-късно абатството било ликвидирано и гробището - унищожено. Тленните останки на писателя били препогребани в църквата Сент Етиен дю Мон.

Лозата, засадена от френския поет и драматург от 17-ти век Жан Батист Расин на Rue des Marais, St Germain 13, Париж / Снимка: Getty Images

Жан Расин остава в историята на драматургията като велик автор, новатор и психолог на драмата, а необикновеният му живот и характерът на този човек предизвикват неутихващо възхищение и до днес.

Неговите творби се интерпретират в продължение на векове и не слизат от програмите на водещи театри по света. Най-добрите актьори са мечтали да се превъплътят в героите на неговите трагедии. Така е и до днес. Да играеш Андромаха, или Федра, само по себе си е признание за високо актьорско майсторство.

Еми МАРИЯНСКА

Още

СПЕЦИАЛЕН ГОСТ

Клара Фюри: Харесва ми, когато драматургията възниква случайно

Още

ПРЕМИЕРА

Артисти представят една от най-енигматичните и провокативни пиеси на френския драматург Фредерик Зонтаг

Още

ЛИТЕРАТУРНИ НАГРАДИ

Френският драматург Пенда Диуф е почетен председател на журито на "Изборът на награда "Гонкур" в България"

Още

СВЕТОВНА СЦЕНА И НОВИ ТЕХНОЛОГИИ

Кралската шекспирова компания проучва възможностите за изкуствен интелект в театъра