Помните ли литературния герой, дето искаше да "върти клечката", понеже работата на диригента му се видяла лесна, като "без мъка печалба"? Може би това е най-силният образ на неук самозванец и службогонец в българската литература, а произведението е "Меракът на чичо Денчо" от Михалаки Георгиев.

Днес този образ е толкова актуален по адрес на една прослойка от обществено-политическия ни живот, че буди едновременно и смях, и гняв. Михалаки Георгиев е успял да улови една характерна, и за жалост трайна черта от народопсихологията на българите.

Михалаки Георгиев умира на 14 февруари 1916 година. Точно преди 110 години, а "мераклиите" като героя му чичо Денчо не спират да се роят и да мечтаят за длъжности, които не са им "по мярка". Творчеството на Михалаки Георгиев е събрано и издадено след смъртта му през 1916 година от неговия близък приятел - Патриарха на българската литература Иван Вазов.

Още

ЕВРОПА В БЪЛГАРИЯ

Eвропейски художествени отражения в българското изкуство от Освобождението до средата на ХХ век

Михалаки Георгиев е забележителна личност в нашата история. Освен писател и публицист, той е един от първите радетели и организатори на земеделското образование в България; един от инициаторите за основаване на Дружеството на българските журналисти и негов председател; организатор на първата държавна лотария в България. Михалаки Георгиев е и първият български писател, писал оперно либрето (б.а. операта "Тахир беговица"). Бил е наш дипломат във Виена и Белград, редовен член на Българското книжовно дружество (днешната БАН), издател и редактор на сп. "Домакин"(1884) и на независимия вестник "Балканска трибуна". И още: Михалаки Георгиев е първият управител на видинската митница след Освобождението, написал е първия учебник по ботаника за средните класове в България (1881). Той е първият директор и организатор на изложението-предшественик на Пловдивския панаир (1892).

Михалаки Георгиев (1854-1916) Източник: БАН

Човек остава респектиран дори само от това обобщено представяне на неговата личност. Дипломат, интелектуалец, общественик, Михалаки Георгиев оставя ярка следа в нашата история и човек не може да определи, в коя от своите деятелности, е бил най-ценен, тъй като приносът му във всяка от тях е забележителен и лидерски.

Роден е в град Видин на 11 август 1852 година, в семейството на търговеца Георги Лозанов. Баща му се занимавал с кожухарство и скотовъдство, а майка си не помни - губи я още преди навършването на първата си година. За възпитанието му се погрижила най-голямата му сестра Цвета. През 1868 година семейството заминава на поклонение в Божи гроб и Михалаки става млад хаджия.

Образованието си получава в град Табор, Чехия, където бил пратен със застъпничеството на Драган Цанков. В Табор пребивава до 1874 година. Завършва тамошното индустриално-земеделско училище. След дипломирането си се връща в родния си Видин, където постъпва на работа като учител по природни науки в четирикласното българско училище. После работи като учител в Лом и в София.

В навечерието на Освободителната война Михалаки Георгиев, заедно с други родолюбиви българи, изготвя планове на Видин и областта, които включвали военни и стратегически обекти. Те били изпратени на главното руско командване. В разказа си "Три срещи" самият Михалаки Георгиев пише, че заради това е бил преследван от турците, но се спасил от бесилото с бягство към сръбската граница.

След Освобождението видинският губернатор Сергей Тухолка назначава Михалаки Георгиев за управител на градската митница. От януари 1879 година Георгиев живее с прекъсвания в София. През април същата година се жени за Магдалина Царичинска, с която имали седем деца. През май 1880 година става член на първото културно-просветно дружество в София - "Славянска беседа".

Още

ИЗКУСТВОТО И ДУХЪТ НА БЪЛГАРИЯ

Сградата на Народния театър "Иван Вазов" е открита преди 119 години

В софийския дом на Михалаки Георгиев се събирали писатели и интелектуалци от елита на културата ни: Иван Вазов, Христо и Мара Белчеви, Иван Шишманов и д-р Кръстьо Кръстев. Всъщност, именно Михалаки Георгиев запознава Иван Вазов с проф. Иван Шишманов. Така се оформя първият литературен кръг в българската история, предхождащ Кръга "Мисъл". Михалаки Георгиев и жена му Маргарита стават кумове на Иван Вазов и Атина Болярска на венчавката им през ноември 1890 година. Не е случаен факт, че творчеството на Михалаки Георгиев е събрано и издадено след смъртта му през 1916 година от неговия близък приятел Иван Вазов.

Семейството на Михалаки Георгиев, ок. 1902 г. Източник: Държавен архив

През август 1892 година Михалаки Георгиев бил назначен за директор на първото Българско земеделческо-промишлено изложение, което се счита за предшественик на Пловдивския мострен панаир. Там се случват забележителни събития. Построен бил специален водопровод, който да подсигури с вода едно езеро с площ от 6000 кв. м., по което посетителите да се разхождат с малък параход. Изградена била електрическа инсталация.

Още

ЗНАМЕНИТИТЕ ЕВРОПЕЙЦИ

Първите пасажери в балона на братя Монголфие - овца, патица и петел

На откриването било представено нашенското изкуство на шевици, костюми и килими, а трупата "Сълза и смях" изнесла представление. По време на изложението бил извършен и първият полет с балон в България. Ето такъв предприемчив и находчив човек бил директорът Михалаки Георгиев.

Но най-запомнящото се събитие от онова време, пак с участието на Михалаки Георгиев, е организирането на първата държавна лотария. Билетите били изработени във Виена, а върху тях стояли подписите на Михалаки Георгиев и на финансовия министър Григор Начович. Цената на билета била един лев, а Голямата печалба била 20 000 лева. Имало още пет печалби по 1000 лева, сто печалби по 50 лева и хиляда печалби по 10 лева. Човек се пита, кога при такава напрегната обществена деятелност, Михалаки Георгиев е имал време и да пише, че и да ръководи издания.

Още

ЧЕШИТИ

Чудомировите "нашенци" грейнаха на сграда в Казанлък

В литературата Михалаки Георгиев безспорно е считан за един от майсторите на краткия разказ. В своите наглед малки текстове е събрал огромна галерия от колоритни образи, които излизат от тясната рамка на една личност и представляват добре очертани типажи. Михалаки Георгиев е майстор на така типичната за народния хумор игрива насмешка, която незлобливо посочва пороци и ги аклеймява като им се присмива. Езикът му е колоритен и играе важна роля в типизацията на образите. Георгиев използвал диалекти, пословици и поговорки, изобщо черпел с пълни шепи от нашия фолклор, за да създаде пъстра и жива  картина на българския народен живот.

Според литературоведите, Михалаки Георгиев е един от най-изявените представители на течението пост фолклоризъм. За него е характерен интересът към просторечието, използването на смесен арсенал от архаизми, чуждици и диалекти, като ползвал предимно езика на родния си видински край.

Още

ЗНАМЕНИТИ БЪЛГАРИ

Чудото Чудомир: Най-празният от дните ни е оня, в който не сме се смели нито веднъж

Що се отнася до изграждането на образите, той е типичен балканец - темпераментен и цветист в изказа, умел разказвач и забавен описател на селския патриархален бит, както и на навлизащите у нас европейски новости. Хуморът му е заразителен и жизнен, защото в него без преструвка са запечатани живият народен говор и народната психология.

Ето един откъс от разказа, с който започнахме - "Меракът на чичо Денчо", написан през 1899 година: "Оня ден, като минувам през Градската градина, гледам, набрал се свет в един куп, а бандата на войниците засвирила, па свири-свири, та перчинът да ти се разиграе. Приближим се, па гледам как свирят. Има едни, коджамити зор виждат, еле ония с големите бурии... Мани, брате, то да си издухаш и джигера. На тупанджиите по им е лесна работата, ама пък тупанете са големи, та и това не е малка беля, да мъкнеш толков тупан. Един с тупан, друг със свирка, трет с тремпе, всеки по нещо на зор турнат. Ама, гледам, един стои пред них, па хванал една клечка, на, такава така, нема ни колко две педи, па ни духа, ни у тупан бие, а само си върти така на ветър клечката, божем и он нещо върши. Гледам го, гледам, па си мислим: "Ех, весела му майкя, тоя да знае, че живот живее - без мъка печалба!..." Та ако можеш да ме туриш уместо него на тая работа, баш бих ти казал сполай!... А, право да ти кажем, знам, че ще въртим по-харно от него клечката, та затова, санким, и толкова мерак имам на тая работа...".

Като имаме предвид горния текст и колко силно е въздействието му като стилистика, ето че трябва да кажем, че Михалаки Георгиев няма граници в жанровете - написал и оперно либрето. Получил покана от композитора Димитър Георгиев да преработи разказа си "Тахир беговица"" за опера. Тази опера, заедно със "Сиромахкиня""на Емануил Манолов, са първите опери в България.

Още

МИНАЛО НЕСВЪРШЕНО

Атанас Буров: Всяка власт е силна, когато дава сега, а не утре

Михалаки Георгиев става активен в политиката по време на управлението на д-р Константин Стоилов (1894 - 1899). По онова време България няма посолства чак до 1908 година, така че нашите дипломати са били по-скоро представителни "агенти" на българската държава в отделните страни. Михалаки Георгиев първо работи като секретар при Княжеското агентство във Виена. След това бил назначен в Белград, но след падането на правителството на Стоилов от власт, бил отзован, макар да не е имало някаква конкретна причина да го отстранят от дипломатическа служба. Напротив, личности като него са представяли добре страната ни навън, като образовани хора, с богата култура и родолюбци.

Михалаки Георгиев (1854-1916) Източник: Държавен архив

Човек се диви буквално от това, от колко неща е разбирал този буден нашенец Михалаки Георгиев. Имал завидни знания по агрономия, винарство и земеделие. Жадувал за модернизация на българското стопанство. Още през 1873 година публикува статия "За храната на растенията". После става автор на първия "Учебник по ботаника за средните учебни заведения", издаден през 1882 година в Белград. На следващата година написва труд - "Билките в народната ни медицина". През 1887 година написва доклад до министъра на финансите за винарската индустрия и експортната винарска търговия. В същия доклад описал и мерки срещу заразата от филоксера в Европа, актуална по онова време.

Ръкописни бележки на Михалаки Георгиев

През 1906 година Михалаки Георгиев закупил парцел в Горна баня и изградил там модерен чифлик. Засадил отбрани овощни дървета и зеленчукови градини, и построил модерни стопански сгради. Превръща имението си в агрономически образец за подражание.

Перфекционизмът на Михалаки Георгиев във всичко, с което се е заемал, и енергията с която го постигал, са наистина чутовен пример за находчивост, трудолюбие и родолюбие.

Сред широките му интереси присъства и геодезията. На негово име на 20 август 1899 година било издадено свидетелство за честност и благонадеждност в търсенето на руди. Документът носи клеймото на Софийското градско общинско управление.

Още

МИНАЛО НЕСВЪРШЕНО

Държавният мъж - философ, идеалист, борец или мъченик?

През 1906 година Михалаки Георгиев започва да издава ежедневника "Балканска трибуна", в който се отпечатвали критики към управлението на княз Фердинанд и наложения от него личен режим. Обществото, подобно на днешното ни, било раздвоено в оценките. Така че Михалаки Георгиев се сдобива с критикари и открити врагове. Бил повикан на разпит по дело, свързано с печата. Там, вместо да се свива и оправдава за публицистиката си, заявил смело, че мястото на политическите затворници е в "Черната джамия". Арестуват го и подобно на Петко Каравелов, бил пратен в затвора, където остава до края на януари 1907-а.

Паметната поча на Миихалаки Георгиев във Видин

След затвора Михалаки Георгиев се оттегля от политиката и до смъртта си се отдава изцяло на селскостопанската си дейност. Известният видинлия оставя в наследство освен уникално литературно творчество, много научни статии и доклади.

Името му остава ярък пример за всеотдайност и родолюбие. За живот, в името на просперитета на България.

Еми МАРИЯНСКА

Още

ВЕЛИКИТЕ БЪЛГАРИ

Иван Вазов: Дадох всичко на отечеството. Малко бе, но толкова имах

Още

КЛАСИКА НА СЦЕНАТА

Променил ли се е българинът от времето на Вазов

Още

МЪДРОСТТА НА СЛОВОТО

"Приказка за стълбата" - мрачното проникновение на "слънчевото дете" Христо Смирненски

Още

БЪЛГАРСКА ЛИТЕРАТУРНА КЛАСИКА

Смирненски преди 100 г.: "Нашият народ..." - започва всеки, "нашите народи" - завършват всички"