ЕВРОПА В БЪЛГАРИЯ
Eвропейски художествени отражения в българското изкуство от Освобождението до средата на ХХ век
Експозицията включва творби на Никола Петров, Никола Танев, Гошка Дацов, Борис Георгиев, Иван Милев, Николай Райнов и др. - от 17 октомври 2024 г. до 16 февруари 2025 г. в СГХГ
Редактор : / 617 Прочита 0 Коментара
Кирил Цонев, „Портрет на Светослав Минков“, 1939 (Софийска градска художествена галерия)
Иван Милев среща Густав Климт в Рим
Настоящата изложба проследява отраженията на европейските художествени течения върху българското следосвобожденско изкуство. Диалогът между България и Европа в разглеждания период е изключително динамичен, многостранен, непрекъснат.
Разкрива се сложна и силно преплетена мрежа от връзки между личности, събития, художествени центрове, тенденции, произведения, явления.
Безспорен факт е стремежът за приобщаване на българските художници към европейското изкуство, с ясното съзнание и самочувствие, че България е част от Европа, че европейският път е пътят на младото българско изкуство.
Отражения на европейски художествени направления в българското изкуство от Освобождението до средата на ХХ век
Първата тенденция е преминаването от късновъзрожденското изкуство към академизъм. Произведенията демонстрират, че българските автори изключително бързо се справят с усвояването на тази посока. Необходима е промяна. Така проникват нови направления (импресионизъм, експресионизъм), които са свързани със стремежа за предаване на състояние.
Иван Пенков, „Мадона“, 1925, (частна колекция „Енакор“)
Успоредно се развива и друга тенденция, силно повлияна от сецесиона и символизма, а това е свързано и с актуалния през 20-те години на ХХ век въпрос за родното в нашето изкуство. През следващите десетилетия отново се завръща вниманието към видимата действителност, към темите, свързани с модернизиращия се град.
Гошка Дацов, „Самарянка“, 1913 (Градска художествена галерия – Пловдив)
Този интерес към реалността, присъстващ в творбите на български художници от 30-те години, е обща тенденция за европейското художествено пространство, която придобива различни измерения в различните художествени центрове (нова предметност, метафизична живопис).
Николай Райнов и неговото Омагьосано царство
В представяната изложба постоянно се преплитат няколко основни нишки: стремежът за модернизиране, родната тематика и въпросът за видимата действителност и нейното пресъздаване.
Експозицията включва творби на едни от най-значимите автори в българското изкуство: Никола Петров, Никола Танев, Гошка Дацов, Борис Георгиев, Иван Милев, Николай Райнов, Иван Лазаров, Кирил Цонев, Иван Ненов, Сирак Скитник и др.
Иван Милев, „Безсъница“ (Художествена галерия – Стара Загора)
В изложбата са представени произведения на СГХГ, Национална галерия, ГХГ "Б. Георгиев" - Варна, ГХГ - Пловдив и други художествени галерии, музеи и частни колекции.
от 17 октомври 2024 до 16 февруари 2025 в СГХГ
Иван Милев, „Безсъница“, 1920, (Художествена галерия – Стара Загора)
Сирак Скитник, „Композиция ІІ“, ок. 1932 (Художествена галерия „Димитър Добрович“, Сливен)
Откриване: 17 октомври, четвъртък, 18:00 ч.
Куратор: Любен Домозетски
Откриват уникален музей на Иван Милев в родния му Казанлък
Ако вярвате в правото си на обективна информация, подкрепете ни.
Вашето дарение от всякакъв размер и по всяко време означава много за нас.
Скъпи читатели,
Днес. повече от всякога. независимата журналистика има нужда от вас.В мисията си да предоставяме обективни, достоверни и навременни новини разчитаме на вашата подкрепа.
Ако вярвате в правото си на обективна информация, подкрепете ни.
Остани с
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}