АРТ АРХИВИ
София през 70-те години на XX век през обектива на Панайот Бърнев
Серията фотографии може да бъде разгледана между 3 септември и 5 октомври в Dot Sofia
Струва ми се, че не е добро решение жената, снимана пред павилиона да стои под надписа "СТОКИ С НАМАЛЕНИ ЦЕНИ"...
това е фотография показваща запечатан момент от времето . нарича се изкуство . на всички, които тези снимки ги дразнят бих им дал съвет да избият всичките си живи роднини живяли по това време
За онези които не са разбрали какво има на първата снимка. Една жена, която излъчва лудо желание. Фотографът я е "усетил" и за това я е снимал. Веднага сте и намерили кусури. Е не е манекен. Това си е една жена, с целия и женски чар, хванат в един миг. Това е майсторлъкът на фотографа. За соца. Не беше много хубаво, но си имаше доста положителни страни, които сега липсват и това много пречи на хората и държавата. Аз лично предпочитам сегашното, но соца ме научи да се справям с нещата
Надписът над жената "Стоки с Намалени Цени" е есенцията в тази снимка!
Жената от първата снимка показва с лявата си ръка, че всичко е ОК. И всички гледат надолу на зебрата. Много позната обстановка. А тази на кантара се е нагъзила с мега огромния си барабан, сякаш иска да каже нещо. Все познати пози. Не виждам нищо интересно в тази изложба, както и ново.
“Младите” комуняри да видят малко соц мизерия. И това е в “Центъра”. Грозни мръсни улици. Грозни мръсни неизгладени зомбита. Всичко намусено и тъжно.
О да, а сега какви щастливи лица виждаме по централните улици. То едни вторачени в дисплеите на телефоните си хора, гледащи от време на време накъде вървят. Едни симпатични дами с розови коси и нашарени като рецидивистки от сливенския женски затвор. Едни поддържащи повече брадата си, отколкото мазнините по тялото си холестеролни мъжлета, че на всичкото отгоре и плешивци....на 30. Изобщо феерия на естетиката сме. Не броим даже пакистанци и всички останали мургави нашественици. Благодат!
Всичко беше ужасно. Филм на ужасите. До ден днешен имам кошмари .
О да, а сега какви щастливи лица виждаме по централните улици. То едни вторачени в дисплеите на телефоните си хора, гледащи от време на време накъде вървят. Едни симпатични дами с розови коси и нашарени като рецидивистки от сливенския женски затвор. Едни поддържащи повече брадата си, отколкото мазнините по тялото си холестеролни мъжлета, че на всичкото отгоре и плешивци....на 30. Изобщо феерия на естетиката сме. Не броим даже пакистанци и всички останали мургави нашественици. Благодат!
Улеснения и привилегии за регистрирани потребители: