ФИЛОСОФИ-ДИСИДЕНТИ
Светът не е нищо друго, освен едно вездесъщо Никъде
Забраненият в социалистическа Румъния Емил Чоран поделя първата си награда с Йонеско
Автор : / 3031 Прочита 4 Коментара
Стоп-кадър от документалния румънски филм за Емил Чоран, създаден по повод 100-годишнината от рождението му
Той дава едно от последните си интервюта по Канал 5 на френската телевизия, и там разкрива доста неща за себе си: "През 1950 се записах в Сорбоната. Но след месец - два ме извикаха в ректората и казаха: "Вие сте на четиридесет и повече не можете да ползвате мензата и т. н. (живеех на квартира с един студент).
За мен това бе ужасен, материален удар".
Емил Чоран е от онези неразбрани интелектуалци, които напускат родината си и през целия си живот в емигрантство трябва да се борят с идеологическите предразсъдъци на ограничени от цензурата хора. Той е румънец. Роден е през 1911 година в Ръшинари, малко селце в Карпатите в Румъния. Баща му бил православен свещеник, а майка му - домакиня, склонна към депресия.
Емил Чоран пише първите си пет книги на румънски. Някои от тях са сборници с кратки есета, други - с афоризми. Още като младеж в Румъния се интересувал от философия. През 1934-та ще го съизмерят с приятеля му Йожен Йонеско - двамата ще поделят наградата за млади писатели на Кралската фондация. Чоран бил награден за книгата си "От върховете на отчаянието".
Във Франция пристига през 1937 година. През 1949-а публикува в Париж "Трактат по разложение". Започват да го канят навсякъде. "Няколко години водих не толкова светски живот, колкото ходих по коктейли", разказва Чоран в горното интервю. След това тръгнал да "опознава света", но пак така - "в периферията на обществото". Вероятно такава е съдбата на повечето емигранти, или по-скоро такава е била неговата природа. Сам казва, че това "периферно" съществуване съответства на неговите виждания за живота.
Казва, че подтикът му към писането бил продиктуван от "мизерията на духа", и че появата на една книга при него винаги е била като "произшествие", "нещо като злополука". Защото пишел за самия себе си, в диалог със себе си.
Това не е странно, защото много от философите влизат в такъв диалог. Такава е самата природа на философията - диалогична. Чоран признава, че все по-малко вярва в нещата, които е казвал по-рано. "Например аз писах за самоубийството. След като го отпечатах, вече мисля по-малко за него. Така, след като написах за някои неща, аз вече ги "убих"! Хората, които не пишат, са по-чисти от мен. Те не са се "изплюли" върху вътрешния си живот...", казва Чоран.
В крайна сметка обобщава, че го е спасила самата идея за самоубийството. Намерил връзка между тази идея и свободата. И това му вдъхнало стимул, да продължи да живее. "Харесвам "отрицателния герой" у Достоевски. Саморазрушението не води непременно към Вярата. Достоевски стигна до предела.
Да живееш, означава да се разрушаваш, не поради липса на нещо, а поради... изобилие на нещо! Героите на Достоевски не са някакви слаби личности, а хора, отиващи до крайности. И в това разрушение, което само по себе си е авантюра, няма нищо страшно", каазва Чоран.
Емил Чоран е изключително интересна личност. В това ни убеждава всяка дума в това интервю. Освен това е много откровен. Запитан дали притежава чувство за отговорност, той отговаря: "Никакво. Нито когато пиша, нито когато говоря. Пиша, за да се вълнувам. Иначе няма смисъл. Трябва да имаме смелостта да бъдем и жестоки..."
Барон за един ден до смъртта
Запитан за смисъла на живота, отново отговаря честно, с присъщата си екстравагантност: "Драмата е, не че ще умреш, а че ще се родиш. Най-важното нещо е раждането. В този смисъл будизмът ми изглежда по-дълбок като религия от християнството." И още: "Аз винаги съм бил извън живота...", "Всички сме от един ад, в който всеки миг е едно чудо!"
Емил Мишел Чоран, или Сьоран, както го наричат французите, е един от блестящите представители на голямата румънска диаспора в Париж. В Румъния той завършил елитния лицей "Георге Лазар" в Сибиу, където се преселва семейството му. После следвал литература и философия в Букурещ. От 1932 година започнал да пише за големите румънски литературни и философски списания "Календар", "Време", "Мисъл", "Днес" и др.
Булката на вятъра остава с него до смъртта му
През 1933 г. специализирал в Берлинския университет. През 1934 година вече бил известен литератор в Букурещ и издал първата си книга - сборника със статии и есета "От върховете на отчаянието" - размисъл върху лудостта и смъртта, абсурдността на съществуването и агонията на съзнанието. Тогава бил едва на 23, а впечатлил всички със своята дълбока чувствителност и лиризъм... За кратко работил като гимназиален учител по философия в Брашов (1936 - 1937).
За Париж заминава със стипендия, за да защити докторат по философия, но остава там завинаги - до смъртта си през 1995 година, покосен от коварната болест на Алцхаймер. Дисертацията остава ненаписана - вместо това Чоран пътувал из страната и усъвършенствал френския си. След Втората световна война решил да остане окончателно във Франция, вместо да се завърне в родината. Спечелва си неприязънта на комунистическата власт - творбите му биват забранени в Румъния, и въобще в Източна Европа.
Умира на 25 като "този, чието име е написано във водата"
Чоран започва да пише на френски, след като положил огромни усилия да усвои чуждия език. Овладял го до съвършенството да изразява с думи сложните си представи за живота. И се утвърждава като един от големите моралисти и хуманисти на века. Парадоксалната природа на неговото споделено с думи огорчение от живота и "ожесточената" му виталност, ни карат да го преосмисляме и днес с огромно възхищение мислите, родени от неговия "парадоксален" ум. Експертите намират у Чоран влиянието на немските романтици, на Шопенхауер, Ницше, Шелинг и Бергсон, на някои руски писатели като Достоевски, на румънския поет Еминеску, но Чоран е уникален философ и творец, със собствен стил и разбирания за смъртта, отчаянието, самотата, историята, музиката, светостта, мистиката, религията и пр.
Черни краски върху личността му поставя противоречивата му книга "Преображение на Румъния" (1937), написана по времето, в което Чоран бил близък до румънските фашисти и критикувал народа си като "малка нация", в сравнение с "велики нации" като Франция или Германия. Социалистическа Румъния няма да му прости това. Но до началото на 40-те той пишел на румънски и променял в движение някои от възгледите си. Както се казва, в книгите си "разсъждавал на глас" и търсел посоката вътре в себе си.
Когато в Румъния се отказват от него, и той се отказва от румънския. Разривът му с родния език става през 1946-а. Написва на френски "Кратка история на упадъка" (1949) - първата от поредицата от десет книги, в които Чоран ще продължи да изследва темата за нарастващото отчуждение. Темпераментът му и пословичната му интровертностт го тласкат към крайни и понякога диаметрално противоположни схващания, но онези които са го познавали твърдят, че причината за това е била дълбоката му вътрешна самота.
В личния си живот привидно Чоран не бил самотен - повече от три десетилетия той споделял дните си със Симон Буе в една малка мансарда в центъра на Париж. Вътре в себе си, обаче, си оставал "зрител" на живота навън. Сам се дистанцирал от него. В повечето му книги се усеща една константна горчивина, съпътствана от иронично отношение към човешките въжделения и амбиции. За това говорят и посмъртно публикуваните му "Тетрадки", издадени и на български език.
"Изобретяване на самотата" от Пол Остър (откъс)
Известно е, че е поддържал силна връзка с други известни представители на румънската диаспора в Париж - с Йожен Йонеско и Мирча Елиаде. Дълго време във Франция не го признавали и Чоран оставал в сянката на интелектуалци като Жан-Пол Сартр и Албер Камю. Добива популярност едва към края на живота си и получава достойно признание като голяма фигура във френската и румънската култура на XX век.
Тъгувал ли е за родината си? - На Чоран му било отказано правото да се завърне в Румъния през годините на комунистическия режим. Както вече казахме, умира в парижка болница, след дълго боледуване от болестта на Алцхаймер. В мазето на жилището, което обитавал в Париж, били открити множество ръкописи, които остават слабо проучени и до днес. У нас са преведени много от книгите на Чоран: "Шемет на скептицизма", "История и утопия", "Изкушението да съществуваш", "Тетрадки", "Сълзи и светци", "Наръчник по разложение", "Признания и проклятия", "Пропадане във времето" и др.
За Емил Чоран трябва да се говори и пише непредубедено, с уважение към личността на един човек, който буквално изследва човешката природа чрез себе си, и поема себеотвержено всички негативи на своята откровеност, описвайки в размисъл собствените си лутания в лабиринтите на философията и политиката.
Емил Чоран - цитати
Аз, разбира се, не правя нищо. Но аз виждам часовете да отминават - то струва повече от това да се опитвам да ги запълвам. - "L"inconvenient d"être né"
Ако Адам беше щастлив в любовта, сигурно щеше да ни спести Историята. - "Сълзи и светци"
Ако Ной притежаваше дара на пророк, сигурно би издънил ковчега. - "Сълзи и светци"
Ако нямах свободата да завърша живота си чрез самоубийство, щях отдавна да съм се застрелял.
Вярвам в спасението на човечеството, както и в бъдещето на цианкалия. - "Сълзи и светци"
Една религия си отива едва когато нейните противници се опитват да запазят целостта й. - "Сълзи и светци"
Жените се държат или като ку.ви, или като даскалици.
Изглежда, че ползата от паметта е само една - дава ни възможност да съжаляваме. - "Сълзи и светци"
Наблюдавам с ужас как омразата ми към хората отслабва, а тя бе последната ми връзка с тях. - "Сълзи и светци"
Открай време Бог избира всичко за нас, дори и вратовръзките, които носим. - "Сълзи и светци"
Самотата ме изпълва до такава степен, че и най-незначителната среща е изпитание за мен. - "Сълзи и светци"
Светът не е нищо друго, освен едно вездесъщо Никъде. Ето защо никога не можеш да потеглиш нанякъде. - "Залезът на мислите"
Еми МАРИЯНСКА
Ние всички сме заедно, а умираме от самота
Философът, за когото капитализмът е шизофрения
Поезия, философия и 32 години брак с психично болна
Ако вярвате в правото си на обективна информация, подкрепете ни.
Вашето дарение от всякакъв размер и по всяко време означава много за нас.
Скъпи читатели,
Днес. повече от всякога. независимата журналистика има нужда от вас.В мисията си да предоставяме обективни, достоверни и навременни новини разчитаме на вашата подкрепа.
Ако вярвате в правото си на обективна информация, подкрепете ни.
Остани с
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}