Въведете дума или фраза за търсене и натиснете Enter

Останал почти целомъдрен през целия си живот

СВЕТОВНИТЕ КОМПОЗИТОРИ

Останал почти целомъдрен през целия си живот

Антон Брукнер създава музика с архитектонична мощ, но страда от нервни сривове, особено след критики към творчеството му

Антон Брукнер Колаж: Петя Александрова
Google Добавете ни като предпочитан източник в Google

"Те искат да пиша по друг начин. Разбира се, че бих могъл, но не бива. Бог ме е избрал измежду хиляди и именно на мен е дал този талант.

Пред Него трябва да дам отчет. Как бих застанал пред Всемогъщия Бог, ако следвах другите, а не Него?", казва композиторът.

130 години от смъртта на Брукнер

Антон Брукнер (1824-1896) е австрийски композитор, органист и педагог, една от най-значимите фигури на късния романтизъм. Известен преди всичко със своите монументални симфонии и с духовната си музика, той създава творби с епичен размах, дълбока духовност и своеобразен, често неразбран приживе музикален език.

Йозеф Антон Брукнер се ражда на 4 септември 1824 г. в село Ансфелден (близо до Линц, Горна Австрия) в семейството на селски учител и органист. Още като дете проявява музикални дарби - свири на цигулка и орган. След смъртта на баща си през 1837 г. постъпва като хорист в августинския манастир Санкт Флориан - място, което остава негов духовен дом през целия му живот. Там се обучава, а по-късно работи като учител и органист.

Антон Брукнер (1824 - 1896), австрийски композитор. Неговите произведения включват 10 симфонии, последната от които е недовършена Снимка: Getty Imajes

Дълго време музикалната му кариера се развива бавно. Работи като учител в различни села, после като органист в Санкт Флориан и от 1856 г. - в катедралата в Линц.

Едва на около 40-годишна възраст започва да се чувства достатъчно подготвен за сериозно композиране.

Изучава задочно хармония и контрапункт при Симон Зехтер във Виена и оркестрация и форма при Ото Кицлер, който го запознава с музиката на Рихард Вагнер.

Срещата с творчеството на Вагнер, особено след премиерата на "Тристан и Изолда", оказва силно влияние върху него.

Родното място на Антон Брукнер Снимка: Istock Gety Images

През 1868 г. се премества във Виена, където преподава хармония, контрапункт и орган в Консерваторията, наследява Зехтер, а по-късно чете лекции и в университета. Работи и като придворен органист. Като органист-виртуоз печели международна известност - концертира успешно в Нанси, Париж и Лондон.

Въпреки че е признат органист и педагог, като композитор дълго среща неразбиране и остра критика, особено от кръга около Едуард Ханслик, привърженици на Брамс.

Пробивът идва с премиерата на Седма симфония през 1884 г. в Лайпциг под диригентството на Артур Никиш. Следват официални отличия - орден "Франц Йосиф" (1886) и почетна докторска степен. Последните години прекарва в недобро здраве, работейки върху Девета симфония.

Основното наследство на Брукнер са симфониите (около 11, от които девет номерирани, една "нулева" и една учебна) и духовната музика - меси,

"Te Deum", мотети, реквием. Симфониите му са мащабни, произведения в четири части, с продължителност често над един час. Характеризират се с монументална архитектура и дълги, бавно развиващи се форми; мощна, "органна" оркестрация - групи инструменти се третират като регистри; богати хармонии, полифония и внезапни динамични контрасти; дълбока духовност и усещане за стремеж към трансцендентното.

Сред най-известните са Четвърта ("Романтическа"), Седма, Осма и незавършената Девета, посветена "на любящия Бог".

Трета симфония е посветена на Вагнер. Брукнер често преработва произведенията си, което създава проблеми с версиите и изданията.

Още Симфоничният оркестър на Опера Пловдив представя Четвърта симфония на Малер в Софийски музикални седмици
МУЗИКАЛНИ ПРАЗНИЦИ

Симфоничният оркестър на Опера Пловдив представя Четвърта симфония на Малер в Софийски музикални седмици

Духовните му творби, особено трите големи меси и "Te Deum" разкриват силната му католическа вяра и умението му да съчетава традиционни църковни форми с романтичен език.

Брукнер стои някъде между класическата традиция, Бетовен, Шуберт, и късния романтизъм. Макар да се възхищава от Вагнер, музиката му не е програмна или драматична в оперен смисъл - тя е по-скоро епична, съзерцателна, "катедрална". Оркестрацията му често напомня звученето на органа, а формата се гради чрез блокове, паузи и постепенно натрупване на напрежение.

Приживе е спорен композитор - едни го възхваляват, други го смятат за тромав и прекалено "дълъг". Днес е признат за един от великите симфоници между Бетовен и Малер, чието влияние се усеща в творчеството на последния.

Музиката му продължава да вълнува със своята грандиозност, искрена вяра и уникален звуков свят.

Градски парк на Виена, паметник на Брукнер Снимка: Istock Gety Images

Брукнер остава образ на скромния, дълбоко вярващ творец, който въпреки късното признание и житейските трудности създава едно от най-величествените симфонични произведения в европейската музика.

Влиянието на Рихард Вагнер върху Антон Брукнер е значително, но избирателно и често преувеличавано от съвременниците.

Брукнер е бил дълбок почитател на Вагнер, наричал го "Майстор на всички майстори", но никога не е бил негов епигон. Влиянието е предимно музикално - хармония, оркестрация, мащаб, а не естетическо или идеологическо.

Брукнер се запознава сериозно с музиката на Вагнер около 1863 г. чрез учителя си Ото Кицлер.

Особено силно впечатление му правят "Танхойзер" и "Тристан и Изолда". През 1865 г. присъства на премиерата на "Тристан" в Мюнхен и се среща лично с Вагнер. Това събитие го вдъхновява и съвпада с началото на зрелия му период - Меса ре минор, Първа симфония.

Брукнер посещава Байройт, показва на Вагнер партитурите на Втора и Трета симфония и получава разрешение да посвети Трета симфония (ре минор, 1873) на него.

Тя често е наричана "Вагнерова симфония". В първоначалната версия има преки цитати и алюзии към опери на Вагнер ("Тристан", "Валкирия", "Лоенгрин", "Танхойзер"), които по-късно частично са премахнати или смекчени.

Антон Брукнер, композитор Снимка: Istock Gety Images

Хармония: по-смела хроматика, неподготвени модулации, разширена тоналност - елементи, характерни за късния Вагнер.

Оркестрация: по-мощна медна група, използване на вагнерови туби - за първи път в Седма симфония. Оркестрацията на Брукнер обаче често звучи по-"органно" - с блокове от тембри, подобни на регистрите на органа, за разлика от смесеното, "безкрайно" звучене при Вагнер.

Мащаб и форма: стремеж към монументалност, дълги линии и големи кулминации. Вагнер вдъхновява Брукнер да мисли в по-големи времеви и звукови размери.

Още Осем пъти ще звучи Рихард Вагнер в пещерата "Магурата"
ЛЕТНИ ФЕСТИВАЛИ

Осем пъти ще звучи Рихард Вагнер в пещерата "Магурата"

Седма симфония: Адажиото е написано под впечатление от смъртта на Вагнер (1883) и съдържа тържествена, почти погребална музика с вагнерови туби.

Брукнер не възприема вагнеровата идея за музикална драма, "безкрайна мелодия"... Той остава композитор на абсолютна музика -симфонии в четири части в класическата традиция на Бетовен и Шуберт, с ясни раздели, паузи и блокова структура. Неговата музика е по-скоро духовна и епична, отколкото театрална и еротична. Философията и мирогледът на Вагнер почти не го интересуват - привлича го само музикалната страна.

Посвещението на Трета симфония и откритото възхищение от Вагнер поставят Брукнер в лагера на "вагнерианците" във виенската музикална война срещу привържениците на Брамс, особено критикът Едуард Ханслик. Това му носи както подкрепа от младите вагнерианци, включително Малер, така и ожесточена критика. Самият Вагнер цени Брукнер и според някои сведения го е наричал единствения, който се приближава до Бетовен.

Вагнер освобождава хармоничния и оркестровия език на Брукнер и му дава кураж за монументалност, но Брукнер преработва тези импулси през своята дълбока религиозност, органна мисъл и класическа симфонична традиция. Резултатът е уникален стил, който не е "симфоничен Вагнер", а нещо съвсем различно - величествени "звукови катедрали".

Антон Брукнер остава в музиката преди всичко като създател на уникален, монументален симфоничен стил - една от върховите точки на късния романтизъм и мост към ХХ век.

Брукнер създава музика с архитектонична мощ - огромни блокове от звук, тържествени кулминации, дълги паузи и постепенно изграждане на напрежение. Оркестрацията му често напомня органа, с ясно разграничени групи инструменти, а хармонията съчетава смела хроматика с дълбока тонална логика. Това създава усещане за духовно извисяване и епичност.

Месите, "Te Deum", са сред най-силните образци на църковна музика от ХІХ век. В тях вярата му се проявява с рядка искреност и сила.

Брукнерхаус е един от основните културни центрове на Линц Снимка: Istock Gety Images

Най-пряко повлиява Густав Малер, който дирижира и пропагандира симфониите му. По-късно неговото мислене за големи форми, звукови маси и духовност отеква при композитори като Рихард Щраус, Сибелиус, Шостакович, както и при някои автори от ХХ и ХХІ век, търсещи епичност и трансцендентност.

Днес той трайно присъства в репертоара на големите оркестри и диригенти. Музиката му се цени заради искреността и липсата на външен блясък; способността да създава усещане за безкрайност и възвишеност; уникалния баланс между простота на темите и сложност на развитието.

Брукнер остава като композитор, който превърна симфонията в храм - място за духовно преживяване, а не само за емоционална драма или виртуозен блясък. Неговите "катедрали от звук" продължават да впечатляват с величието, дълбочината и неповторимия си глас.

Критиките за Антон Брукнер са силно поляризирани - особено приживе - и отразяват големия музикален конфликт във Виена между "брамсианците" (консерваторите) и "вагнерианците".

Най-влиятелният и враждебен негов критик е Едуард Ханслик (Eduard Hanslick), водещ музикален критик на виенския вестник Neue Freie Presse и привърженик на Брамс. Той първоначално е по-благосклонен, но след като Брукнер открито се обявява за почитател на Вагнер и посвещава Трета симфония на него, отношението му става остро отрицателно.

Други негативни гласове

Още Първият Вагнеров фестивал в Байройт е организиран преди 150 години
ФЕСТИВАЛИ

Първият Вагнеров фестивал в Байройт е организиран преди 150 години

Густав Дьомпке: "Брукнер композира като пиян!", "гнилостна контрапунктика", "болна въображение".

Положителната критика идва главно от вагнерианския лагер (Хуго Волф, Теодор Хелм и др.). Те възхваляват монументалността, гениалните моменти, мощта и духовността. След успеха на Седма симфония (1884) в Лайпциг положителните гласове се засилват значително.

Някои съвременни изследвания показват, че от средата на 1880-те негативните отзиви (особено на Ханслик) вече са в малцинство, но поради влиянието на Neue Freie Presse нанасят големи щети на репутацията му във Виена.

Музикални знаменитости от Виена, илюстрация на професор Брукнер Снимка: Istock Gety Images

В началото на ХХ век Брукнер постепенно се утвърждава. През 1920-1930-те години се появява почти култово възхищение (особено в Германия и Австрия), което по-късно е компрометирано от използването му от нацистката пропаганда.

След Втората световна война има период на предпазливост, но от втората половина на ХХ век насам той е трайно признат за един от великите симфоници.

Мнозина диригенти и слушатели говорят за преживяване, близко до религиозно или медитативно. Все още има хора, които намират музиката му за прекалено дълга или "скучна", но като цяло критическият консенсус е силно положителен.

Линц ан дер Донау е столицата на Горна Австрия. Университетът Брукнер е център за музикално образование Снимка: Istock Gety Images

Днес Антон Брукнер се радва на по-голяма популярност и признание, отколкото когато и да било. Особено след 200-годишнината от рождението му през 2024 г. той е в истински "Брукнеров момент" - симфониите му се изпълняват по-често, излизат нови записи и цели цикли, а диригенти и публика говорят за него с възторг.

Много водещи диригенти го обичат дълбоко. Някои описват изпълнението на негова симфония като почти трансцендентно, духовно преживяване.

Подчертават монументалността, архитектоничната яснота и способността на музиката да създава усещане за безкрайност и извисяване.

Херберт Бломстед, един от най-възрастните и уважавани Брукнер-диригенти, го поставя сред най-великите симфоници след Бетовен.

Антон Брукнер (1824 - 1896), австрийски композитор. Неговите произведения включват 10 симфонии, последната от които е недовършена Снимка: Getty Imajes

Други говорят за "чудодейна" органичност на формата, искреност и липса на всякаква изкуственост.

The New York Times (2024): "На 200 години Брукнер е по-популярен от всякога."

Още Вагнер - любимият композитор на "лудия" Лудвиг и на Хитлер
ГОЛЕМИТЕ ИМЕНА НА МУЗИКАТА

Вагнер - любимият композитор на "лудия" Лудвиг и на Хитлер

Музиката му се цени заради духовното измерение - много слушатели, дори нерелигиозни, намират в нея нещо, което им липсва в съвременния свят: търпение, дълбочина, усещане за вечност.

Все още има хора, които я намират за прекалено дълга или "тежка", но те са в малцинство. Старите клишета ("провинциален", "безформен", "наполовина гений - наполовина простак") постепенно отстъпват място на по-нюансиран и уважителен поглед.

Съвременните изследвания разбиват старите митове: Брукнер не е бил безпомощен жертва на виенската преса.

Неговата музика не е "безформена" - формата е своеобразна, но много обмислена.

Подчертава се модерността му - смели хармонии, оригинална оркестрация и визия, която гледа напред към ХХ век.

Алеята на славата на композитора Антон Брукнер във Виена Снимка: Istock Gety Images

Брукнер вече не е "немска особеност" или нишов композитор. Той е утвърден класик на световния репертоар. Публиката и изпълнителите ценят:"катедралния" характер на музиката; търпението и спокойната мощ, които тя изисква и дава; искрената духовност без патос и външен блясък.

Брукнер се смята за един от най-великите и най-оригиналните симфоници на ХІХ век, чиято музика звучи изненадващо актуално в XXI век - като противоотрова на бързината и повърхностността.

Няма един единствен "най-известен" диригент на Брукнер, защото това е субективно и зависи от поколението и вкуса. Има обаче няколко имена, които се открояват най-силно в историята на интерпретациите му.

Сред съвременните най-често се споменават: Херберт Бломстед - считан за жив авторитет, с дълбоко разбиране и естественост.

Кристиан Тилеман - особено с Виенската филхармония. Също Андрис Нелсонс, Франц Велзер-Мьост и др.

Ако говорим за световна известност - Херберт фон Караян.

Ако говорим за диригент, най-силно свързан е именно с Брукнер - Ойген Йохум или Серджу Челибидаке (при почитателите на бавните, духовни интерпретации).

Какво казва Антон Брукнер

Още Музеят на Вагнер в Байройт показва за първи път оригиналната партитура на "Летящият холандец"
МУЗИКАЛНИ ФЕСТИВАЛИ

Музеят на Вагнер в Байройт показва за първи път оригиналната партитура на "Летящият холандец"

Най-известният цитат на композитора:"Те искат да пиша по друг начин. Разбира се, че бих могъл, но не бива. Бог ме е избрал измежду хиляди и именно на мен е дал този талант. Пред Него трябва да дам отчет. Как бих застанал пред Всемогъщия Бог, ако следвах другите, а не Него?"

Това е най-цитираното му изказване. То перфектно изразява неговата дълбока вяра и художествена честност.

И продължава: "Някой ден ще трябва да дам отчет за себе си. Как би ме осъдил Небесният Отец, ако следвах другите, а не Него?"

"Когато любещият Бог един ден ме попита: ‚Къде са талантите, които ти дадох?", ще Му подам нотния свитък с моето "Te Deum".

Антон Брукнер Колаж: Петя Александрова

За "Te Deum", което той особено цени

"Всъщност това, което приятелите ми сега наричат, велико", успях да постигна само защото още от младини съм имал благоговение пред всичко истинско и свято."

На Брукнер приписват думите: "Един валс на Щраус ми е по-скъп от симфония на Брамс."

Брукнер не е бил човек на много и бляскави слова. Повечето му запазени изказвания са скромни, изпълнени с вяра и чувство за отговорност пред Бога. Най-силното му "послание" си остава музиката, а не думите.

Ансфелден, Австрия - 2 юни 2024 г.: Паметник на известния композитор Антон Брукнер Снимка: Istock Gety Images

"Te Deum" на Антон Брукнер е едно от най-значимите и най-успешните му духовни произведения.

Какво означава "Te Deum"?"Te Deum" (пълно название: Te Deum laudamus - "Тебе, Бога, хвалим") е древен християнски химн на хваление и благодарност към Бога. Текстът е на латински и датира от IV-V век -традиционно се свързва със Св. Амвросий Медиолански). Изпълнява се при тържествени случаи - благодарствени служби, коронации, победи, важни църковни празници.

Създадено: 1881-1884 г. (окончателна версия през март 1884 г.)

Тоналност: До мажор

Състав: Солисти (сопран, алт, тенор, бас), смесен хор, голям оркестър и орган (ad libitum - по желание)

Продължителност: около 20-25 минути

Посвещение: Ad maiorem Dei gloriam (За по-голяма слава Божия) - в знак на благодарност "за толкова много превъзмогнати страдания във Виена".

Брукнер самият го нарича "гордостта на живота ми".

Това е едно от най-популярните и често изпълнявани хорови произведения на Брукнер (по-успешно приживе дори от много от симфониите му). Густав Малер го обичал толкова много, че в своя екземпляр от партитурата зачеркнал стандартното описание и написал:"за ангелски езици, богоискатели, измъчени сърца и души, пречистени в огън!"

Брукнер дори е предлагал Te Deum да се използва като финал на незавършената му Девета симфония.Te Deum на Брукнер е могъщ, искрен и радостен химн на хваление - едно от най-ярките проявления на неговата дълбока католическа вяра.

Личният живот на Антон Брукнер е в рязък контраст с монументалността и духовното величие на неговата музика. Той остава доживотен ерген, скромен, чудат и дълбоко самотен човек.

Още Докоснете се до мащабната творба на Антон Брукнер - Голяма меса №3
КЛАСИЧЕСКИ КОНЦЕРТИ

Докоснете се до мащабната творба на Антон Брукнер - Голяма меса №3

Изключително набожен католик - моли се по няколко пъти на ден, води списъци с молитви.

Срамежлив, провинциален, с тежък горноавстрийски диалект и прости обноски.

Страда от комплекс за малоценност, депресии и обсесивно-компулсивни прояви - мания да брои стъпала, прозорци, тактове в партитурите.

Колаж: Петя Александрова

Добродушен, но социално несръчен - често става обект на шеги и анекдоти във виенското общество.

Брукнер цял живот мечтае за брак и семейство, но остава неуспешен в любовта. Известни са поне 9 официални предложения за женитба, почти всички отправени към много по-млади момичета, обикновено на 16-20 години. Това са предложения към дъщери на учители, касапи, селски момичета.

На 70-годишна възраст почти се сгодява за млада камериерка на име Ида Буц (Ida Buhz) в Берлин, но бракът се проваля, защото тя отказва да приеме католицизма.

Друго късно предложение към 18-годишна девойка също е отхвърлено от родителите й заради възрастовата разлика.

Той самият признава, че е останал целомъдрен (или почти) през целия си живот.

Още Йордан Камджалов представя "Голяма меса" от Брукнер със 130 музиканти на сцената
ПРАЗНИЦИ НА МУЗИКАТА

Йордан Камджалов представя "Голяма меса" от Брукнер със 130 музиканти на сцената

Роден в многодетно селско семейство (11 деца, само 5 оживяват).

Живее скромно. Във Виена дълги години споделя жилище със сестра си Анна.

В последните си години получава апартамент в двореца Белведере от император Франц Йосиф.

Обича простата храна (пушено месо с кнедли), бира и редовните разходки.

Страда от нервни сривове, особено след критиките към музиката му. В късните години здравето му се влошава от сърдечни проблеми.

Умира на 11 октомври 1896 г. във Виена на 72 години. По негово желание е погребан под органа в манастира Санкт Флориан.

Личният живот на Брукнер е история на самота, неуспешни опити за близост и дълбока религиозна утеха. Цялата емоционална и духовна енергия, която не намира израз в личните отношения, той влага в музиката си - и точно затова тя звучи толкова искрено и възвишено.

Още Рядко изпълняваната Осма симфония на Брукнер звуча в зала „България“
СЕЗОН 2017/18

Рядко изпълняваната Осма симфония на Брукнер звуча в зала „България“

Още Бетовен и Брукнер концерт в зала "България"
СЕЗОН 2017/18

Бетовен и Брукнер концерт в зала "България"

Още Бетовен с Максим Ешкенази в Европейския музикален фестивал през април
МУЗИКАЛНИ ПРАЗНИЦИ

Бетовен с Максим Ешкенази в Европейския музикален фестивал през април

Още Тройният концерт на Бетовен със звездни солисти в "Европейски музикален фестивал"
ШЕДЬОВРИ ОТ БЕТОВЕН

Тройният концерт на Бетовен със звездни солисти в "Европейски музикален фестивал"

Google Добавете ни като предпочитан източник в Google
Коментирай5

Календар

Препоръчваме ви

Министър-председателят, който не подписа катастрофалния Ньойски договор

Откриха паметник на Теодор Теодоров в родния му град Елена

Тя е една от "заподозрените" за Шекспир

Мери Сидни е призната за една от първите поетеси в английската литература

Майк Никълс: Филмът е като човек. Или му вярваш, или не

"Единственото безопасно нещо е да поемеш риск. Играй на сигурно и си мъртъв", вярва Никълс

Идеята за "Път към висшето общество" се родила в болница

Джон Брейн - едно от ярките имена на сърдитите млади хора в английската литература

Анри Троая - великият биограф на величията

Култовата му трилогия "Ейглетиерови" става истинска сензация през миналия век

Лукино Висконти: Мога да снимам филм пред една стена, ако намеря истинската човечност

Хелмут Бергер се самоопределя като "вдовицата на Висконти", самоубива се