ВЕЛИКИТЕ ЕВРОПЕЙЦИ
Барон за един ден до смъртта
195 години от рождението на Фредерик Лейтън
Автор : / 6772 Прочита 0 Коментара
Картината "Идилия" (1880–1881) на Фредерик Лейтън
Той е истински виртуоз на академичната живопис и скулптура. Англичанин е, но е завършил Флорентинската академия за изящни изкуства - средището на класиците, а след това и Кралската академия по изкуствата. Творбата му "Палещият юни" (др. "Пламтящият юни"), създадена през далечната 1895-а, бе качена през 2013-а под стилистична редакция на декемврийската корица на сп. "Вог".
До 12 януари 2025 година художествената творба гостува на Royal Academy of Arts в Лондон, която някога е оглавявал самият той, авторът на легендарната творба.
Автопортрет на Фредерик Лейтън, 1880 г.
Името му е Фредерик Лейтън и най-интересният факт в живота му е, че е първият художник в британската история с титла на барон, макар по волята на съдбата да е бил "барон за един ден". Но за това ще стане дума по-късно.
Фредерик Лейтън е носител на високите награди Римска премия и Орден на Почетния легион, но приживе художникът е претърпял не малко огорчения, включително и по повод картината, за която споменахме, считана за един от неговите шедьоври.
Картината на Лейтън, толкова харесвана днес, не била добре приета от съвременниците му. В Лондон дори била наречена "викториански боклук". Ще мине време и ще се превърне в легенда.
Навремето Лейтън аристократично преглътнал обидите. Всъщност, пропуснал представянето на творбата си в Лондон, понеже бил много болен. Изглежда и огорчението му от оценките за творбата допринесло здравето му да се влоши, и няколко месеца по-късно той починал.
Реабилитацията на най-силната му творба се случва след дълги години престой в архивите на Ashmolean Museum, Оксфорд. После била купена от частен колекционер и изчезнала от световния арт пазар. Първите сведения за следите й идват от големия британски композитор Андрю Лойд Уебър, който казал, че видял картината на търг през 60-те години на миналия век и тогава цената й била... 50 британски лири.
Това е доста интересен факт, защото Уебър тогава още бил момче, което придружавало баба си на търга. Харесал картината и помолил баба си да я купи, но тя отвърнала, че "няма да окачи в дома си такъв викториански боклук". Този спомен още веднъж затвърждава, колко жестоко са отрицавали сънародниците на Лейтън шедьовъра му приживе на художника.
Лейтън използвал модели и са известни имената на две от жените, които са му позирали - Дороти Дийн и Мери Лойд. За "Палещият юни" го вдъхновила "Нощта" на Микеланджело. През 1963 година кураторът на музея "Ponce" в Пуерто Рико купил платното за някаква малка сума, а половин век по-късно - през 2013 година, Ана Уинтур и нейният главен стилист използвали картината като вдъхновение за корицата на декемврийския брой на списание "Vogue", за което споменахме.
В допълнение да кажем, че за корицата на списанието като червенокосата красавица от платното на Лейтън "Палещият юни" (1895) позира актрисата Джесика Частейн.
Корицата на сп. "Вог" с интерпретация на "Палещият юни" на Фредерик Лейтън
Както вече стана ясно, Фредерик Лейтън (1830-1896) е английски художник и скулптор от Викторианската епоха. Повечето му произведения имат исторически, библейски и митологични сюжети.
Първата му "Офелия" била открита в колекция на Андрю Лойд Уебър
Лейтън е роден на 3 декември 1830 година в Скарбъроу, Йоркшър. Завършил Юнивърсити Колидж в Лондон, след което учил изобразително изкуство в Европа при Едвард фон Щайнле и Джовани Коста. От 1855-а до 1859 година живял в Париж. Там се запознава с Жан Огюст Доминик Енгър, Йожен Дьолакроа, Жан Батист Камий Коро и Жан-Франсоа Миле. Бил близък с прерафаелитите.
Тайното братство е сформирано от група английски художници и критици от средата на 19 век. Първооснователите са Уилям Холман Хънт, Джон Миле и Данте Габриел Росети. Към тях по-късно се присъединяват и други творци.
Всички те били обединени от влечението им към естетиката на Средновековието, и по-специално към предшествениците на Рафаело Санти. Оттам и името "прерафаелити".
"Рибарят и сирената" (1856–1858)
През 1864 година Лейтън бил приет в Кралската академия, а през 1878-а става неин председател. Същата година получава рицарско звание, а през 1886 година бил обявен за баронет. Както вече споменахме, става първият художник в британската история, който получава баронска титла.
Официално получава титлата на 24 януари 1896 година, ден преди смъртта си.
"Меденият месец на художника", 1864 г.
Фредерик Лейтън не бил женен, не оставя наследници.
Така че никой не наследява титлата му, и по този начин той е може би единственият сред британската аристокрация, който е бил барон само един ден - денят преди смъртта си.
Днес туристите любопитстват да видят Leighton House - историческа сграда в лондонския квартал Кенсингтън, известна с изключителната си архитектура и колекция от произведения на изкуството. Някога там е бил домът с ателието на Фредерик Лейтън. От 1929 година сградата е обявена за музей.
Джон Колиър – визионерът на Викторианската епоха
Лейтън я построява, като влага много вкус както в архитектурата, така и в интериора. Къщата съчетава различни артистични стилове, включително ориенталски и класически дизайн, създавайки уникална и богата среда. За туристите е най-интересна "Арабската зала", украсена с цветни ислямски плочки, внесени от Близкия изток.
"Ленивият" - скулптурна творба на Фредерик Лейтън
Самият Лейтън обичал пътешествията. Пътуванията му до Северна Африка и Близкия изток го запалили по ориенталската култура, така че тази стая е вдъхновена от впечатленията на художника по време на тези пътувания. Ателието, в което е работел, в момента е галерия с викториански творби.
Посетителите могат да се любуват още на оригиналните мебели и скулптури в къщата, които създават автентична атмосфера от времето на Викторианската епоха.
"Градината на Хесперидите", 1892 г.
Фредерик Лейтън е свързан с още един музей - Музеят на изкуствата в Милуоки, който предлага разнообразие от форми на изкуство от всички епохи. Лейтън е човекът, който наема известни британски архитекти за зграждането на музея, а по-късно съставя първата му колекция от 38 картини.
Така че напълно заслужава тази първа постоянна художествена галерия в Милуоки, да носи името му - Layton Art Gallery.
Днес творбите на художника се продават скъпо и той е високо ценен като творец. Само един пример: През 2016-а аукционната къща Christie"s отбеляза своята 250-годишнина с творбите на избрани художници.
Сред тях бе картината на Фредерик Лейтън "Златни часове", която бе оценена на 7,3 млн. долара. Картината се появи на търг за първи път от сто години. И то на какъв - тържествен търг.
"Златни часове" 1864 г. от Фредерик, Лейтън на търга на Christie's през 2016 г. по повод 250-годишнината на аукционната къща
Снимка: Getty Images
Фредерик Лейтън - мисли
Родителите ми ме обградиха с всички условия, за да се науча да рисувам, но категорично не искаха да ставам художник, освен ако не успея да се изявя в изкуството.
Искреността е изворът на всички трайни постижения и нито едно добро нещо не е пуснало корени в неистината или самозаблудата. Работата, която не произлиза от сърцето, няма корени и със сигурност ще изсъхне и загине.
Събраното преживяване от минали епохи е ценно наследство, а не неудобно натоварване. И нищо няма да укрепи по-добре младите артисти за бъдещето и свободното развитие, отколкото благоговеното и любящо изучаване на миналото.
Еми МАРИЯНСКА








