ВЕЛИКИТЕ ЕВРОПЕЙЦИ
Негово дело е колесницата на върха на Бранденбургската врата
175 години от смъртта на скулптора Йохан Готфрид Шадов
Автор : / 3412 Прочита 0 Коментара
Фойерверки над Бранденбургската врата с колесницата на Шадов, полунощ на Нова година, 01 януари 2025 г. в Берлин, Германия.
Снимка: Getty Images
Берлин е световна столица на музиката, киното, изкуството и модата, но същевременно и забележителен архитектурен комплекс. Един от паметниците, претворяващи драматичната история на този град и изобщо на цяла Германия през този, и най-вече отминалия 20 век, е Берлинската стена, с безспорния символ на Берлин и изобщо на цяла Германия - Бранденбургската врата (Brandenburg Gate).
Бранденбургската врата някога била наричана "Портата на света".
Бранденбургската врата, наричана някога "Портата на света"
Снимка: Getty Images
Строежът на тази емблема на Берлин започва през 1789 година и завършва през 1791 година. Този величествен архитектурен паметник е считан за немската триумфална арка.
Правен е по прототип на пропилея на Атинския акропол на Древна Гърция.
Колесницата на Йохан Шадов над Бранденбургската врата в полунощ на Нова година, на 01 януари 2025 г. в Берлин, Германия.
Снимка: Getty Images
Архитект на Квадригата (колесницата) на Бранденбургската порта е Карл Ланганс, а фасадната й декорация и аранжимент са дело на немския скулптор и график Йохан Готфрид Шадов (20 май 1764 - 27 януари 1850). Шадов проектира и 6-метровата квадрига, управлявана от римската богиня на победата Виктория под формата на триумфална корона.
Той е един от най-значимите скулптори на немския класицизъм и смятан за основател на Берлинската скулптурна школа.
Литографски отпечатък (1830) на Йохан Готфрид Шадов
Но, няколко факта около Квадригата, иначе казано - Колесницата: След победата на Наполеон Бонапарт над Прусия, Бранденбургската врата била сериозно увредена. Наполеон заповядал да се демонтира триумфалната корона и да се пренесе в Париж.
Преди да умре в изгнание, Наполеон се "изкарва мъченик, почти светец"
След детронацията и заточението на Наполеон на остров Елба и поражението на френската армия при Ватерло, през 1814 година короната била върната обратно в Берлин. Победата във Френско-пруската война била ознаменувана с тържествено влизане на армията на обединителя на Германия Ото фон Бисмарк през Бранденбургската врата. Самата тя, обаче, се нуждаела от сериозно реновиране. Наложили се промени - под римския орел от Карл Шинкел, наместо маслиненото клонче в ръката на Виктория бил сложен Железен кръст.
Квадригата на Бранденбургската врата (1794), дело на Йохан Шадов
Излезе "Хитлер" - най-подробната биография на Фюрера (ОТКЪС)
След идването на националсоциалистическата партия в Германия на власт през 1933 година, под арката се провеждали всички важни националистически мероприятия. Бранденбургската врата става мълчалив свидетел на зараждането на фашизма.
И после, по време на Берлинската битка в края на Втората световна война в Европа, тя, подобно на човек, отново била "ранена". Арката бива възстановена напълно чак през 1956 година, а Квадригата с триумфалната корона - две години по-късно, през 1958-а.
Надгробен паметник на Александър фон Марк, автор: Йохан Йохан Готфрид Шадов
Освен Квадригата на Бранденбргската врата Шадов е автор на гроба на граф Александър фон Марк (1790, Берлин, Стара Национална галерия), сътворява множество надгробни паметници, статуи, отделни фигури, групи от фигури, бюстове (б.а. известния бюст на Хенриете Херц, 1783) и над 2200 гравюри и литографии.
Освен това издава и няколко теоретични книги за скулптурата.
Скулпторът и график Йохан Готфрид Шадов
Сред творбите му много известни са: паметникът на Ханс Йоахим фон Цитен (Берлин, площад Вилхелм), бюстът на принцеса Фридрике фон Мекленбург-Щрелиц (1794), бюстът на принцеса Луизе фон Мекленбург-Щрелиц (1794), бюстът на Фридрих Гили (1801), бюстът на Карл Фридрих Кристиан Фаш, основател на музикалната академия в Берлин (1800); надгробният паметник на Фридрих Вилхелм Шюце, църквата Шьонайхе (1798), мраморният Луизенски камък в парка Гросер Тиргартен, Берлин (1809), мраморната статуя на двете принцеси Фридрике и Луизе, позната под името Prinzessinnengruppe (Берлин, 1797) и др. Изключително творение на скулптора е паметникът на Фридрих II с неговите любими хрътки (1822).
Меланхтон с Лутер отзад, автор: Йохан Шадов, Къща-музей на Меланхтон, Витенберг
Паметникът на принцесите бил изработен в чест на дъщерите на херцога на Мекленбург-Щрелиц. Те били такива красавици и любимки на народа, че славата им се носела в цяла Европа.
Пруският крал Фридрих Вилхелм II искал девойките за свои снахи. Престолонаследникът принц Фридрих Вилхелм се жени за по-голямата Луиза, а принц Лудвиг - за Фридерике.
Бюст-паметник на Фридерике, принцеса на Прусия от Йохан Шадов
Вагнер - любимият композитор на "лудия" Лудвиг и на Хитлер
Двойната статуя на принцесите, работа на Йохан Шадов, е смятан за основно произведение на немския ранен класицизъм. Шадов през 1795 година първо създава два отделни портретни бюста на принцесите, след което кралят му възложил да направи "двойния" в реален размер н адевойкиите.
Първата скулптура била от гипс и била представена на есенната изложба на Художествената академия в Берлин. Експертите останали възхитени и се оформило единодушното мнение, че заслужава да бъде изработена от мрамор. Шадов се захванал отново за работа и през 1797 година завършил творбата. Тя е една от най-впечатляващите му творби.
Двойната скулптура на Шадов - двете принцеси Фридрике и Луизе
Вечно влюбеният Гьоте на 74 предложил брак на 17-годишна
Интересни са историите и с изграждането на други паметници на Шадов - примерно на паметника на Гебхард Леберехт фон Блюхер (1819) в Рощок, а също и на паметника на Мартин Лутер във Витенберг (1821). В обсъждането на концепцията за паметника на Блюхер участвал самият Гьоте. Йохан Готфрид Шадов и Йохан Волфганг фон Гьоте се сприятелилит чрез сина на Гьоте - Август, който с запознал с Шадов във Ваймар. Шадов е автор на 91-сантиметрова бронзова статуя бюст на Гьоте (1823) и на 12 бронзови медала на Гьоте, един от които е собственост на Британския музей.
Рисунка на Хари Майти, креда и графит, 26 октомври 1824 г., худ. Йохан Шадов
Йохан Готфрид Шадов роден на 20 май 1764 година в Берлин и умира в Берлин на 27 януари 1850-а. Навършиха се 175 години от неговата смърт.
Скулпторът оставя трима наследници. Синовете му Рудолф и Фридрих Вилхелм са забележителни скулптор и живописец. Йохан Шадов е дядо на адмирал Феликс фон Бендеман от германския императорски флот. Синът на скулптора - Фридрих Вилхелм Шадов е немски художник романтик, един от водещите художници на назарянското движение.
Гробът на Йохан Готфрид Шадов
в Берлин
Рядка картина на Караваджо ще бъде показана за първи път в Рим
Йохан Готфрид Шадов предава на синовете си много от своя опит. А самият той е бил син на беден шивач. От малък рисувал. Обчил се на скулптура при Антоан Тасар, който бил покровителстван от самия Фридрих Велики. Тасар отрано видял таланта у младежа и дори искал да омъжи дъщеря си за него, но Йохан избягал с едно еврейско момиче Мариан Девидел в Рим. Тасар не само не се обидил на ученика си, но му пратил пари за престоя му в Рим. Йохан Шадов спечелва наградата за скулптори от "Accademia di San Luca" през 1786 година и Тасар се гордеел с него. Виждал в Шадов свой наследник, както и става.
Фойерверките над колесницата на Шадов на върха на Бранденбургската врата в полунощ на Нова година, на 01 януари 2025 г. в Берлин, Германия.
Снимка: Getty Images
Йохан Готфрид Шадов остава истинска легенда в историята на скулптурата и на Германия. Дори да беше направил само триумфалната колесница на върха на Бранденбургската врата в Берлин, името му щеше да бъде записано със златни букви в историята на страната и на световното изобразително изкуство.
Еми МАРИЯНСКА
Вечен сън между Макиавели и Микеланджело
Три скулптури "Пиета" от Микеланджело представиха във Флоренция
Учени разгадаха една от загадките на Леонардо да Винчи
Неизвестни шедьоври на учителя на Микеланджело и Леонардо да Винчи
Ако вярвате в правото си на обективна информация, подкрепете ни.
Вашето дарение от всякакъв размер и по всяко време означава много за нас.
Скъпи читатели,
Днес. повече от всякога. независимата журналистика има нужда от вас.В мисията си да предоставяме обективни, достоверни и навременни новини разчитаме на вашата подкрепа.
Ако вярвате в правото си на обективна информация, подкрепете ни.
Остани с
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}