ЛЕГЕНДИ НА ХОЛИВУД
Майката на прочутите му деца се самоубива на 42
120 години от рождението на Хенри Фонда
Автор : / 23285 Прочита 0 Коментара
Актрисата Джейн Фонда присъства на честването на стогодишнината от рождението на Хенри Фонда и церемонията по случай първия ден на издаване на възпоменателната марка на Хенри Фонда от пощенската служба на САЩ.
Снимка: Getty Images
Неговото име е емблема на световното кино. Хенри Фонда е американски актьор, роден на 16 май 1905 година, преди 120 години. Мнозина помнят последния му филм "На златното езеро", в който той запечата образа си в партньорство със звездната си дъщеря Джейн Фонда.
Това е знаменателен край за една блестяща кариера. Фонда бе носител на най-престижните награди за кино в света - "Оскар" и "Златен глобус".
Щастливата му година бе 1980-а. Тогава той получи и "Оскар", и "Златен глобус" на името на Сесил Демил. Американският филмов институт му отрежда шестото място сред първите 50 легенди на американското кино. На 20 май през 2005 година в САЩ бе издадена пощенска марка с неговия образ.
Най-запомнящите се роли на Хенри Фонда са като Ейб Линкълн в "Младият мистър Линкълн" (1939), Том Джоуд в "Гневът на мравките" (1940) - изпълнение, за което е номиниран за "Оскар"; и Норман Тайър в "Край златното езеро" (1981), за която роля той получи наградата на Академията за най-добър актьор в драма през 1982 година. Редом с това, бе признат и за най-възрастния мъж, награждаван с престижната статуетка. И още нещо - бе отбелязано, че Хенри и Джейн Фонда са първата двойка баща-дъщеря, номинирани за "Оскар" в една и съща година (1982). За жалост, наградата бе последната в живота на Хенри Фонда - през същата година актьорът почина.
Джейн Фонда, Хенри Фонда и Катрин Хепбърн - в кадър от филма "Край златното езеро" (1981)
Хенри Фонда напусна нашия свят на 77-годишна възраст от сърдечна недостатъчност и рак на простатата, на 12 август 1982 година. Но толкова десетилетия от тогава името му не слиза от легендарния връх на световното кино. Незабравими остават не само горните изброени ленти с негово участие, но и филмите "Гроздовете на гнева", "Дванадесет разгневени мъже", "Имало едно време на запад" и мн. др.
Фонда запечата името си в историята на световното кино и като доайена на една от най-влиятелните фамилии в американското кино - на децата му Джейн и Питър и внучката Бриджит Фонда (б.а. има и други внуци).
Джейн и Питър са негови деца от брака му с Франсис Сиймор, която се самоубива на 42. Бракът им бил сключен през 1936 година. Фонда има пет брака, но официално признатите от него деца са Джейн и Питър Фонда, и Ейми Фишман, която е от третия брак на актьора. (б.а. през годините имаше медийни сензации за незаконен син на Фонда). Най-дълъг е бракът на актьора с последната му съпруга - Шърли Мей Адамс (1965 - 1982).
Хенри Фонда е роден в Гранд Айлънд, Небраска, но родът му произхожда от Италия. Има сведения, че през 14 век предците му са се преместили в Холандия, а през 17 век станали най-ранните заселници в Америка и едни от първите жители на градчето Фонда, кръстено така на името на пра прадядото на Хенри - Доу Фонда, убит от местното индианско население. През 19 век прародителите на Хенри се преместили в Небраска.
Хенри Фонда / Снимка: Getty Images
Пътят на Хенри Фонда в изкуството минава през сцената на общинския театър в Омаха и стига до Бродуей в Ню Йорк. Именно там актьорът бива забелязан от киното. През 1935 година пиесата "The Farmer Takes a Wife", в която играел, била екранизирана. Може да се каже, че това е началото на звездната филмова кариера на Хенри Фонда. Тя продължава половин век, като се допълва от още роли в театъра и телевизията.
Хенри Фонда внушаваше мъжественост и респект, а прочутата му "котешка" походка и до днес е предмет на обсъждане като негова запазена марка. Всъщност, той я научил от майката на Марлон Брандо - Дороти Брандо.
Хенри Фонда бил самокритичен човек и това го прави още по-симпатичен на публиката. В едно интервю той казва: "Аз не съм толкова прекрасен човек, както повечето герои, които играя, дори съм нарушил повече правила от повечето хора. Но умея да изглеждам достатъчно честен и хората ми вярват, слава Богу! Аз всъщност не съм Хенри Фонда. Никой не може да е толкова съвършен". По този начин съвсем честно актьорът слага граница между филмовия си образ и себе си като обикновен човек, мъж, съпруг и баща. В същото интервю, попитан за децата му, Фонда старши казва: "Не се опитвам да се изкарам добър баща, защото не бях такъв. Виждах проблемите, с които се сблъскваха децата ми, но признавам, че нямам никаква заслуга за това, в което се превърнаха. Те успяха въпреки мен."
Джейн Фонда / Снимка: Getty Images
Тук е мястото да разкажем, в какво семейство израства самият Хенри. Баща му бил печатар. И той, и майката, били религиозни хора, но синът оформя друг мироглед - на бунтар-атеист. Като младеж Хенри бил буен, но не и агресивен. Един инцидент с линчуването на чернокож му дал урок за цял живот, че никога не трябва да има предразсъдъци към различията. Енергията си изразходвал в разностранни интереси като плуване, бягане, рисуване и работа. Помагал на баща си в печатницата и искал да стане журналист. Дори се записал да следва журналистика, но не я завършва. Още на 20 се пробвал като актьор-аматьор. Първоначално се отчаял, че въпреки голямото си желание, не може да преодолее срамежливия си характер. Но когато тръгва с една пътуваща трупа, постепенно се освобождава от страховете си.
В летния театър на градчето Денис, Масачузетс, се запознал с първата си съпруга - Маргарет Сълаван. През 1932 година получава първата си професионална роля - в "The Jest" на Сем Бенели. След това се мести в Ню Йорк, където се запознава с Джеймс Стюарт и двамата се качват на сцената на Бродуей. Това е времето на Голямата депресия в Америка, когато на никого не му е до изкуство, но Хенри Фонда вече знае своя път и за нищо наа света няма да се отклони от него. И успехът не закъснява - с "The Farmer Takes a Wife" пробива в Холивуд. Годината е 1935-а.
През 1940 година Фонда участва във филмовата адаптация на романа на Стайнбек "The Grapes of Wrath" и се справя блестящо. Според някои - тя е най-добрата в кариерата му. Идва Втората световна война. Фонда помага за набирането на средства в защита на Обединеното кралство и е награден с бронзова звезда. Доброволно влиза в армията. Смята, че работата в тила не прави чест на никой здрав и млад мъж.
След войната известно време почива и след това продължава с много активна работа в киното с "Twentieth Century-Fox". Когато договорът му с филмовата компания изтича, се връща на Бродуей. През 1948 година получава наградата "Тони" за ролята си в спектакъла "Господин Робъртс". Първата му изява в продуцирането е с "12 ядосани мъже", където и участва като актьор. Номиниран е за "Оскар" и "Златен глобус". Печели награда "БАФТА". През 60-те години Фонда играе в "Имало едно време на запад". И така, до края си той се изявява в различни амплоа с голям успех.
Последния си "Оскар" не може да вземе лично, защото здравето му вече било силно влошено. Наградата била предадена на дъщеря му Джейн Фонда. Както казахме, това е последна, но знаменателна в много отношения награда.
Що се отнася до личния живот на актьора, много болезнена е темата за майката на Джейн и Питър Фонда. С Франсис Сиймор Фонда живял в продължение на 13 много трудни години, през които той постоянно трябвало да се бори с нейния нарцистичен характер и с лабилната й емоционалност. Когато й поискал развод, тя стига до психиатрична клиника. През 1950 година се самоубива. Вероятно това слага такава сянка в отношенията му с децата им, че Хенри Фонда дълго време се дистаннцира емоционално от Джейн и Питър. Те самите казват в свои интервюта, че дълго време като деца не са знаели, дали баща им ги обича. Времето, обаче, изчиства тези бариери и един ден Питър чува: "Обичам те, синко!" А за Джейн вероятно всички са наясно, че тя бе "голямата трудна любов на своя баща".
Двамата имали различни политически виждания, което често ги превръщало в опоненти. Джейн избягвала и болезнената тема за самоубийството на майка си - дълго време виняла баща си за това. Според някои изпитвала и смесени чувства на възхищение и професионална завист към баща си. Но в края на живота на Хенри Фонда двамата успяват да се "примирят" с различията си и стават много близки. Филмът "На златното езеро" (1981) сякаш претвори фрагменти от реалния им живот и взаимоотношения.
Ако Джейн е научила нещо от знаменития си баща, по нейно признание това бил съветът му: "Знайте, че има нещо вътре във вас, което е по-голямо от всяко препятствие. Най-добрият начин да предвидите бъдещето е да го създадете." И тя го създаде - превърна се във филмова легенда, не по-малко призната от своя легендарен баща.
А ние избираме една друга мисъл на Хенри Фонда, който бе не само самокритичен и способен на самоирония, но и много упорит човек: "Успехът не е липсата на провал. Това е постоянството след провала.", казва Хенри Фонда в едно от последните си интервюта.
Еми МАРИЯНСКА
Ако вярвате в правото си на обективна информация, подкрепете ни.
Вашето дарение от всякакъв размер и по всяко време означава много за нас.
Скъпи читатели,
Днес. повече от всякога. независимата журналистика има нужда от вас.В мисията си да предоставяме обективни, достоверни и навременни новини разчитаме на вашата подкрепа.
Ако вярвате в правото си на обективна информация, подкрепете ни.
Остани с
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}