ЗВЕЗДЕН ГАСТРОЛ
Веселин Стоянов и Софийската филхармония спечелиха сърцата на виенската публика
В напълно разпродадената Златна зала на Муизкферайн българските филхармоници и маестро Найден Тодоров спечелиха близо 1600 нови почитатели
Редактор : / 554 Прочита 0 Коментара
Мощни аплаузи и викове браво ознаменуваха третото гостуване на Националния оркестър в най-престижната зала за класическа музика под ръководството на маестро Найден Тодоров (Снимка: Радослав Бежев-Руди)
Снощи Софийската филхармония нажежи страстите до червено и накара австрийците да тактуват в неравноделни български размери.
В напълно разпродадената Златна зала на Муизкферайн българските филхармоници и маестро Найден Тодоров спечелиха близо 1600 нови почитатели.
Мощни аплаузи и викове браво ознаменуваха третото гостуване на Националния оркестър в най-престижната зала за класическа музика (второ под ръководството на Найден Тодоров).
Сред публиката бяха директори на няколко от елитните световни музикални агенции, Йоан Холендер - артистичен съветник на Софийската филхармония, бившите посланици на Италия и Австрия в София, генералният директор на БТА г-н Кирил Вълчев, австрийски и български музикални критици.
"Бай Ганьо" на Веселин Стоянов беше изненадата на вечерта за разглезената местна публика. Българското произведение предизвика огромен интерес и още след финала на концерта представители на една от водещите звукозаписни фирми изявиха желание да го запишат с Националния оркестър.
Български беше и бисът, който филхармониците изпълниха в отговор на дългите аплодисменти от изправената на крака зала.
Петко Стайновата "Ръченица" сложи финал на емоционалната вечер и начало на преговорите за следващ гастрол.
Софийска филхармония: Website | Facebook | Instagram
Маестро Найден Тодоров (Снимка: Василка Балевска/Софийска филхармония)
Пред БТА маестро Тодоров разказа за непреходността на "Бай Ганю" от Веселин Стоянов и на литературния герой на Алеко Константинов, за въздействието, което красивата музика ще има върху виенската публика, макар и чужденците да не знаят бекграунда, който ние влагаме в това произведение, както и за носталгията, която то предизвиква у българите в чужбина.
- Какъв е съвременният прочит на Софийската филхармония на творбата "Бай Ганю" от Веселин Стоянов?
- Смятам, че смисълът на "Бай Ганю" днес по нищо не отстъпва от времето, когато е написана - и като литературна творба, и като музикално произведение. Разбира се, самият Веселин Стоянов не е визирал тази гротеска и ирония по същия начин, по който Алеко Константинов. Веселин Стоянов казва в едно свое интервю, че всъщност бай Ганьо не е проблематична личност дотогава, докато си е на мястото. В момента обаче, в който напусне своето място, без да промени самия себе си, едва тогава той става смешен и гротеска за околната среда.
За мен това е нещо изключително актуално днес, защото всички ние обичаме да говорим за промяна - да направим промяна, да продължим тази промяна... Но всъщност не можем да осъзнаем, че промяната не е извън нас, тя трябва да бъде вътре в нас. Когато се опитваме да променим нещо извън нас, без да променяме себе си, всъщност нищо не променяме, само се превръщаме в една гротеска за околния свят. В този смисъл, "Бай Ганьо" е едно от най-актуалните произведения, които познавам. Признавам си, че когато прочетох интервюто на Веселин Стоянов, бях в първия момент много шашнат. Защото той е изкарал една визия към тази личност, която аз самият не бях подозирал.
Има и още нещо много интересно. Докато в частта "Бай Ганю във Виена" или "Бай Ганю в банята" виждаме цялата тази гротеска на бай Ганьо, то в последната част на музикалното произведение, която се нарича "Бай Ганю на село", всъщност няма нищо гротесково. Това е една изключително красива музика, която може да накара човек наистина да се влюби в България.
Това е така, защото тази част показва бай Ганьо, който е на собственото си място и неговото поведение пасва на околната среда. Тук ние не говорим за поведението на "Бай Ганьо" от Алеко Константинов, говорим за човека, чието поведение пасва на околната среда. Това е една изключително красива музика и аз съм забелязал, че винаги, когато съм изпълнявал "Бай Ганю", включително и с чужди оркестри в чужбина, и на концерта са присъствали българи, то те винаги някъде около тази част започват да изпитват носталгия към България.
И всъщност това е една много сериозна закачка - от една страна, се шегуваме със себе си, шегуваме се с това какви сме и какви искаме да бъдем, от друга страна, обаче, това е носталгията към родното.
Маестро Найден Тодоров (Снимка: Радослав Бежев-Руди)
- Какви са Вашите очаквания към виенската публика? Как според Вас ще реагира тя на музикалния образ на бай Ганьо?
- Разбира се, виенската публика няма да разбере подтекста, който ние разбираме. Тя ще възприеме само красивата музика на Веселин Стоянов. И това е причината, поради която аз толкова смело подхождам към това произведение. Защото знам, че виенчани не са запознати с неговия бекграунд. Те ще забележат само невероятно красивата музика, която е едно много интересно съчетание на българска музика с европейска оркестрация.
Знаем, че Веселин Стоянов е учил в Европа, в самата Виена също така. Начинът, по който той е творил, се явява един вид връзката между българската и европейската култура. В този смисъл, виенската публика ще забележи български интонации. Например, в частта "Бай Ганю във Виена", когато виенският валс преминава в ръченица, когато бай Ганьо се появява в музикалния салон. Виенската публика ще го възприеме по-скоро от красивата музикална страна и аз нямам притеснение, че те ще разберат подтекста, който ние влагаме в това произведение.
- Споменахте за българите в чужбина, които обикновено реагират с носталгия. Но освен носталгия, това музикално произведение дали би могло да провокира и други емоции в тях?
- Ние живеем в едно много странно време днес. Всеки иска да върви напред, в същото време, никой не иска, или повечето хора не желаят, с основание, да загърбят своите корени. Това, което ние трябва да се научим, е точно това, което музиката се опитва да ни подскаже - да се опитваме да вървим напред, без да забравим корените си.
Аз сега малко ще политизирам музиката в този момент. В смисъл, че всички ние се опитваме да бъдем "европейци" и правим какво ли не, за да изглеждаме европейци. А това, което не можем да осъзнаем, е, че ние не сме бай Ганьо в смисъла на Алеко Константинов. А ние, искаме или не искаме, сме европейци, защото България е в Европа. Дори чисто географски погледнато, няма как България да бъде някъде другаде, освен в Европа. Цялото това непрекъснато повтаряне - да бъдем европейци, да направим нещо европейско и т.н., това показва един наш комплекс - фактът, че не осъзнаваме, че ние сме част от Европа.
Найден Тодоров е роден през 1974 г. в Пловдив. Завършва музикалното училище в родния си град, а по-късно следва дирижиране във Виенската консерватория при проф. Карл Йостер Райхер - музикално светило, при което са учили Клаудио Абадо, Зубин Мета и Пласидо Доминго.
През 1995 г. започва първата си постоянна работа като диригент на симфоничния оркестър във Враца, а няколко години след това е назначен и за главен диригент на Видинския симфоничен оркестър. През 2000 г., 26-годишен, е поканен за музикален директор на Пловдивската опера и филхармония. Две години по-късно е и оперният му дебют в Софийската опера с "Травиата" на Верди. В периода 2005-2017 г. Найден Тодоров е директор на Държавната опера в Русе. От началото на 2017 г. е избран за директор на Софийската филхармония.
Паралелно с дейността си в България, маестрото дирижира стотици симфонични концерти, оперни и балетни спектакли, с различни оркестри и оперни състави в различни страни по света, сред които Австрия, Германия, Румъния, Египет, Китай, САЩ и др.
Виртуозният цигулар Светлин Русев свири в памет на големия български композитор Александър Райчев
Остани с
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}