ПРАЗНИЦИ НА МУЗИКАТА
Йордан Камджалов представя "Голяма меса" от Брукнер със 130 музиканти на сцената
Идеята за Божественото начало и човешкият стремеж - в един истински музикален апотеоз
Редактор : / 3485 Прочита 0 Коментара
Диригентът Йордан Камджалов / Източник: Плевенска филхармонияНа 20-и февруари в град Плевен, читалище "Съгласие" и на 21-ви февруари в София, в зала "България", почитателите на класическата музика и последователите на именития диригент Йордан Камджалов, ще могат да се докоснат до едно рядко изпълнявано в България произведение - мащабната творба на Антон Брукнер - Голяма меса № 3, фа минор, за солисти, хор, оркестър и орган.
За диригента, на чието име НАСА нарече астероид преди няколко години, произведението на австрийския композитор Брукнер представлява паралел между музика и астрономия, който самият той е търсел още от детските си години.
"За мен Брукнер, заедно с Бетовен и Бах, са най-големите звукови архитекти в историята на човечеството - споделя маестро Камджалов. В основата на цялото творчество на Брукнер стои темата за Бог, цялата му музика представя стремежа на човешката душа да се издига нагоре. Лично аз, в това време на дълбока криза, бих искал да споделя с публиката този стремеж към Голямото, към Божественото... Идеята за Възкресението е неговия път и пътят на музиката на Брукнер. Бих искал да споделя един път на Възкресение, един път на възхвала на Бога чрез неговата последна трета Голяма Меса, която достига най-покъртителни дълбочини, както и всички негови творби", казва Камджалов.
За да пресъздадат сакралното звуково пространство, заложено в творбата на Антон Брукнер, на сцената ще се качат повече от 130 музиканти от Плевенската филхармония, Националния филхармоничен хор "Светослав Обретенов" и солистите с международна кариера Мирела Александрова - сопран, Виолета Радомирска - алт, Георги Султанов - тенор и Ивайло Джуров - бас.
В духа на класическата традиция месата е в шест части: Kyrie, Gloria, Credo, Sanctus, Benedictus и Agnus Dei, наситени с мечтателност и красота, пълни със смирение и духовна сила. Композирана през 1867 година, тази меса придобива най-голяма популярност след симфониите на Брукнер, въпреки че е изпълнена 13 години след смъртта му, приживе всепризнат като органист и педагог, но недооценен като композитор. Смятан за консервативен, той всъщност създава свръхмодерното в недрата на традицията. Самият руски композитор Александър Скрябин казва: "20-и век нямаше да съществува без Брукнер!"
Да интерпретира мащабни творби от Чайковски, Брамс, Орф, Стравински, Вагнер, Малер, Хиндемит или Брукнер е практика в професионалния живот на маестро Йордан Камджалов. Крупните форми: опера, меса, симфония, кантата, реквием и др., са предпочитани от него, а публиката винаги е прикована от забележителния му прочит, дълбочина и сила на внушението. За неговата интерпретация на Брукнер могат да се намерят множество позитивни отзиви в чуждата преса:
"Чувал съм много изпълнения на финала, включително това на сър Саймън Ратъл и Берлинската филхармония, но Камджалов надмина всички.", London, "The Bruckner Journal"
"Йордан Камджалов е философ сред диригентите.", "Mannheimer Morgen"
Билетите за концерта GROßE MESSE (Голяма меса) - фа минор от Антон Брукнер в зала "България" - София са налични на касата на зала "България", в мрежата на eventim
Билети за концерта в Плевен - на касите на Плевенска филхармония, мрежата на eventim
За Йордан Камджалов, в публикацията "Вулкан и аскет", Петерис Васкс:
Йордан Камджалов учи дирижиране в НМА "Проф. Панчо Владигеров" София при проф. Васил Казанджиев и в Музикална Академия "Ханс Айслер" Берлин, както и в майсторските класове на диригенти от световна величина като Пиер Булез, сър Саймън Ратъл, Зубин Мета, Сейджи Озава, Курт Мазур, Лорин Маазел, Давид Зинман, Даниел Баренбойм.
С впечатляващи изяви на три континента, с десетки първокласни оркестри, Йордан Камджалов е сравняван в международната преса с легенди в дирижирането като Тосканини и Челибидаке.
Лауреат е на престижните конкурси за диригенти "Jorma Panula" (2009) и "Gustav Mahler" (2010) и на редица международни отличия, като награда за изключително високи артистични постижения от Берлинската Академия на Изкуствата, единодушно му е присъдена "Наградата на музикалната критика" от 24th Central European Music Festival (2014); Номинация за диригент на годината от Deutschland Radio, "Музикант на годината" от БНР и др.
През 2011 г. е избран с пълен консенсус за Генерален музикален директор и Главен диригент на забележителния културен център - Хайделберг измежду над 150 кандидати от цял свят. Реализираните в неговия мандат концептуални сезони са най-касовите в историята на операта и оркестъра на града и до момента е единственият чужденец, заемал този пост. Прекратява предсрочно договора си на генерален музикален директор, поставяйки за приоритет международната си дейност и творчески визии. Европейската новинарска агенция говори за "епохата Камджалов", останала след напускането на този пост.
През 2014 НАСА и Международният център по астрономия дават неговото име на астероид 52292 като заявяват, че "той свързва света на музиката с очарованието на вселената".
Авторитетното Мюнхенско издателство "Kubon & Sagner" отпечатва книгата "Звукови светове. Диригентът Йордан Камджалов" на немски език с резюме на 7 езика, представяща уникалните му търсения на единение между музика, философия и наука.
В периода 2015-2016 Камджалов реализира редица звукозаписни проекти за престижния немски лейбъл CPO.
Йордан Камджалов / Източник: Плевенска филхармония
На 25-годишна възраст основава международния камерен ансамбъл Innorelatio, Berlin, който обединява млади виртуози от над 20 държави.
На 29-годишна възраст съосновава фондация "Йордан Камджалов", създадена да подпомага млади български творци.
На 32-годишна възраст съосновава международната конференция на генералните музикални директори и главни диригенти в Германия.
На 33-годишна възраст създава Музикална лаборатория за Човека.
През октомври 2017 година Йордан Камджалов е удостоен с най-престижната награда за класическа музика в Германия Echo Klassik, заедно с клавирното дуо Аглика Генова и Любен Димитров, в категория "Запис на концерти от 20/21 век". През 2019 година получават номинация за "Запис на годината" от престижната европеска награда Opus Klassik. Това е и първият запис на създадения от него GENESIS ORCHESTRA.
От 2018-а година Йордан Камджалов е Музикален директор и главен диригент на Хърватската Национална опера и филхармония в Риека - Европейска столица на културата 2020.
Определен от западната преса като "истинско откритие" и "диригент, който пристрастява", Йордан Камджалов поемa поста на артистичен директор и главен диригент на Genesis Orchestra, воден от вярата си в колосалния потенциал на българския творчески дух.