Във времето, когато депутати са пренасяли болни и ранени в хотели

Игла и пинсета - част от личния санитарен пакет, с който е трябвало да разполага всеки войник в Римската империя. Можете да видите как са изглеждали тогава тези пособия, ако посетите Националния антропологичен музей.

Там беше открита изложбата "Лечебницата в Античността и Средновековието", събрала уникални експонати от три музея в страната - самият домакин, медицинският музей в Пловдив и историческият музей в Свищов.

Сред най-интересните експонати са част от светилище на Асклепий, което са изградили римските легионери във военния лагер "Нове" край Свищов, разказа гл. ас. Мария Христова - Пенкова при откриването й.

Из експозицията "Лечебницата в Античността и Средновековието" (Снимка: Dir.bg)

В експозицията могат да бъдат разгледани и единствените инструменти за лечение и хирургия от ранното средновековие от фонда на Музея за история на медицината към МУ-Пловдив. Оттам е и откритият в некропол череп с видими следи от хирургическа интервенция, която е била успешна, съдейки по разкрития гроб край Епископската базилика на Филипопол.

Първата установена организирана лекарска практика е била в римския лагер "Нове", където е открита лечебница. В нея първоначално са се лекували само военни, но по-късно във времето е имало и цивилни пациенти. Военните били докарвани от депутати - това са между 8 и 10 души със санитарни функции в римския легион, чиято задача е била да осигуряват пътя на ранените и болните до валетудинариума (лечебницата).

От друга дума - хоспитилиум (място за подслон на пътници) идват днешните болница, хотел, хоспис. В Римската империя се правела строга разлика между болни и ранени. Ранените били настанявани близо до операционната, а болните в по-тихо място в болницата.

Из експозицията "Лечебницата в Античността и Средновековието" (Снимка: Dir.bg)

На изолация подлежали войниците с очни заболявания, тъй като разпространеното тогава заболяване "замъглени очи" било силно заразно, както и едрата шарка, която е причина за не една или две епидемии по това време.

По време на Византийската империя болница или хоспития се е изграждала към манастирите и първоначално била за поклонници, но след това е служела и за лечение на монаси и религиозни поклонници. Лазарети са били наричани помещенията за болни, в които са ги лекували бенедиктинците. Практиката, установена при лечение на болните в това време, е основа за голяма част от съвременните практики в медицината, а именно наличието на отделения за ортопедия и хирургия, очни и вътрешни болести, както и смесени отделения за хронични заболявания и женско отделение.

При постъпване в болницата хората получавали купа, чаша и чиния, както и легло от слама и две одеяла от козя кожа. Византийската болница са утвърдила и като университетски център, тъй като теоретичното и практическото обучение на студентите се осъществявало от главните й лекари.

Промяна в медицинското лечение по нашите земи настъпва с влизането им в Османската империя. Арабската медицина се е развивала още от седми век, а практиката и опитът й са приложени в лечебниците по време на Османската империя. Най-новото е било записването на състоянието на пациента, причината и лечението на заболяването, както и лекарствата, които трябва да приема, в дюстюр - подобен на съвременната епикриза.

Ако пациентът се възстановял до края на лечението, лекарят си вземал дюстюра и искал заплащане за лечението, но ако се стигнело до смърт, близките можели с документа да искат разследване на случая от главния лекар. Само след решение на назначената комисия и установяване, че лекарят няма вина за смъртта, можело да се иска плащане на лечението. Ако обаче лекарят бил виновен, трябвало да плати "кръвнина" на близките на починалия.

Из експозицията "Лечебницата в Античността и Средновековието" (Снимка: Dir.bg)

В изложбата може да бъде видяно и гърне от психиатрично отделение на болница в империята. За първи път по време на Османската империя за хората с психични проблеми се осигурявала медицинска грижа, тъй като по времето на Византия това не се е считало за заболяване.

Към временната изложба има издаден каталог под редакцията на доц. д-р Атанас Кацаров и авторски статии по темата на доц. д-р Георги Томов, гл. ас. д-р Мария Христова-Пенкова, гл. ас. д-р Надежда Кирова-Йовчева и Румен Иванов. До средата на годината изложбата, подпомогната финансово и от културното министерство, е достъпна за посетителите на Националния антропологичен музей.

---

*Изложбата "Лечебницата в Античността и Средновековието" се реализира с финансовата подкрепа на Министерство на културата на РБългария и е посветена на 15-годишнината от откриването на Националния антропологичен музей при ИЕМПАМ-БАН, единствената в страната музейна институция, представяща резултатите от научните изследвания в областта на палеоантропологията и антропологията на живо население.

Временната експозиция може да бъде разгледана от посетители в периода 14 януари - 30 юни 2022 г. в сградата на Националния антропологичен музей при ИЕМПАМ-БАН в гр. София, бул. "Цариградско шосе" №73.