ОТ ДЪЛБИНИТЕ НА ВРЕМЕТО
Град на 6000 години проучват археолози от Националния исторически музей
Резултатите в укрепения обект в местността "Св. Архангел" над село Дъбница са повече от впечатляващи
Редактор : / 23436 Прочита 1 Коментара
Поглед към археолгическите проучвания (Снимка: НИМ)
През месец септември 2021 г. екип от Националния исторически музей проведе за втора година редовни проучвания на обект от изключително значение за историята на земите в района на югозападна България.
Укрепеният обект в местността "Св. Архангел" над село Дъбница, в подножието на рида Дъбраш, западни Родопи е непрекъснато обитаван през период от близо 6000 години - от каменно-медната епоха до късното средновековие.
Поглед на югозапад (Снимка: НИМ)
Резултатите са повече от впечатляващи. Изобилието от керамика от каменно-медната епоха, късната бронзова епоха, архаиката, класиката, елинизма, античността и средновековието показват непрекъснато обитаване на този естествено защитен хълм.
Църквата на върха на хълма (Снимка: НИМ)
През изминалия сезон бях установени размерите и периода на съществуване на две сгради от късната античност, както и на църквата на върха на хълма.
Крепостта най-вероятно е била изградена като акропол-убежище на наблизо намиращия се римски град Никополис ад Нестум във връзка с набезите на племена, навлизащи в пределите на империята през периода на късната античност.
Етап от разкриване на съд от късната бронзова епоха (Снимка: НИМ)
Зооморфна фигурка - халколит (Снимка: НИМ)
Сред находките има многобройни монети от VI в., което и доказва изграждането на изцяло нова укрепителна система и сгради, планирани спрямо терена.
Освен монетите се намират и голямо количество предмети от бита: метални инструменти и пирони, стъкло - фрагменти от чаши, прозорци, заготовки за оформяне на предмети от стъкло и олово.
Сред находките се откроява керамичен лакримарий, украсен с кръстове от двете страни.
Сградите са били изградени върху останките от по-ранни застроявания като най-впечатляващите са с многобройни находки от епохата на елинизма. Сред тях се открояват голямо количество фрагменти от съдове с черно лаково покритие (фирнис), както и монети.
Две от монетите са с изключително значение - сребърна монета на град Хистиея на остров Евбея, с датировка III-II в. пр. Хр. и монета на македонския владетел Деметрий Полиоркет от началото на III в. пр. Хр.
Монета - Хистиея - сребро - реверс (Снимка: НИМ)
В пластовете история се намериха и други изключителни находки - оловни ядра за прашка с изображения на връх на копие, на скорпион и на неидентифицирано насекомо.
Ядро за прашка - връх за копие (Снимка: НИМ)
На едната от тях се разчита надпис, който най-вероятно е с името на един от македонските военачалници от периода IV-II в. пр. Хр. - ΣΠΑΡΟΔΑ. Такива ядра са намирани в района, но досега не са откривани в археологически контекст.
През тази година беше разчистен терена на върха на хълма, където бяха разкрити останките от раннохристиянски храм, върху който впоследствие, през средновековието е била изградена друга църква. В притвора беше открита бронзова екзагия (контролна тежест за монети), с номинал една номизма.
Бронзова екзагия (Снимка: НИМ)
При по-късните преустройства в притвора на църквата са попаднали и две ранни римски монети от периода преди приемане на християнството. Това може да говори за по-ранна храмова постройка под основите на църквата.
На около километър в северна посока от "Св. Архангел" беше установено и мястото на некропола на селището. Наличието на гробни съоръжения от различни епохи и мащабите на развитие, показват недвусмислено принадлежността му към града.
Голяма част от него е засегната силно от иманярски набези и в тази връзка екипа, проучващ "Св. Архангел" ще търси финансиране за проучването и опазването му.
Ръководителят Илия Киров и геодезическият екип на обекта (Снимка: НИМ)
Археологическото проучване на обект "Св. Архангел", над село Дъбница е организирано и проведено от екип на Националния исторически музей в състав: научен ръководител - Илия Киров (НИМ), заместник-ръководител - Михаил Ваклинов (НИМ), гл. ас. д-р Яна Мутафчиева (НАИМ-БАН), Цветана Комитова (РИМ Благоевград), Биртен Еминова (СУ "Св. Климент Охридски"), и студенти, специалност "Археология", от Софийски университет "Св. Климент Охридски" и Пловдивски университет "Паисий Хилендарски".
Проучването е осъществено чрез проект за целева финансова подкрепа от Министерството на културата и подкрепата на Националния исторически музей.
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}