АРХЕОЛОГИЧЕСКИ ПРОУЧВАНИЯ
Нови мистерии обгръщат Петрич кале
След разкопките през отминалото лято се заплита допълнително и мистерията около издълбаната в скалата щерна
Редактор : / 35796 Прочита 5 Коментара
Повече от 200 артефакта са открили археолозите при работата си през лятото на 2023 г. на Петрич кале. Снимка: Данаил Войков/БТА
След археологическите разкопки през лятото на 2023 година загадките около Петрич кале се задълбочиха, разказа за БТА ръководителят им Мария Войкова.
Екипът е разкрил помещение, за което се предполага, че е гробница, която обаче е била ограбена още през Късната античност. Каквото и ценно да е имало вътре, е взето, обясни Войкова. По думите й по-важното е, че архитектурата на сградата е добре запазена, освен това откритата керамика показва, че вероятно става дума за 5-6 век.
Ръководителят на разкопките на Петрич кале Мария Войкова (Снимка: Данаил Войков/БТА)
На въпроса кой би могъл да бъде погребан в такова луксозно помещение, археологът посочва, че това е една от многото неизвестни, които Петрич кале засега оставя без отговор. Като гробница не е нещо изключително, каза още Войкова. По думите й уникално и необичайно е местоположението й - до стената и портата от вътрешната страна на крепостта.
Трудно може да се каже и какви хора са живели през тези времена в Петрич кале, за която се знае, че е вдигната от римляните, за да подсигурява столицата на провинцията - Марцианопол (днешна Девня). Тези факти дават повод на археолозите да допускат, че гробницата е на високопоставен човек. Но докато не намерим някакви надписи, всичко ще е само в сферата на спекулациите, подчерта Войкова.
За екипа е озадачаващо, че са открили и нещо като фонтан, конструктивно свързан с т.нар. гробница. Замазката на конструкцията свидетелства, че се е ползвала за вода. Това повдига въпроса дали помещението е гробница или някакво светилище.
Истината е, че за да разберем какво е, трябва да проучим всичко наоколо, посочи Войкова. Тя уточни, че основната задача през отминалото лято е била да опразнят помещението, за да не се съблазняват иманярите. Освен това е направено всичко възможно, за да се опази архитектурата на сградата.
Тя е с кръстат свод и съвсем малка врата, което също повдига въпроси около това за какво всъщност се е ползвала. До т.нар. гробница има средновековно жилище от 12 век, но хората дори не са знаели какво има до тяхната къща, обясни още археологът.
След разкопките през отминалото лято се заплита допълнително и мистерията около издълбаната в скалата щерна. Досега археолозите считаха, че този ров с ширина над 3 метра се е ползвал като водохранилище. С напредването на разкопките започнаха да се появяват съмнения в тази версия. Все още няма и категоричен отговор кой в древността е копал толкова упорито в скалата.
"Мислехме, че знаем къде е краят на щерната, само че се очерта едно по-тъмно петно, пуснахме сондажи на няколко места и се оказа, че тя продължава", обясни Войкова.
Ръководителят на разкопките на Петрич кале Мария Войкова (Снимка: Данаил Войков/БТА)
Нейното предположение е, че ровът обикаля едната страна на цялата крепост по скалния венец и то с общо взето един стандарт - ширина около 3.2 метра. Другото, което са разкрили сондажите е, че т.нар. щерна всъщност е била напълнена с къщи през Средновековието.
Навсякъде, където направихме сондажи, се виждат подови нива, останки, обясни Войкова. Според нея ровът, изкопан в скалата, е твърде вероятно първоначално да е бил свързан със самата фортификация на крепостта. По-късно, през Средновековието, когато вече не е ползван по предназначение, в него са си направили жилища.
Ако приемем, че съоръжението е изкопано през римската епоха, е напълно възможно тогава местността да е изглеждала по съвсем различен начин, каза още Войкова. Днес това е отвесна скала, но тогава би могло склонът да е бил много по-полегат и да е имало възможност враговете да се изкачват спокойно.
Това би обяснило наличието на ров с такива гигантски размери, изкопан в скалата. Позицията на Войкова е, че за да бъде доказана тази теория, е нужно да се потърси експертното мнение на геолози.
Те могат да кажат дали е имало процеси, променили профила на скалния нос. Единственото сигурно нещо в момента е, че скалата е варовикова и сравнително лесна за обработка. Доказателство за това е и стълбата, прокопана в нея, която е функционирала в средата на 15 век.
От другата страна на крепостта всичко е ясно - има построена изключително добра укрепителна система, която включва вътрешна стена, външна стена, а сред нея е имало изкопан ров. Но от страната на това, което досега се приемаше за щерна, въпросите са повече от отговорите и биха могли да помогнат геолозите, каза Войкова.
За сезон 2023 тя разказа още, че е бил много кратък - едва 18 работни дни. За това ограничено време обаче на Петрич кале са намерени повече от 200 находки от различни времена.
Сред тях са два впечатляващи кръста. Сребърният е руски тип, който навлиза през 14 век, а върху него са образите на Богородица, Исус и евангелистите. Той е открит в щерна, обясни Войкова. Другият кръст е от бронз и от едната му страна е изрязан ипсилон с две хасти.
Това е един от най-обсъжданите знаци в българската археология, като най-често се приема като символ на Тангра, но е факт, че се появява и след приемането на християнството, обясни Войкова. И уточни, че част от колегите й археолози приемат, че ипсилонът с две хасти е символ принципно на Бог, независимо как го назоваваме.
А медальоните с този знак са характерни за ранната българска култура. Има и други такива кръстове, намирани основно в Североизточна България, но повечето са случайни находки, докато този е открит в среда, по време на разкопки, обясни Войкова.
През отминалото лято екипът, работещ на Петрич кале, е попаднал на още една изненада - средновековна домашна работилница за обработка на кост.
В нея са открити много еленови рога, заготовки, костени върхове, апликации. Работилницата поне не повдига въпроси, с усмивка посочи археологът. И уточни, че е ясно, че е от 12 век, когато в крепостта вече са живели българи.
Мястото, където е построена крепостта Петрич кале, е обитавано стотици години преди римската епоха, смята Войкова. В крепостта са намирани артефакти от времето на траките. През тази година имаме и от праисторическия период, допълни археологът.
И уточни, че са открити брадвички, разнесени в по-горните пластове и влезли в зидове, но разпознаваеми като праисторически. А обяснението за натрупването на тези времеви пластове за нея е, че мястото е стратегическо. От една страна е лесно за отбрана, от друга - Авренското плато е плодородно и позволява както развитие на земеделие, така и на скотовъдство. Освен това има и вода, което също е привличало хората.
За предстоящите задачи, свързани с Петрич кале, Войкова посочи, че е наложително да бъде стабилизирана т.нар. гробница. Реставрацията и консервацията й ще останат за предстоящия летен сезон. Постройката е много представителна и ще бъде с висока експозиционна стойност, особено след като се разчисти от външната страна, обясни археологът.
Ръководителят на разкопките на Петрич кале Мария Войкова (Снимка: Данаил Войков/БТА)
Според нея като цяло крепостта вече смело може да бъде считана за туристически обект, защото хората има реално какво да видят, а не просто да гадаят какво гледат. Много се надявам община Аврен да кандидатства с по-мащабен проект, за да се предприеме по-сериозна консервация и да бъдат разказани историите на Петрич кале, защото тази крепост е без аналог в Северна България, посочи археологът.
Тя уточни, че при работата си в обекта те оставят градежа в оригинал, откритото само се стабилизира, нищо не се надгражда. Войкова допълни, че мястото придобива все по-голяма популярност и когато времето е хубаво масово се посещава от любители на природата и историята. За това допринася и реализираният от Община Белослав през миналата година проект за укрепване на стълбата, изрязана в отвесната скала, която е служела като таен изход на живеещите в крепостта.
Подменена е желязната конструкция на стълбата и тя вече е безопасна за ползване.
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}