Въведете дума или фраза за търсене и натиснете Enter

Връчиха деветите годишни награди на Столичната библиотека: Българската литература има бъдеще

КНИЖОВНОТО НАСЛЕДСТВО

Връчиха деветите годишни награди на Столичната библиотека: Българската литература има бъдеще

Награда за писател на 2023 г. получи авторът на "Времеубежище" Георги Господинов, призът за автор на най-четената книга за миналата година е за Захари Карабашлиев и романа му "Рана"

Генералният директор на Българска телеграфна агенция (БТА) Кирил Вълчев и директорът на Столична библиотека Юлия Цинзова (в средата). Георги Господинов и Анджела Родел (вляво) Снимка: Минко Чернев/БТА

Столичната библиотека връчи деветите си годишни награди "Писател на годината & Читател на годината - 2023".

БЪЛГАРСКАТА ЛИТЕРАТУРА ИМА БЪДЕЩЕ

Награда за писател на 2023 г. получи авторът на "Времеубежище" Георги Господинов, призът за автор на най-четената книга за миналата година е за Захари Карабашлиев и романа му "Рана".

Георги Господинов (Снимка: Минко Чернев/БТА)

Преводачът Анджела Родел (Снимка: Минко Чернев/БТА)

"На нас ни трябват места за събиране, на нас ни трябват книги за събиране, на нас ни трябват хора за събиране. За разделяне хора имаме, за разделяне места имаме и книги за разделяне имаме, фалшиви новини за разделяне имаме. Един роман няма да ви даде фалшива новина. Романите са от преди фалшивите новини, романите знаят как се лъже по друг начин.

Така че фалшивите новини само са по стъпките на големите книги и на романите, за съжаление - по по-бездарен начин и по-лесно направени", каза Георги Господинов, който е носител на наградата "Букър" за 2023 г.

Преводачът Анджела Родел и писателят Георги Господинов (Снимка: Минко Чернев/БТА)

Според него четенето е част от националната сигурност на една страна, защото възпитава съпротива. Господинов благодари на всички български писатели, които пишат книги.

"Аз мисля, че се случва нещо през последните години, нещо добро, в българската литература и ще го кажа много тихо, за да не ни чуят лошите сили. Но мисля, че българската литература има бъдеще", допълни писателят.

Грамота и награда от Столична библиотека за писател на годината получава Георги Господинов („Времеубежище“, „В пукнатините на канона“, „Физика на тъгата“). Снимка: Минко Чернев/БТА

Захари Карабашлиев се обърна към всички библиотекари с думите:

"Това, което правите за обществения интерес, това, което правите, е работа на духа и то не остава незабелязано от всички нас, авторите тук".

Грамота и награда от Столична библиотека за писател на годината получава Захари Карабашлиев (дясно). Снимка: Минко Чернев/БТА

Грамота и награда от Столична библиотека за писател на годината получава Захари Карабашлиев. Снимка: Минко Чернев/БТА

За най-четен поет бе отличен Иван Ланджев, а за най-четен автор на научна и научнопопулярна литература - проф. Цочо Бояджиев.

Грамота и награда за най-четен поет полуяава Иван Ланджев („Ти, непрестанна новина“, „Ние според мансардата“, „По вина на Боби Фишер“) от Недялко Йорданов (дясно). Снимка: Минко Чернев/БТА

Грамота за най-четен автор на научна и научнопопулярна литература получава проф. д.ф.н. Цочо Бояджиев. Снимка: Минко Чернев/БТА

Мария Донева бе удостоена с наградата за най-четен автор на детска литература. На Владимир Зарев и Георги Константинов бе присъдена специалната награда на директора на Столичната библиотека.

Мария Донева получава грамота от Столична библиотека за най-четен автор на детска литература. Снимка: Минко Чернев/БТА

Специална награда на Директора на Столична Библиотека получава Владимир Зарев. Снимка: Минко Чернев/БТА

Специална награда на Директора на Столична Библиотека получава Георги Константинов. Снимка: Минко Чернев/БТА

Най-четеният автор на книга за София е Тони Николов.

Грамота от Столична библиотека получава Тони Николов за най-четен автор на книги за София. Снимка: Минко Чернев/БТА

Грамоти получиха още Здравка Евтимова, Теодора Димова, Георги Мишев, Мирела Иванова, Валентина Радинска, д-р Огнян Димов, Георги Милков, Ади и Милен Цанови, Иван Раденков, Цанко Лалев.

Грамота от Столична библиотека за най-четен автор на художествена литература получава Здравка Евтимова (ляво) от преводачът Анджела Родел. Снимка: Минко Чернев/БТА

Валентина Радинска („Поне“, „Всичко“, „Душата расте“) получава грамота от Столична библиотека, като подгласник в категория поезия. Снимка: Минко Чернев/БТА

Грамота за най-четен автор на научна и научнопопулярна литература получава д-р Огнян Димов. Снимка: Минко Чернев/БТА

Николай Раденков получава грамота от Столична библиотека за най-четен автор на детска литература. Снимка: Минко Чернев/БТА

Грамота за най-четен автор на научна и научнопопулярна литература получават Ади и Милен Цанови. Снимка: Минко Чернев/БТА

Годишните призове на Столичната библиотека традиционно отличават най-четените писатели и най-активните читатели. Изборът на най-четените съвременни български автори се прави от читателската аудитория на библиотеката въз основа на статистика от електронния каталог.

Трябва да има цялостна програма за попълване с нови книги на библиотеките в цялата страна, а и извън нея. Това каза генералният директор на Българската телеграфна агенция (БТА) Кирил Вълчев на вчерашната церемония по връчване на деветите годишни награди на Столичната библиотека.

Медията бе отличена за оригинално представяне на книжовното наследство, дигиталните ресурси и културните събития на библиотеката.

Генералният директор на Българска телеграфна агенция (БТА) Кирил Вълчев (ляво) получава грамота за принос в утвърждаване бранда на Столична библиотека на съвременната културна карта на България от председателят на Държавна агенция „Архиви“ доц. д-р Михаил Груев (дясно). Снимка: Минко Чернев/БТА

Кирил Вълчев припомни, че през 2023 г. Столичната библиотека е предложила на читателите си близо 22 000 нови заглавия на книги, като 25 процента от тях са на български класици и съвременни автори. "Огромна част от библиотеките не само в България, но и на българските общности в чужбина, нямат тази възможност. Затова България като държава трябва да започне да купува книги за тези библиотеки", каза генералният директор на БТА.

Той посочи, че БТА работи за достъп до архивите си чрез пълна дигитализация и изграждане на информационен център, в който ще могат да се ползват и в хартиения им вид. Достъп ще има и до специализираната библиотека, която се използва от отдел "Справочна" на БТА, отбеляза Кирил Вълчев.

Генералният директор на Българска телеграфна агенция (БТА) Кирил Вълчев (ляво) получава грамота за принос в утвърждаване бранда на Столична библиотека на съвременната културна карта на България от председателят на Държавна агенция „Архиви“ доц. д-р Михаил Груев (в средата). Снимка: Минко Чернев/БТА

Той припомня, че през тази седмица по решение на ООН от вече няколко години се отбелязва и Международен ден на достъпа до образование. Ние, всъщност, тук отбелязваме достъпа до книгите, каза Вълчев. По думите му достъпът до информация за книгите, достъпът до информация за институциите, където се съхраняват и представят книгите, както и имената на спомоществователите, които подпомагат издаването на книги, не е реклама.

"Това трябва да е на вниманието на всички медии, както и най-вече на маркетинговите им отдели. Както и това не е пазар - това пък на вниманието на законодателите, и на тези, които прилагат данъчните норми. Затова БТА популяризира книгите абсолютно безвъзмездно, създаде и разви специализирана редакция ЛИК, която вече системно информира за книгите като равностойна тема на политиката, икономиката и спорта", каза Кирил Вълчев.

Генералният директор на Българска телеграфна агенция (БТА) Кирил Вълчев получава грамота за принос в утвърждаване бранда на Столична библиотека на съвременната културна карта на България. Снимка: Минко Чернев/БТА

Генералният директор на БТА обясни, че агенцията е открила подвижен Национален пресклуб на книгата, който се мести заедно с Панаира на книгата на различни места в страната и е започнала да отразява всички съпътстващи събития на него, включително и Софийския литературен фестивал. БТА представя книги в националните си пресклубове, каза Вълчев. Той припомни, че Теодора Димова и Йордан Ефтимов са представили свои книги за войната в Украйна в националния пресклуб на агенцията в Одеса.

"България трябва да поддържа изданията за литература, изкуство и култура. За това също е нужна национална програма и отговорни институции, а не спасение през всяка година. Затова БТА възстанови списание ЛИК", посочи Вълчев.

Писателят Георги Господинов (ляво), директорът на дирекция за знание и култура на списание ЛИК в БТА доц. Георги Лозанов (втори отляво), директорът на библиотеката Юлия Цинзова (дясно). Снимка: Минко Чернев/БТА

Той отбеляза, че от тази година печатната версия на изданието ще бъде получавана безвъзмездно около 300 библиотеки и други културни институции, а в електронен вариант списанието ще е достъпно за всеки на интернет страницата на БТА. Архивни броеве ще могат да бъдат купувани и на хартия, допълни генералният директор на БТА.

Директорът на дирекция за знание и култура на списание ЛИК в БТА доц. Георги Лозанов. Снимка: Минко Чернев/БТА

Освен Българската телеграфна агенция, за оригинално представяне на книжовното наследство, дигиталните ресурси и културните събития на Столичната библиотека бяха отличени още "Би Ти Ви - Новините", сутрешният блок "Здравей, България" на "Нова телевизия", сутрешното токшоу на Българската национална телевизия (БНТ) "100% будни", предаването "Закуска на тревата" на програма "Хоризонт" на Българското национално радио (БНР) и журналистката Яна Спиридонова от радио "София".

Директорът на Столична библиотека Юлия Цинзова (вдясно). Снимка: Минко Чернев

Грамота от Столична библиотека в категория „Медии“ получава сутрешното ток шоу на БНТ „100% будни“ от директорът на библиотеката Юлия Цинзова (дясно). Снимка: Минко Чернев/БТА

Грамота от Столична библиотека в категория „Медии“ получава bТV - НОВИНИТЕ. Снимка: Минко Чернев/БТА

Грамота от Столична библиотека в категория „Медии“ получава сутрешният блок „Здравей, България“ на NOVA. Снимка: Минко Чернев/БТА

Грамота от Столична библиотека получава Предаването „Закуска на тревата“ на програма „Хоризонт“, БНР от председателят на УС на СБЖ Снежана Тодорова (в среадта). Снимка: Минко Чернев/БТА

Стефан Щерев (Снимка: Минко Чернев/БТА)

КРАЙНО ВРЕМЕ Е КУЛТУРАТА ДА СЕ ПРЕВЪРНЕ В ПОЛИТИЧЕСКИ ВЪПРОС

На събитието в Столичната библиотека присъстваха Тома Биков, председателят на парламентарната комисия по културата и медиите, както и Яна Генова, заместник-кмет на София по направление "Култура, образование, спорт и младежки дейности​​​​​​​".

Тома Биков (Снимка: Минко Чернев/БТА)

Тези места са може би най-престижните на българската територия, каза Тома Биков по време на събитието в Столичната библиотека.

"Крайно време е културата да се превърне в политически въпрос, във въпрос на политиката, защото култура означава идентичност, означава памет, означава изобщо общество", каза председателят на парламентарната комисия по културата и медиите. Според Биков неглижирането и маргинализирането на културата водят до много тежки последствия, които след това трябва да се преодоляват с десетилетия.

"Аз смятам, че българското общество постепенно, но вече все по-видимо узрява за тази тема и това, което зависи от комисията по културата и медиите, която аз имам честта да председателствам, ще бъде направено. Защото аз усещам един консенсус в тази комисия почти по всички теми, свързани с културата, което означава политическа воля културата да бъде изведена там, където ѝ е мястото, а именно - на предни позиции. Тя да не бъде подчинена на икономиката и политиката, а да бъде равностойна на тях", посочи още Тома Биков.

По думите му оттук насетне трябва да протече един много по-сериозен процес на категоризация на библиотеките. Биков допълни, че според него културата не може да се изгражда на пазарен принцип.

"В последните три-четири или повече години има едно движение по повече интерес - изследователски, но и читателски и граждански, към историята на София. И това е защото все още сме длъжници на този град по отношение на неговата история. Това е един град, който е минал през пренаписване на историята по време на социализма, през стихийна приватизация, включително на паметници на културата и важни места в столицата", каза по време на церемонията заместник-кметът Яна Генова, която връчи приза на Тони Николов за най-четен автор на книга за София.

В рамките на церемонията ръководителят на Националния център за книгата в НДК (НЦК) Светлозар Желев разказа, че преди девет години Столичната библиотека е отчитала, че под 15 процента от всички заемани книги са били от български автори.

Историкът, издател, журналист Светлозар Желев. Снимка: Минко Чернев/БТА

През 2023 г. те са вече близо 40 процента, посочи той. По думите му са необходими общи усилия за успехите на съвременната българска литература. Много важни закони трябва да бъдат приети, най-важният от които е Законът за закрила и развитие на културата, допълни Желев.

НАЙ-АКТИВНИТЕ ЧИТАТЕЛИ

На церемонията в Столичната библиотека днес бяха отличени и най-активните читатели през 2023 г. Сред тях са Ирена Въжарова, седемгодишният Виго Георгиев, Александра Петрова. Най-четящото семейство е това на Диана и Тонислав Атанасови и децата им Матей и Светлозар.

Грамота от Столична библиотека за Читател на годината получава Ирена Въжарова. Снимка: Минко Чернев/БТА

Читателят на годината получава грамота от Столична библиотека Виго Георгиев на 7 год. Снимка: Минко Чернев/БТА

Грамота от Столична библиотека за най-четящо семейство получават Матей (5 г.), Светлозар (2 г.) и техните родители Диана и Тонислав Атанасови. Снимка: Минко Чернев/БТА

Студентите, които са най-активни читатели на научна и научнопопулярна литература, са второкурсникът Михаил Лалов и двама чуждестранни студенти - Иса Ел Каури от Ливан и Леви Габриел Ортис от Испания.

Грамота от Столична библиотека за най-активен читател на научна и научнопопулярна литература получава студентът Иса Ел Каури от Ливан. Снимка: Минко Чернев/БТА

Грамота от Столична библиотека за най-активен читател на научна и научнопопулярна литература получава студентът II курс медицина в СУ „Св. Климент Охридски“ Михаил Лалов. Снимка: Минко Чернев/БТА

Ето пълния списък на всички наградени: 

Писател на годината 2023
Георги Господинов ("Времеубежище", "В пукнатините на канона", "Физика на тъгата")

Писател на годината - автор на най-четена книга
Захари Карабашлиев - роман "Раната"

Най-четени автори на художествена литература са:
- Здравка Евтимова ("Резерват за хора и вълци", "Пернишки разкази")
- Теодора Димова ("Не ви познавам", "Поразените", "Майките")
- Георги Мишев ("Мир на страха ни", "Патриархат", "Матриархат", "Дунав мост")

Сред най-четените съвременни български писатели в библиотеката са:
Алек Попов, Виктория Бешлийска, Георги Бърдаров, Стефан Цанев, Александър Секулов

Най-четен поет - Иван Ланджев ("Ти, непрестанна новина", "Ние според мансардата", "По вина на Боби Фишер")

Подгласници в категория поезия са Мирела Иванова ("Седем", "Бавно") и Валентина Радинска ("Поне", "Всичко", "Душата расте")

Сред най-четените автори на поезия са: Владимир Левчев, Ани Илков, Георги Гаврилов, Виолета Кунева, Недялко Йорданов

Най-четен автор на научна и научнопопулярна литература: проф. д.ф.н. Цочо Бояджиев ("Историко-философски изследвания" - 3 тома, "Другото Средновековие", "Нощта през Средновековието", "Средновековни философи")

Подгласници в категория "Най четени автори на научна и научнопопулярна литература" са:
- д-р Огнян Димов ("Агресията в семейството", Тревожността")

- Георги Милков ("Истории от ръчния багаж")
- Ади и Милен Цанови ("Жива клетка за супер имунитет", "21 дни да промениш живота си!", "Непрочетена книга за здравето")

Други четени автори в категорията са: проф. Вили Лилков, д-р Петър Величков, Слави Панайотов, доц. д-р Тодор Чобанов, Юлияна Антонова-Мурата, Виктор Топалов

Най-четен автор на книга за София - Тони Николов, ("Бленувана София", "Спомнена София")

Най-четен автор на детска литература - Мария Донева ("Азбука с животни професионалисти", "Мишките отиват на опера", "Нетърпение в кутия")

Подгласници в категорията са:
Иван Раденков ("Истории от големия двор: Изчезналото слънце", "Приключенията на Кураж Фураж, Гризни Халва и Пане Кашкавале в царство Патладжания", "Вкусът на приключенията")
Цанко Лалев ("Моята първа книга", "Приказки и легенди за владетели и герои", "Най-великите личности на България")
Евгения Войнова ("Давид", "Сто жаби", "Цветна бъркотия", "Матея", "Вкусна бъркотия")

Сред най-четените автори на книга за деца са: Цвета Брестничка, Катя Антонова, Николай Пенчев, Майя Дългъчева, Юлия Спиридонова

Специална награда на Директора на Столична Библиотека: Владимир Зарев и Георги Константинов

Най-активни читатели:

- Читател на годината - Ирена Въжарова
- Читател на годината (дете) - Виго Георгиев (7 год.)
- Читател на годината (ученик и доброволец) - Александра Петрова
- Най-четящо семейство: Матей (5 г.), Светлозар (2 г.) и техните родители Диана и Тонислав Атанасови
- Най-активни читатели на научна и научнопопулярна литература - студенти: Михаил Лалов - студент II курс медицина в СУ "Св. Климент Охридски" и двама чуждестранни студенти: Иса Ел Каури от Ливан и Леви Габриел Ортис от Испания.

Категория "Медии"- за оригинално представяне на книжовното наследство, дигиталните ресурси и културните събития на Столична библиотека:

· Българска телеграфна агенция
· bТV - НОВИНИТЕ
· Сутрешният блок "Здравей, България" на NOVA
· Сутрешното ток шоу на БНТ "100% будни"
· Предаването "Закуска на тревата" на програма "Хоризонт", БНР
· Журналистката Яна Спиридонова (радио "София")

Още

Иван Ланджев: Има език, има ухо за езика и за нещата, които се случват тук и сега

Иван Ланджев: Има език, има ухо за езика и за нещата, които се случват тук и сега

Още

Кирил Вълчев: Памет за паметта – така бих определил броя на списание ЛИК, посветен на Алеко Константинов

Кирил Вълчев: Памет за паметта – така бих определил броя на списание ЛИК, посветен на Алеко Константинов

Още

Георги Господинов получи отличие "Константин Кацаров" в Женева

Георги Господинов получи отличие "Константин Кацаров" в Женева

Още

Здравка Евтимова е лауреат на новоучредена награда за фантастика в САЩ

Здравка Евтимова е лауреат на новоучредена награда за фантастика в САЩ

Още

Каква е българската дилема според Тони Николов?

Каква е българската дилема според Тони Николов?

Още

Георги Константинов на 80: За приятелството, любовта и възхищението от природата

Георги Константинов на 80: За приятелството, любовта и възхищението от природата

Още

Георги Господинов е писател на годината на Столична библиотека за 2021 г.

Георги Господинов е писател на годината на Столична библиотека за 2021 г.

Още

Захари Карабашлиев получи наградата за "Най-четена книга на 2022 г." на Столична библиотека

Захари Карабашлиев получи наградата за "Най-четена книга на 2022 г." на Столична библиотека

 

Коментирай 0

Календар

Препоръчваме ви

Джон Ленън купил правата на филма му "Къртицата"

Маестрото на психомагията Алехандро Ходоровски - на 95

Романът "Времеубежище" на Георги Господинов е вдъхновил германския проект за Венецианското биенале

Миналото е опасно време. Но е и време, което, ако го забравим, се връща, каза писателят Георги Господинов

That's Not All Folks! - или една бизнес история за кино като на кино

"Не можеш да гледаш една мащабна продукция на лаптоп, с ниско качество, със субтитри, които някой е "превел на коляно", с неясни граматически и езиковедски познания. Нещо е сдъвкано и изплюто...", коментират Божидар Илиев и Янаки Дерменджиев

Хитлер лично забранил издаването на книгите му

125 години от рождението на автора на "Двойната Лотхен" и "Хвърчащата класна стая"

Цветана Манева бе удостоена с отличието "Златен век" с огърлие

То й бе връчено от министъра на културата Кръстю Кръстев в края на спектакъла "Честит рожден ден, Цветана" в Младежкия театър "Николай Бинев"