IN MEMORIAM
На 103 години в Чили почина писателят-учен Никанор Пара
"Анти-поетът" срещу установения ред се счита за един от големите "реставратори" на испано-американската поезия от 20-ти век
Редактор : / 824 Прочита 0 Коментара
Никанор Пара през 2001 г. (Снимка: AP/БТА)Чилийският поет, учен и преподаветл Никанор Пара почина в чилийската столица Сантяго на 103 години. Новината за смъртта му бе потвърдена във вторник (23 януари) от министъра на културата на южноамериканската страна, съобщи EFE, цитирана от ТАСС.
Никанор Пара се определяше като "антипоет" срещу установения ред. По образование е физик и математик. Роден е в Сан Фабиан де Алико на 5 септември 1914 г. в артистично семейство, като най-големият от девет деца. Негова сестра е известната музикантка и композиторка Виолета Пара. Учи физика в Педагогически институт на Чилийския университет, а по-късно в САЩ и Обединеното кралство, където завършва докторска степен по космология в Оксфорд. През 1946 г. се завръща в Чили, от 1952 г. преподава теоретична физика в Чилийския университет.
За дългата си творческа кариера Пара е издал повече от двадесет сборника със стихотворения. Той е носител на Националната литературна награда на Чили (1969 г., 1981 г.), наградата на Латинска Америка и Карибите "Хуан Рулфо" (1991), наградата "Кралица София" (2000), на наградта "Сервантес" (2011). Няколко пъти е номиниран за Нобелова награда за литература.
Никанор Пара (Снимка: Exposición 'Parra 100'. Archivo familiar)
"Наградите са като Дулсинеята на Дон Кихот", шегува се Пара. "Колкото повече мислим за тях, толкова по енигматични, но и далечни стават за нас. Наградите са за свободните духове и приятелите на журито". Пара бе третият чилийски автор, който печели награда "Сервантес" през 2011, смятана за най-престижната в испано-говорящия свят.
Първата книга на чилийския поет "Неназовани песни" е публикувана през 1937 г. Става известен обаче през 1954 г., когато революционизира света на литературата със сборника "Поеми и антипоеми", с който се ражда неговата "антипоезия" - непочтителни, прости и близки до живота стихове, с които се стреми да освободи изкуството си от поетичните канони. Той се отказа от усъвършенстването, присъщо на латиноамериканската поезия, в полза на простотата. Пара вярва, че "антипоезията" е изкуство на здравия разум, изразено в разговорния език.
Това негово виждане го противопоставя през цялата му кариера със защитниците на класическата поезия, между които самият Пабло Неруда, с когото имал особена връзка на възхищение и съперничество.
В края на живота си той живееше откъснат от света в градчето Лас Крусес и отказваше интервюта.
Мисли
Какво е човекът,
пита се Паскал.
Сила на изразяване — нула.
Нищо —
ако се сравнява с всичко.
Всичко —
ако не се сравнява с нищо.
Раждането е повече от смъртта:
шумът, умножен по мълчанието е
средно аритметично между всичко и нищо.
Защита на дървото
Защо към камъка посягаш,
момче с очи като бадеми,
с потайна и нечиста мисъл
да го запратиш по дървото.
Това, което зло не прави,
не заслужава зли обноски.
Дали е то върба печална
или е портокал усмихнат,
човекът трябва да почита
и пази винаги дървото:
рани ли го немирник лошав,
баща си, брата си ранява.
Аз не разбирам, честна дума,
как е възможно ти да имаш
тоз израз зъл и недостоен,
макар тъй хубаво и нежно.
Не знае майка ти навярно,
че е отхранила чер гарван:
за истински човек те смята.
Досущ обратното аз мисля:
едва ли има днеска в Чили
по-пакостно момче от тебе.
Защо тоз камък, съблазнено,
като кама отровна сграбчваш,
когато ти разбираш ясно
величието на дървото!
То щедро дава плод прекрасен,
по-скъп от млякото и нара:
дърво добро и златно зиме,
сребриста хладна сянка лете,
то свръх това ни надарява
със птиците и ветровете.
Добре си помисли, признай си,
че няма по-добър приятел;
където и да се обърнеш,
до себе си го ти намираш,
вървиш ли по земята твърда
или в морето неспокойно,
люлееш ли се в детска люлка
или дочакваш своя заник,
то е от роба по-покорно,
от огледалото по-вярно.
Поразмисли какво ще сториш
и не забравяй, че те гледат,
моли да ти прости земята
сега за тая тежка грешка
и свирейки, да не излита
от твойта длан противен камък.