Още

София Стоянова - внучка на Радой Ралин: Поетът Кирил Христов винаги е бил много тачен в дома ни

Днес се навършват 80 години от кончината на писателя Кирил Христов. Той работи в широко литературно поле - лирика, драма, епос.

Творчеството му е голямо по обем - около 40 издадени книги. Атанас Далчев го нарежда сред петимата големи български поети заедно с Христо Ботев, Иван Вазов, Пенчо Славейков, Пейо Яворов.

През 2001 г. внучката на поета - Невена Христова, издава книгата "Кирил Христов в 155 писма", които той пише до неговата съпруга Невенка Палашева и до роднини. В едно от писмата до съпругата си той пише: "Имам у себе си един враг, който не ще мога да победя - то е моята неспособност да стоя празен".

Кирил Христов Художник: Цветана Щилянова 1939 г.

УЧИ В МОРСКО УЧИЛИЩЕ В ТРИЕСТ, ПО-КЪСНО ЖИВЕЕ ОЩЕ В НЕАПОЛ, ЛАЙПЦИГ, БЕРЛИН, ПАРИЖ И ПРАГА

Кирил Христов Генчев e роден на 29 юни 1875 г. в Стара Загора. Израства в семейство на търговец. Учи в родния си град, като и в Самоков, Търново и София. През 1895 - 1896 г. учи в Триест, Италия, в Морското училище, където се запознава с италианската поезия. През 1897 - 1898 г. той живее в Неапол, Италия и Лайпциг, Германия.

В периода 1899 - 1900 г. Кирил Христов е учител в Шумен. През 1901 г. той е преместен в Първа мъжка гимназия в София и е командирован в библиотеката на Висшето училище (дн. Софийски университет "Св. Климент Охридски").

През 1901 - 1902 г. заедно с Антон Страшимиров Кирил Христов редактира списание "Наш живот". Известно време той живее в Берлин и в Париж. По време на Първата световна война (1914-1918) Кирил Христов е военен кореспондент, сътрудничи на вестник "Военни известия".

През 1922 г. се установява в Лайпциг, където е ръководител на Семинара по български език и литература. През 1930 г. се мести в Прага. Там той организира свободни курсове по български език и литература в Пражкия университет.

По време на Литературния маршрут за поета Кирил Христов (Снимка: Яна Лозева, Източник: Фондация "Прочети София")

Кирил Христов се завръща в България през 1938 г. и става председател на Съюза на българските писатели.

ПЪРВАТА МУ ОРИГИНАЛНА ПУБЛИКУВАНА ТВОРБА Е "ВЪРТИ ЛОПАТИТЕ, ВЪРТИ!"

Кирил Христов започва литературната си дейност с преводи на произведения от Семьон Яковлевич Надсон и Алексей Плешчеев. Първата му оригинална публикувана творба е стихотворението "Върти лопатите, върти!", излязла в сп. "Дело" през 1894 г. Той сътрудничи на всички периодични литературни издания.

Ранните му стихотворения са в духа на народническата и социалната литература, но скоро в развитието му настъпва идеен поврат. Христов се свързва с писателите от кръга "Мисъл" - д-р Кръстьо Кръстев и Пенчо Славейков, но след няколко години влиза в конфликт с тях.

За кратко време се утвърждава като майстор на любовната и пейзажната лирика в българската литература със стихосбирките "Песни и въздишки" (1896), "Трепети" (1897), "Вечерни сенки" (1899) и "На кръстопът" (1901). Най-хубавите си творби събира и издава в "Избрани стихотворения" (1903).

Поклонение и опело пред тленните останки на поета Кирил Христов. На снимката се виждат: Димо Казасов /в центъра с брадичката/, в дясно от него е Илия Бешков, зад Бешков е Георги П. Стаматов, в ляво до Казасов е съпругата на поета Кирил Христов Ноеми Молнарова, в ляво горе е Дора Габе. (Архив Пресфото -БТА)

Много от стихотворенията му са посветени на родината ("Българската реч"), главно на родната природа, на радостта от живота. За баладите си черпи материал от народното творчество - "Русалка", "Гюргя" и др.

Романите му включват "Тъмни зори" (1920), "Мечтатели" (1925). Пише също така пътеписи и мемоари - "Затрупана София" (1944), дневник "Време и съвременници" (11 тома), пиеси - "Боян Магьосникът" (1914), сатирични творби - "Полковник Джамбазов", "Орала мухата - на вола рогата", цикъл сонети "Каменният блян на Прага" (1932), епическата поема "Чеда на Балкана" (3 части, 1928-1929).

Кирил Христов пише първата българска научнофантастична драма - "Откривател" (1933), разказваща за съдбата на български учен, открил тайнствени "сини лъчи".

Преводач е на лирика и драми от руски, чешки, немски, италиански и френски автори, сред които Семьон Надсон и Алексей Плешчеев, Михаил Лермонтов, Александър Пушкин, Едмон Ростан и др.

Кирил Христов умира на 7 ноември 1944 г. в София.

Още

Антон Страшимиров - неспокойният дух на българския модернизъм

Още

„Затрупана София“ – спомените на поета Кирил Христов съживяват града от началото на ХХ в.