ВЕЛИКИТЕ АКТЬОРИ
Йосиф Сърчаджиев с Наградата на София на Столичната община за своя принос към изкуството на киното
"Неговите роли събират образа на крехкия, ранимия, чувствителния, непретенциозния, ненавиждащ патоса, опитващ се да запази почтеността си, но и поддаващ се на изкушения човек" казват организаторите
Редактор : Impressio / 459 Прочита 1 Коментара

Няколко поколения познават и ценят незабравимите роли на Йосиф Сърчаджиев.
Той е Кара Ибрахим от "Време разделно" (1988), император Константин ІV Погонат в "Хан Аспарух" (1981), Андро в "Черните ангели", номиниран за Кристален глобус в Карлови Вари през 1970 г., Бранникът в "Глутницата" (1972) и Йосиф Карасулиев в "Жребият" (1993) на Иванка Гръбчева, Велизар Карадушиев в "Бон шанс, инспекторе" (1983), Козарев в "Хайка за вълци" (2000), анархистът Александър Иванов в "Изпепеляване" (2004), Асен Вълчев в "Дървото на живота" (2013), старецът в "Януари" (2021) по Радичков...
Той е Йосиф Сърчъджиев, които оставя траен отпечатък с таланта и харизмата си в историята на българските кино и театър.
Международният филмов фестивал София Филм Фест ще отличи големия артист с Наградата на София на Столичната община за изключителния му принос към изкуството на киното.
"Всеки пет-шест години отхвърлях доста ненужни неща от професията и си вярвах, че нещо ново идва, както за мен, така и за публиката. Макар че великата стойност на изкуството ни е "непроменена", откакто свят светува. Опитвах "про" и "анти" в играта, но не можах да стигна Божественото.
Днешната ми позиция е да не убивам Homo Ludens. Лудите играчи правят живота жив, - разказва в интервю пред Богдана Костуркова Йосиф Сърчаджиев. - В различни моменти съм "крадял" от учителите ми; от живота; от самия себе си и най-вече от неумението ми да съм "върхът"; от тъпите режисьори или от най-добрите; от гадната или нежна и усещаща публика; от възрастта... и от Бог... и от дявола."
Неговите роли събират образа на крехкия, ранимия, чувствителния, непретенциозния, ненавиждащ патоса, опитващ се да запази почтеността си, но и поддаващ се на изкушения човек. Роден е на 2 май 1945 година в София в семейството на именития български режисьор Стефан Сърчаджиев.
За пръв път се качва на сцената през 1960 година в Народния театър. Представлението е "Сирано дьо Бержерак" на Едмон Ростан, постановка на бащата Сърчаджиев. Дебютира в Сливенския театър в пиесата "Слуга на двама господари". По-късно играе и на сцените на Кюстендил, Народния театър "Иван Вазов", театър "Българска армия", на бургаска сцена, Малък градски театър "Зад канала". Ролите му в киното са над 50, като първата е в далечната 1952 година.
Твоите любими заглавия в /market.dir.bg
"Има артисти, които са истинско вдъхновение. Има хора, които са извън времето си, извън човешките си възможности, в една от най-трудните професии - актьорстването. Това е Йосиф Сърчаджиев - в професията си да бъдеш носител на култура. Той е изключителен, изключителен, изключителен... здрав и силен пред всичко, което му се случи в живота," споделя пред в. "Труд" актьорът Владимир Пенев.
Йосиф Сърчаджиев ще получи Наградата на София на откриването на 29-ия София Филм Фест на 13 март в Зала 1 на НДК.
Ако вярвате в правото си на обективна информация, подкрепете ни.
Вашето дарение от всякакъв размер и по всяко време означава много за нас.
Скъпи читатели,
Днес. повече от всякога. независимата журналистика има нужда от вас.В мисията си да предоставяме обективни, достоверни и навременни новини разчитаме на вашата подкрепа.
Ако вярвате в правото си на обективна информация, подкрепете ни.