Въведете дума или фраза за търсене и натиснете Enter

Аристократката на духа, която цял живот остана вярна на един поет

IN MEMORIAM

Аристократката на духа, която цял живот остана вярна на един поет

Четенето е не само просвещаване, разтуха или "транспортно средство" за туризъм, но и работа, сериозен интелектуален труд, акт на сътворчество, казва голямата преводачка Вера Ганчева

Вера Ганчева (Снимка: BulFoto)

Изтъкнатата българска преводачка от скандинавски езици, издателка, университетска преподавателка и авторка на книги, проф. д-р Вера Ганчева, ни напусна на 77-годишна възраст.

Вера Ганчева е родена на 23 февруари 1943 г. в София в семейството на дееца на БЗНС, общественика и дипломат Лалю Ганчев (1914-1981) и журналистката Надя Ганчева (1915-1984). Сестра е на телевизионната режисьорка, водеща и публицистка Васа Ганчева (1946-2011).

Средното си образование завършва в 35 ЕСПУ с преподаване на руски език през 1960, а висшето - в Софийския университет "Св. Климент Охридски", където се дипломира в специалност "Славянска филология" през 1965 г. В периода 1965-1968 изучава история на скандинавските литератури и шведски и норвежки език в Стокхолмския университет. Ползва свободно също руски, английски, френски и чешки.

През 1965 г. се омъжва за поета Владимир Башев (1935-1967), когото загубва при катастрофа само на 32, при която и тя самата пострадва тежко. Остава му вярна цял живот.

а през 1966 постъпва на работа в БТА, където е последователно репортер в "Международна информация", редактор, зам.- гл. редактор и гл. редактор на седмичника за култура ЛИК. През 1976 напуска БТА, става зам.-гл. редактор на списание "Отечество", а от 1978 до 1990 е съответно главен редактор и (от 1980) директор на издателство "Народна култура".

На сватбата с поета Владимир Башев (Снимки: veragancheva.com)

Още като журналистка в БТА Вера Ганчева започва да сътрудничи на периодичния печат с материали в различни публицистични жанрове, посветени на събития и явления в световния културен живот. Оттогава датират и първите й преводи на художествена литература, главно от шведски.

Още

Почина проф. Вера Ганчева, превела за първи път "Пипи Дългото чорапче" у нас

Почина проф. Вера Ганчева, превела за първи път "Пипи Дългото чорапче" у нас

В края на 60-те години тя започва да представя по-активно писатели и поети от Скандинавския север, като особено нашумява преводът й на шедьовъра на Астрид Линдгрен "Пипи Дългото чорапче", преиздаван многократно от 1969 година до ден днешен. Като директор на държавното издателство "Народна култура" тя продължава да разгръща - последователно и систематично - тематичните линии в неговата обширна продукция и в сътрудничество с най-добрите ни познавачи на световната литература, класическа и модерна, изготвя програма за запълване на редица "бели петна" в представите и познанията за нея на българската читателска публика.

Със сестра си Васа (Снимки: veragancheva.com)

Особено известни са преводите й освен на "Пипи Дългото чорапче" (първият превод на Астрид Линдгрен от оригинал, 1968) и "Братята с лъвски сърца" от Астрид Линдгрен, така и творби от Аугуст Стриндберг, Кнут Хамсун, Юхан Борген, Артур Лундквист, Ролф Якобсен, Тумас Транстрьомер, Ларш Гюстафсон и други.

В редица статии, рецензии, предговори и послеслови, било с информативен, било със студиен характер, Вера Ганчева анализира личностите и делото на белетристи, поети и драматурзи от различни страни, публикува в печата пътеписи, интервюта и други материали, посветени на фигури, явления и събития в литературите на Швеция, Дания, Норвегия, Исландия, САЩ, Великобритания, Франция и др., доста от които са събрани в първата й книга, озаглавена "Телескоп, път и две сиамски котки" (1984).

На поклонението на сестра си Васа Ганчева (Снимка: BulFoto)

Пътува много в качеството си на "бетеанец", а впоследствие и като ръководител на "Народна култура", едно от най-големите издателства у нас, специализирано за чужда литература. От различни международни форуми на културни дейци, панаири на книгата, конгреси на ПЕН-центъра, кино- и театрални фестивали, тя внася в България идеи и актуални заглавия, с които обогатява книжовната продукция (не само) на "Народна култура", предоставяйки също и свидетелства за многобройните си срещи с представители на световния интелектуален елит.

За превода си на "Пипи Дългото чорапче" получава Международното отличие за превод на името на Ханс Кристиан Андерсен. За работата си като литературовед и преводач е удостоена и с други награди, като тази на Съюза на шведските писатели през 1993 година. През 2000 г. получава за втори път награда на Шведската академия.

През 2001 г. е удостоена с датския орден "Рицарски кръст на Данеброг" за принос в сътрудничеството между Кралство Дания и Република България.

Ръкостискане с шведския крал Карл XVI (Снимки: veragancheva.com)

На 10 януари 2008 г. шведският посланик в България й връчва кралския орден "Северна звезда" за съществения принос на Вера Ганчева към разпространението на шведската култура.

Заедно с близки и приятели учредява фондация "Васа", която връчва своите едноименни награди на млади хора, утвърдили се в областта на телевизионната критика и публицистика, на художествения превод от скандинавски езици. Приживе тя оставя на фондацията всичките си имоти, а книжната съкровищница, която е събирала цял живот, дарява на Националната библиотека.

Ето какво споделя в интервю пред Огнян Стамболиев известната интелектуалка:

"Най-хубавите спомени от моето детство и ранна младост са свързани с часовете, блажено дълги и несмущавани, които прекарвах в уединение сред книгите в бащината библиотека - неголяма стая с остъклени шкафове до тавана, достатъчно дълбоки, за да вместят няколко хиляди тома в по две плътни редици на всеки рафт. Естествено, не можех да ги изчета всичките, пък и до днес немалко от тях са само прелистени, други (все още) недокоснати, но дори вероятността да сторя това сякаш ставаше метафора на желание, на потребност, не по-малко сгряваща от реалното й удовлетворяване.

С Любимата си сиамка Мерлин (Снимки: veragancheva.com)

Този дотелевизионен уют на домашната библиотека, затъмнена и тиха като храм, усещането за тайнство, подсилвано от екстаза на почти физическото съприкосновение с възвишеното, от тръпката при всяка "крачка отвъд огледалото", сигурно са изиграли решаваща роля при формирането на моята сетивност и характер. Трудно ми е да опиша с думи атмосферата на това отдадено посвещение в четенето, не само като удоволствие или източник на познания, а и като изкуство, усвоявано според Гьоте от самия него цели осемдесет години...

Четенето обаче е не само просвещаване, разтуха или "транспортно средство" за туризъм на духа, но и работа, сериозен интелектуален труд, акт на сътворчество, както и разбрах по-късно, когато то се сля с моите професионални интереси и служебни задължения. Не винаги е важно какво човек чете ежедневно, но невероятно важно е какво не е чел всеки ден - тази парафраза на известната максима е особено валидна и днес, когато редица обстоятелства и фактори, цялостното развитие на човечеството в глобален мащаб сякаш имат за цел да омаловажат уникалността на Словото, както и въздействената мощ на литературата, все повече стеснявайки кръга на читателите, които я търсят и възприемат като спасителен коректив на баналността, притискаща ни отвсякъде."

Поклонението пред проф. Вера Ганчева ще бъде в понеделник, 15 юни, от 12.00 ч., в храма "Света София". 

Поклон пред паметта й!

Още

Конкурс за литературната награда "Владимир Башев"

Конкурс за литературната награда "Владимир Башев"

Още

10 години, откакто прахът на Вера Мутафчиева бе пръснат над Егейско море

10 години, откакто прахът на Вера Мутафчиева бе пръснат над Егейско море

Още

Поетът, който се осмели да тръгне с Дон Кихот

Поетът, който се осмели да тръгне с Дон Кихот

Още

Тончо Жечев - без претенции и суетност за страстите български с надежда за Великден

Тончо Жечев - без претенции и суетност за страстите български с надежда за Великден

 

 

Коментирай 0

1/1

Вера Ганчева (Снимка: BulFoto)

На поклонението на сестра си Васа Ганчева (Снимка: BulFoto)

На поклонението на сестра си Васа Ганчева (Снимка: BulFoto)

С Любимата си сиамка Мерлин (Снимки: veragancheva.com)

На сватбата с поета Владимир Башев (Снимки: veragancheva.com)

Със сестра си Васа (Снимки: veragancheva.com)

Ръкостискане с шведския крал Карл XVI (Снимки: veragancheva.com)

На поклонението на сестра си Васа Ганчева (Снимка: BulFoto)

Календар

Препоръчваме ви

Любов, смърт и тенис: Забравеният италиански шедьовър за ужасите на фашизма

Дълбока страст и мъчителен кошмар се сблъскват в спечелилия Оскар филм „Градината на Финци-Контини“ на Виторио де Сика (1970)

Венелин Шурелов: Един човек може да бъде всичко, но и нищо

"Инсталацията, обектът, художественото произведение "Един човек" би могло да допринесе затова да слезем от 111-ото място в класацията по свобода на словото. Неслучайно се намира на точно това място, заредено с призраците от миналото, с тяхната авторитарност и репресивност", казва създателят му

Ваклуш Толев: Трябва да трансформираме страданията в развитие

Каква е задачата на еволюционния процес и по какви механизми се осъществява, каква е ролята на природните катаклизми, болестите и социалните конфликти, какви са следващите етапи в развитието ни - разговор с Учителя Ваклуш Толев, който напусна нашия свят преди 7 години

"Трудно е и невероятно да изречем: Последно сбогом, приятелю Камене!"

Стотици приятели, почитатели, колеги се простиха с големия български тенор Камен Чанев във фоайето на Държавна опера-Стара Загора днес

София Лорен: Не мога да живея без любов. Нито без молитва

"Когато с майка ми пристигнахме в Рим от нашето малко селце Поцуоли, близо до Неапол, се опитвахме да се адаптираме и най-вече да оцелеем. Нямахме пари и никаква реалистична перспектива за бъдещото си", разказва голямата актриса

He's the Man: Необикновеният Михаил Билалов

"Живейте на 100, така че да не съжалявате", споделя актьорът в първото интервю от специалния проект на Dir.bg