IN MEMORIAM
Аристократката на духа, която цял живот остана вярна на един поет
Четенето е не само просвещаване, разтуха или "транспортно средство" за туризъм, но и работа, сериозен интелектуален труд, акт на сътворчество, казва голямата преводачка Вера Ганчева
Редактор : / 7794 Прочита 0 Коментара
Вера Ганчева (Снимка: BulFoto)
Изтъкнатата българска преводачка от скандинавски езици, издателка, университетска преподавателка и авторка на книги, проф. д-р Вера Ганчева, ни напусна на 77-годишна възраст.
Вера Ганчева е родена на 23 февруари 1943 г. в София в семейството на дееца на БЗНС, общественика и дипломат Лалю Ганчев (1914-1981) и журналистката Надя Ганчева (1915-1984). Сестра е на телевизионната режисьорка, водеща и публицистка Васа Ганчева (1946-2011).
Средното си образование завършва в 35 ЕСПУ с преподаване на руски език през 1960, а висшето - в Софийския университет "Св. Климент Охридски", където се дипломира в специалност "Славянска филология" през 1965 г. В периода 1965-1968 изучава история на скандинавските литератури и шведски и норвежки език в Стокхолмския университет. Ползва свободно също руски, английски, френски и чешки.
През 1965 г. се омъжва за поета Владимир Башев (1935-1967), когото загубва при катастрофа само на 32, при която и тя самата пострадва тежко. Остава му вярна цял живот.
а през 1966 постъпва на работа в БТА, където е последователно репортер в "Международна информация", редактор, зам.- гл. редактор и гл. редактор на седмичника за култура ЛИК. През 1976 напуска БТА, става зам.-гл. редактор на списание "Отечество", а от 1978 до 1990 е съответно главен редактор и (от 1980) директор на издателство "Народна култура".
На сватбата с поета Владимир Башев (Снимки: veragancheva.com)
Още като журналистка в БТА Вера Ганчева започва да сътрудничи на периодичния печат с материали в различни публицистични жанрове, посветени на събития и явления в световния културен живот. Оттогава датират и първите й преводи на художествена литература, главно от шведски.
В края на 60-те години тя започва да представя по-активно писатели и поети от Скандинавския север, като особено нашумява преводът й на шедьовъра на Астрид Линдгрен "Пипи Дългото чорапче", преиздаван многократно от 1969 година до ден днешен. Като директор на държавното издателство "Народна култура" тя продължава да разгръща - последователно и систематично - тематичните линии в неговата обширна продукция и в сътрудничество с най-добрите ни познавачи на световната литература, класическа и модерна, изготвя програма за запълване на редица "бели петна" в представите и познанията за нея на българската читателска публика.
Твоите любими заглавия в /market.dir.bg
Със сестра си Васа (Снимки: veragancheva.com)
Особено известни са преводите й освен на "Пипи Дългото чорапче" (първият превод на Астрид Линдгрен от оригинал, 1968) и "Братята с лъвски сърца" от Астрид Линдгрен, така и творби от Аугуст Стриндберг, Кнут Хамсун, Юхан Борген, Артур Лундквист, Ролф Якобсен, Тумас Транстрьомер, Ларш Гюстафсон и други.
В редица статии, рецензии, предговори и послеслови, било с информативен, било със студиен характер, Вера Ганчева анализира личностите и делото на белетристи, поети и драматурзи от различни страни, публикува в печата пътеписи, интервюта и други материали, посветени на фигури, явления и събития в литературите на Швеция, Дания, Норвегия, Исландия, САЩ, Великобритания, Франция и др., доста от които са събрани в първата й книга, озаглавена "Телескоп, път и две сиамски котки" (1984).
На поклонението на сестра си Васа Ганчева (Снимка: BulFoto)
Пътува много в качеството си на "бетеанец", а впоследствие и като ръководител на "Народна култура", едно от най-големите издателства у нас, специализирано за чужда литература. От различни международни форуми на културни дейци, панаири на книгата, конгреси на ПЕН-центъра, кино- и театрални фестивали, тя внася в България идеи и актуални заглавия, с които обогатява книжовната продукция (не само) на "Народна култура", предоставяйки също и свидетелства за многобройните си срещи с представители на световния интелектуален елит.
За превода си на "Пипи Дългото чорапче" получава Международното отличие за превод на името на Ханс Кристиан Андерсен. За работата си като литературовед и преводач е удостоена и с други награди, като тази на Съюза на шведските писатели през 1993 година. През 2000 г. получава за втори път награда на Шведската академия.
През 2001 г. е удостоена с датския орден "Рицарски кръст на Данеброг" за принос в сътрудничеството между Кралство Дания и Република България.
Ръкостискане с шведския крал Карл XVI (Снимки: veragancheva.com)
На 10 януари 2008 г. шведският посланик в България й връчва кралския орден "Северна звезда" за съществения принос на Вера Ганчева към разпространението на шведската култура.
Заедно с близки и приятели учредява фондация "Васа", която връчва своите едноименни награди на млади хора, утвърдили се в областта на телевизионната критика и публицистика, на художествения превод от скандинавски езици. Приживе тя оставя на фондацията всичките си имоти, а книжната съкровищница, която е събирала цял живот, дарява на Националната библиотека.
Ето какво споделя в интервю пред Огнян Стамболиев известната интелектуалка:
"Най-хубавите спомени от моето детство и ранна младост са свързани с часовете, блажено дълги и несмущавани, които прекарвах в уединение сред книгите в бащината библиотека - неголяма стая с остъклени шкафове до тавана, достатъчно дълбоки, за да вместят няколко хиляди тома в по две плътни редици на всеки рафт. Естествено, не можех да ги изчета всичките, пък и до днес немалко от тях са само прелистени, други (все още) недокоснати, но дори вероятността да сторя това сякаш ставаше метафора на желание, на потребност, не по-малко сгряваща от реалното й удовлетворяване.
С Любимата си сиамка Мерлин (Снимки: veragancheva.com)
Този дотелевизионен уют на домашната библиотека, затъмнена и тиха като храм, усещането за тайнство, подсилвано от екстаза на почти физическото съприкосновение с възвишеното, от тръпката при всяка "крачка отвъд огледалото", сигурно са изиграли решаваща роля при формирането на моята сетивност и характер. Трудно ми е да опиша с думи атмосферата на това отдадено посвещение в четенето, не само като удоволствие или източник на познания, а и като изкуство, усвоявано според Гьоте от самия него цели осемдесет години...
Четенето обаче е не само просвещаване, разтуха или "транспортно средство" за туризъм на духа, но и работа, сериозен интелектуален труд, акт на сътворчество, както и разбрах по-късно, когато то се сля с моите професионални интереси и служебни задължения. Не винаги е важно какво човек чете ежедневно, но невероятно важно е какво не е чел всеки ден - тази парафраза на известната максима е особено валидна и днес, когато редица обстоятелства и фактори, цялостното развитие на човечеството в глобален мащаб сякаш имат за цел да омаловажат уникалността на Словото, както и въздействената мощ на литературата, все повече стеснявайки кръга на читателите, които я търсят и възприемат като спасителен коректив на баналността, притискаща ни отвсякъде."
Поклонението пред проф. Вера Ганчева ще бъде в понеделник, 15 юни, от 12.00 ч., в храма "Света София".
Поклон пред паметта й!
Ако вярвате в правото си на обективна информация, подкрепете ни.
Вашето дарение от всякакъв размер и по всяко време означава много за нас.
Скъпи читатели,
Днес. повече от всякога. независимата журналистика има нужда от вас.В мисията си да предоставяме обективни, достоверни и навременни новини разчитаме на вашата подкрепа.
Ако вярвате в правото си на обективна информация, подкрепете ни.
Твоите любими заглавия в /market.dir.bg
Остани с
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}