Вера Мутафчиева си отива 25 години след дъщеря си. През 1984 г., на 30 години, момичето се самоубива. Това е едната близначка от първия брак на писателката. Родени са през 1954 г. Тази зловеща загуба не може да преодолее до края на живота си. По нейно изрично желание приживе, е крeмирана и прахът й е пръснат над Егейско море. Също като на оперната дива Мария Калас. Тя почива на 9 юни следобед в 17 ч. в Правителствена болница от бъбречна недостатъчност. На 80 години, два месеца и 12 дни.

Мутафчиева има доста тежък живот. Загубва баща си - историкът проф. Петър Мутафчиев, още докато е ученичка. По време на социализма трудовете му са забранени, името му не се споменава. Брат й Боян през 1963 г. емигрира във Франция. Малко по-късно в Англия, а след това в САЩ бяга и съпругът й Атанас Славов - преводач, учен, семиотик, антрополог, журналист, писател. Двамата вече са били разделени, но въпреки това "петното" върху нея остава. Тя е дъщеря на народен враг, сестра и съпруга на невъзвращенци.... А през 1969 г. я вербува Държавна сигурност. Характерно за стила на комунистическите служби към хора, чиито роднини са прегрешили към властта тогава, като нейните.

Мутафчиева е преследвана и защото живее известно време на съпружески начала с публициста Владимир Найденов - който за кратко е главен редактор на в. "Народна култура". Той е една от най-големите й любови, но е женен. Тя и разпъната на кръст от обществото. Описва историята си с Найденов в романа си "Белот за две ръце", а после Иван Андонов прави филм по него.

Снимки: veramutafchieva.net

Вера Мутафчиева е родена на 28 март 1929 г. Тя е със специалист по османистика и социално-икономическа история на България по време на Османската империя, академик на БАН (2004), доктор на историческите науки (1978), ст. н.с. I ст. (1980), с десетки научни публикации в България и чужбина.

От 1961 г. публикува художествена проза - романи, повести, есета на историческа и съвременна тематика. Историческите й романи са многократно преиздавани в България, преведени са на над 10 езика и са удостоени с множество български и международни награди. Автор е на сценария на най-гледания български филм "Хан Аспарух" (1981). Носителка е на орден "Стара планина" I степен (1999).

Вера Мутафчиева е родена в София в семейството на акад. Петър Мутафчиев (1883 - 1943) - историк медиевист и византолог. Нейният брат проф. Боян Мутафчиев е физикохимик във Франция.

През 1951 г. Вера Мутафчиева завършва история в Софийския държавен университет. Асистент е в Ориенталския отдел на Народната библиотека "Св. св. Кирил и Методий" (1950 - 1955), аспирант по османска история в Института за история към БАН (1955 - 1958). През 1958 г. защитава дисертация "Феодалната рента в Османската империя, XV-XVI век" за научна степен кандидат на историческите науки.

Вера Мутафчиева с братчето Боян (Снимка: veramutafchieva.net)

Младши научен сътрудник в Института по история при БАН (1958 - 1964), младши научен сътрудник в Института по балканистика при БАН от основаването му (1964 - 1965), старши научен сътрудник II степен в Института по балканистика (1965 - 1979) и в Института за литература при БАН (1979 - 1980), старши научен сътрудник I степен в Института за литература (1980 - 1991), в Института по демография (1991 - 1992) и в Института по история при БАН (1992 - 1993).

Мутафчиева е доктор на историческите науки след защита на дисертацията "Кърджалийско време" (1978 г.).

Тя е корица на втория брой на консервативното списание "Разум" за 2002 г. Броят е посветен на нея.

Основател и директор на Центъра за древни езици и култури към Комитета за култура (1978 - 1980). Директор на Българския изследователски институт в Австрия (1980 - 1982), заместник-председател на БАН (1993 - 1996), председател на Агенцията за българите в чужбина (1997 - 1998), създава и ръководи Издателския съвет към Националния дарителски фонд "13 века България" (1998 - 2009) и е член на Управителния съвет на Фонда (1997 - 2005).

На 40 години

Член е на Съюза на българските писатели (януари 1968 - 1994) и секретар на секцията по белетристика (1982 - 1986). Член-учредител на Сдружението на българските писатели (1994).

На 10 юни 2008 г. името на Вера Мутафчиева излиза в документ на Комисията по досиетата, оповестяващ лицата с установена принадлежност към службите. Мутафчиева е проверявана в качеството на председател на Агенцията за българите в чужбина, пост заеман от нея през 1997 - 98 г.

Според изнесените данни Вера Мутафчиева е вербувана на 1 август 1969 г., а на 23 септември 1969 г. е регистрирана като агент на I отдел на VI управление на Комитета за държавна сигурност с псевдоним "Атанас". Личното и работното й дела към 24 януари 1990 г. възлизат на 4 тома.

Творческият път на Вера Мутафчиева започва през 1952 г. със студии за историята на България в османската епоха.

Творческият път на Вера Мутафчиева завършва с мемоаристиката на "Разгадавайки баща си" (1997), "Семейна сага" (2000), трите части "Бивалици" и заключителната "Не/бивалици". Избраните й съчинения са публикувани в 12 тома през 2008 година. Авторка е на пиесата "Пътят", играна в Младежкия театър, и на пиесата за Васил Левски "Процесът", която не е била поставяна. Сценарист е на най-гледания филм в българската история - суперпродукцията в 3 части "Хан Аспарух", както и на филма "Непълнолетие".

Научната продукция на Вера Мутафчиева включва издаването на извори за българската история под османска власт, над 80 студии и статии в български и чуждестранни списания, както и монографиите "Аграрните отношения в Османската империя, XV-XVI в." (преведена в САЩ и Гърция), "Към статута на тимарите през XVII-XVIII в." - в съавторство, "Вакъфът - един аспект от социално-икономическата структура на Османската империя, XV-XVII в." , "Кърджалийско време" (издадена на френски в Турция), "Османска социално-икономическа история", и пр.

Вера Мутафчиева на Втората международна писателска среща

С частта "България под османска власт" Мутафчиева допълва известната "История на българския народ (от наченките на човешки живот по нашите земи до българското Възраждане)" на Петър Мутафчиев. Сред проектите, които ръководи, са първото публикуване на български на стари европейски пътеписи за България (XV в. - Ханс Шилтбергер и Бертрандон де ла Брокиер; XVI в. - Ханс Дерншвам); първият антропологически подбор на документи "Румелийски делници и празници през XVIII в."; първото издаване на документи за разгрома на българската наука след 9.9.1944 г. - "Съдът над историците. Българската историческа наука - документи и дискусии (1944 -1950)". Автор е на главите, посветени на османското владичество в "История на България (681 - 1944)" (останалите автори са Иван Божилов, Константин Косев, Андрей Пантев и Стойчо Грънчаров) и в учебници по история за 5-и и за 11-ти клас.

Преди да се впусне в художествената литература, Вера Мутафчиева публикува научно-популярните книги "Ранни въстания", "Да се знае...", "Повест за доброто и злото", "Габрово", "Голямата борба" и "Кърджалийско време", но и по-късно остава вярна на пристрастията си към този жанр с книгите "Богомили", "В сянката на Азия. Завладяването на България от османците и българските земи в османската държавна система", "Турция. Между Изтока и Запада" (в съавторство) и пр.

Интересът към процесите от най-новата световна и българска история е засвидетелстван от публицистиката на Вера Мутафчиева и участието й в ръководения от доц. Веселин Методиев изследователски и образователен проект "Българското общество през втората половина на ХХ век", включен в програмата на департамент "История" на НБУ. Тя ръководи интервюиращ екип от журналисти и учени, като през 2005 и 2006 г. издава два тома "Историята населена с хора"  с общо 110 интервюта на наши съвременници.

Автор е на над 35 белетристични книги, издадени в многобройни тиражи, като някои са преведени на 12 езика. Някои от по-известните й художествени произведения са: "Летопис на смутното време" (1965 - 1966), "Случаят Джем" (1967), "Последните Шишмановци" (1969), "Процесът 1873" (1972), "Рицарят" (1970), "Белот на две ръце" (1973, "Повест с двойно дъно" (1974), "Книга за Софроний" (1978, дилогията "Алкивиад Малки" (1975) и "Алкивиад Велики" (1976) и др. Има сборници с есета: "И Клио е муза" (1969), "Белия свят" (1987), "Реакции" (1995), "И страшно е, майко, и весело" (1997) и др.

Автор е на мемоарите: "Разгадавайки баща си" (1997), "Семейна сага" (2000), "Бивалици", кн. 1,2,3 (2000, 2001, 2003, "Не/Бивалици" (2005).

Вера Мутафчиева получава Награда на Съюза на българските писатели за проза (1978 и 1992), Международна награда "Готфрид фон Хердер" - за цялостно творчество (1980), "Златната роза" на кинофестивала във Варна - за сценарий на филма "Хан Аспарух" (1982), споделя Димитровска награда със създателите на същия филм (1982), Награда на София (1986), орден "Кирил и Методий" - I степен (1989), Награда на Съюза на българските писатели за роман (1991), сред първите лауреати на наградата "Паница" на фондация "Свободна и демократична България" за журналистика (1994), първи носител на Голямата награда за литература на СУ "Св. Климент Охридски" (1999), първи носител на държавната награда "Паисий Хилендарски" (2000), Награда на Ротари клуб - София (2002), Национална награда "Христо Г. Данов" за цялостен принос (2002), Национална литературна награда "Иван Вазов" (2005).

Първият роман на Вера Муафчиева е "Случаят Джем"- 1967 г. Той е и най-превежданият - на 13 езика. Това, което малцина знаят е, че това е и първият гей роман в България. Хомообщността у нас силно го почита.

Действието се развива в края та 15 в. Джем е ерудиран, образован и опитен военен, втори син на султана. Опитва се да вземе властта от брат си Баязид II, но не успява и отива в изгнание, където е постоянно преследван, за да бъде убит. Пресъздаването на историята е фурор за времето си. Фурор за гей общността обаче са любовите на принц Джем. Сред спахиите в Османската империя по онова време, разказва се в романа, се смята, че истинска любов може да съществува само между мъже, а жените са главно за разплод.

В мемоарната поредица "Бивалици" нарича себе си "ведър темерут". Зодия Овен е и е много упорита: "То си личи от снимките ми още от втората-третата година: двурого чело, свити вежди, стиснати устни и нещо бабаитско в позата. Характерец!", заковава образа си самата тя. Първите й думи били "тича голо, тича босо", а родителите й я нарекли "дете-катастрофа". "От 11- до 14-годишна възраст бях някаква енергийна централа, бяс и кърджалийство", споделя тя с читателите.

Вера Мутафчиева едва оживяла от тиф през годините на Втората световна война, нарочно й чупили крака, за да не остане саката, а в зряла възраст й давали едва шест месеца живот заради рядко срещана кожна болест.

Чете сама още преди да тръгне на училище. Пак тогава научава френски, немски и тайно от родителите си и италиански. "Уверена бях, че съм предназначена за необичайни дела, за страшно интересно бъдеще - то така и излезе, но с обратен знак", изповяда писателката.

Още

Вера Мутафчиева и нейната сурова мъдрост

Псевдонимът й в Държавна сигурност е Атанас - името на съпруга, който я изоставя. Бивши служители на службите твърдят, че тя пишела удивително проницателни анализи за Турция, на базата на историческите си знания и познанствата с други големи учени. Досието й било унищожено през 1990 г.- за да запазят агентурата в южната ни съседка, чиито сведения Мутафчиева цитирала в анализите си.

 В едно от редките си интервюта в пресата, след като "изваждат" досието й от Държавна сигурност, на въпрос как сте със здравето, тя отговаря двусмислено: - Имам старчески болести, но да ви кажа честно, хич не искам да се лекувам. За моята болест лек няма...

- Стигат ли ви парите за лекарства?

- Стигат ми , но не искам да оздравявам...

- Бедна пенсионерка ли сте?

- След 51 години труд най-после се пенсионирах с професорска пенсия.

.... каза Вера Мутафчиева

- Знае се, че човешката привързаност е кратка. Но никой, когато разлюби, не си признава, че същият закон важи и за отсрещната страна. Всеки мисли, че продължават да го обичат както преди и от това са произлезли много тъжни недоразумения. Така човек се насилва да скрие от другия края на собствената си любов, бои се да не го убие, докато онзи от своя страна, върши същото.

- Научете се, че всяко движение и дума в живота ви е избор - вие избирате през всеки миг на живота си, а отхвърляте отговорността за своите беди.

- Само любовта те кара да усещаш със сетивата на друг човек, да те боли с неговата болка и да мислиш с под мислите му.

- Чини ми се, всички съдбоносни предели в човешкия живот са все така коварно неразличими. Човек донякъде стои на тази страна и след малко се опомня - вече отвъд. Извършено е непоправимото, без да доловиш неговия миг.

Валерия КАЛЧЕВА