В навечерието на рождения ден на бележитата писателка и учен османист Вера Мутафчиева - 28 март, НБУ публикува нов раздел - "Приятели", в нейния официален уебсайт. В страницата са представени 22 интервюта на журналистката Генка Маркова с хора, които отблизо са познавали Вера Мутафчиева, съобщават инициаторите.

Сред интервюираните са Антонина Желязкова, Атанас Свиленов, Анета де ла Мар, Богдан Богданов, Веселин Методиев, Димитър Ненов, Евелина Келбечева, Екатерина Михайлова, Иван Попйорданов, Мария Капон, Мари Врина, Марта Бур-Марковска, Митко Новков, Вени Марковски, Тодор Вълчев, Хилде Фай, Светослав Малинов.

Изработен като книга, на български и на английски език, уебсайтът veramutafchieva.net поддържа и развива връзката на читателите с творбите на акад. Вера Мутафчиева. Преди малко повече от 10 години Мутафчиева стана инициатор на два тома със споделени разкази на съвременници за България през втората половина на 20-и век.

Събрала над 100 интервю с известни българи, "Историята, населена с хора" се опита да изгради мост между личностите и историческите проекции на събитията. Споделените интервюта на нейни близки приятели продължават по своеобразен начин идеята на писателката за "Историята, населена с хора". Те разказват за Вера Мутафчиева, каквато са я познавали от младостта й до творческите й върхове и научния й принос към османистиката.

На 40 години

В раздела "Биография" са публикувани текстове, пряко свързани с живота на писателката, нейни реакции и коментари за обществени събития. В раздела "Библиография" със знакови места от произведенията са представени 12-те тома (ИК "Жанет 45"), в които акад. Мутафчиева събра най-добрите заглавия от творчеството си. Многоизмерната личност на Вера Мутафчиева може да бъде проследена през публикуваната колекция с нейни интервюта, както и чрез писаното за нея в раздел "Отзиви". Във виртуалния фотоалбум са снимки на Вера Мутафчиева, нейното семейство, работна среда, приятели, пътешествия.

Разделът "Вера Мутафчиева в НБУ" включва "Библиотека акад. Вера Мутафчиева" и "Архив проф. Петър Мутафчиев" - с библиографии на дарените на НБУ книги и архивни материали.

"Благодаря ти, Господи, че ми вдъхна нахалство да пропиша, че ме сподоби с такъв калабалък от измислени човеци. Радвах им се, сякаш изненадващо ги срещам, вниквах в личността им, ядосвах се, ако разкалят терена. Живот, докрай реален. А аз пък, макар неканена, бях се озовала сред тях и нямаше начин да се отърват от мене." Вера Мутафчиева, "Не/бивалици"

Вера Мутафчиева на Втора международна писателска среща

Предлагаме ви няколко текста от Вера Мутафчиева, публикувани като VeraQuota ("Кота - Вера") - един ВераЦитатник, съставени от дъщеря й Рада Мутафчиева:

Из: "Последните Шишмановци"

[Живеенето]

"Чудаци! - мислеше си царят. - За какво хабят усилия, думи и преминават като слепци през живота? Пред страх от отвъдни мъки, от ада. Сякаш адът ще уплаши човек, живял достатъчно дълго и достатъчно добре! Сами превръщат себе си в гладници, а после гладуват за блаженство. Не е ли по-пряко просто да блаженстваш и да се убедиш, че адът е в самата наслада, в умората, досадата, преситата. Така не ще жадуваш рай и не ще се боиш от ад..."

[Живеенето]

Нейният син сега се теглеше от черното шествие. Виковете му - поривисти, радостни - разбиваха всеобщата печал и караха някои да се питат: ако всичко на тоя свят е суетно, не е ли пък съвсем суетна скръбта?

[Балканските работи]

Не на българина - само не българина ще утешиш с думи за изкупления и отвъдна разплата; страшно трудно е да пасеш българи. Тях така ги е изпекло теглото и са ги довели до големи заключения големите превратности, в които живее тази кръстопътна земя, че рядко ще намериш българин, дето знае по-малко от пастира си. Българинът без възражение ще ти признае едно - твоята сила, ако я имаш повече от него; признава я, без да губи самочувствие, защото е виждал по-силни от тебе и е съвсем сигурен, че ще види пак, още - всякакво.

Но дойде ли до това, което се нарича даване на ум, той най-вече не приема. Тук самочувствието му е непоклатимо и - дори при съвестно сравнение - донякъде оправдано: ако е за ум, имаме си, видели сме, знаем.

Впрочем, ако всичко туй е черта на Югоизтока, България - като негова сърцевина - я изразява най-чисто. Царство на голямото съмнение бе Югоизтокът през вековете на сляпа вяра. Всяка пара има две страни. Ако върху едната й са изписани хилядолетните превратности на кръстопътя, то другата е равно значима в най-обратен смисъл. Югоизтокът търпя страдания, причинени от външни сили, докато Западът сам си натвори не по-малки. Кръстоносни походи, в които бяха изпратени на заколение гладници, деца или пък подбрано благородничество; религиозни войни от по десетилетия, които самоизпепелиха плодовете на вековен труд; мрежа от духовници подслушвачи, духовници доносници, духовници убийци, чието предназначение бе да задържи настъплението на новото време. Е, не го задържа, но устрои тук-там такива вартоломейства, че пред тях бледнее завземането на Константинопол от Мехмед II. С една дума, другаде сами си направиха това, което нам направиха чужди. Ако Югоизтокът живя тежко, то поне не стана за смях - едно просто свидетелство за духовната му зрелост.

[Балканските работи] [Власт]

Непобедима е тази земя - да се знае! - макар че народът й далеч не винаги е бил победител; тя сама е побеждавала победителите. Не със сила, насилие, че дори и с усилие, а със зрелостта на своите съмнения, безжалостната си преценка, с тежестта на заключенията си, със своята скъпо постигната мъдрост. Не се е оказвало трудно да я завладееш, нали тук са привикнали на смяна на властта; трудно е да я владееш - защото не успяваш да я убедиш. Накратко казано: тя си знае своето и всеки твой натиск има обратно действие - тя още по-здраво започва да си знае своето.

[Идеи, религии, идеологии]

Тъй чуваш, сякаш външен глас, нещо съкровено твое и страстно желано. Някога са му викали "глас божи", а то са били безплътните гласове на собствената ти упорита мисъл.

[История]

Винаги, когато в историята се намеси туй "ако", разсъжденията продължават съвсем на възли и клупове; няма "ако" в историята - там всичко става по едничкия начин, по който може да стане.

[Техники]

Щом видиш, че някой страдащ - болнúк, затворник, изгнаник - изпитва желание да промени болницата, затвора, местоизгнаинето си, бъди сигурен: не е мъдър човек. Мъдрецът отчита, че познатото зло е по-малкото и всяка промяна води към по-зло. Наляга си парцалите, с една българска дума.

Из "Бомбите":

[Рождение, детство]

Детската себичност наподобява пашкул, непостижимо природно съвършенство.

[Словото]

Вярно излиза, че последният дар, получен от нас, е словото. Доказателство: при опасност то изчезва най-напред.

[Живеенето]

До днес не си представям нищо по-покъртително от човек без дом. Убедена съм, че гладът, немотията, безработицата, страхът, унижението са недотам жестоки, ако имаш над главата си покрив - какво да е убежище, където нощем ще приспиш своя глад, немотията и прочие. Не личност, не дори бозайник е съществото без дом; имат такъв чак мравки, пчели, раци и свраки.

[Работата е свобода] [Техники]

Описаните часове ще да са ми завещали едно здраво правило: при беда не стой на място, не затъвай в чакане! Бездействието е винаги печелещият враг на хомо фабер.

[Смърт]

Оттогава насам съм си мислила неведнъж: може би е по-приемливо да умреш от насилие брутално, отколкото от смърт, съпроводена с фантазия. Има, щото, разнообразни начини умирачката да се изгаври хубавичко с тебе, преди да те фрасне неспасяемо.

[Смърт]

Вярвайте, сред широката палитра от човешки чувства съществува и такова: ей сега ще се мре! То не се отличава кой знае колко от останалите. Някъде по ръба на съзнанието, отпъждана и все натрапваща се, съжителства със всекидневието ни следната простичка мисъл: без мрене няма да е. Както всеки траен натрапник, тя ни обезсилва с непоносимата си досада - че кой не ще подаде на просяк, гонил го прекалено дълго? Добре де, казваш подир достатъчно търпение, вземай и - айде!

[Смърт]

В ранна младост не разбирах защо възрастните хора обичат живота. От върха на цветущата си младост ги презирах. Към края на младостта те ми бяха забавни: що толкоз намират в живота? Днес се съгласявам с тях.