БЪЛГАРСКИ ИКОНИ
Тончо Жечев - без претенции и суетност за страстите български с надежда за Великден
На 23 февруари се навършват 20 години от смъртта на видния изследовател на българската история и литература
Автор : / 4114 Прочита 2 Коментара
Колаж: Петя Александрова/Dir.bg
"Ние живеем в епоха на траибализъм. Това е едно племе в Африка. При тях когато на смяна на едно поколение идва друго, то унищожава всичко, създадено от предишното, и започва отначало. И така 4000 години стоят на едно и също място. И при нас всяко поколение смята, че трябва да направи своята голяма промяна.
А големи специалисти на големите промени са англосаксонците. Според тях големите промени стават бавно - като английската ливада - полека, но сигурно и едно върху друго се слага - синът след бащата. Всичко друго е игра на промени и революции."
Това са думи на Тончо Жечев. Ужасяващо точни за народа ни.
Самият той не участваше в "игри на промени и революции" - нито преди 1989 г. нито след това. Залягаше над "английската ливада" на народното съзнание, към което бяха насочени неговите усилия. Без претенции и суетност.
Ето какво пише писателят дисидент Георги Марков в своето есе, прочетено през 70-те години на ХХ век по Радио Дойче Веле:
"Една недекларирана, но много съществена идея на книгата е, че българското съществува като определен независим и непокорен цвят в спектъра на световната история, чиято свобода се съдържа вътре в самия него.
"Българският Великден или страстите български" от Тончо Жечев беше една от малкото книги, издадени в България, които чаках да прочета с нетърпение. Причината за моя предварителен интерес беше познанството ми със самия автор - Тончо Жечев. Помня го от времето, когато той се завърна от Съветския съюз, където беше изпратен да се учи, и когато покойният Цветан Стоянов ме запозна с него, като предварително ми каза: "Тончо е един от най-интересните критици у нас и е почтен и честен до мозъка на костите си!". Видях мълчалив, възпълен, среден на ръст млад човек, русоляв, с окръглено селско лице и глас, плуващ в мекотата на източното наречие.
Колаж: Петя Александрова/Dir.bg
Забелязах умението му да изслушва дори и най-дългите и досадни тиради и да се съсредоточава върху същественото. След комсомолския и партиен актив на Тончо и след образованието му в СССР се предполагаше, че той ще последва установената кариеристична традиция и ще вземе вече готовото за него място в апарата на Централния комитет или друг важен институт. С данните, които той имаше зад гърба си пред него бяха открити значителни кариеристични възможности. Но за изненада на ония, които не го познаваха добре, Тончо обърна гръб на партийно-държавната кариера и се отдаде на твърде неблагодарното поприще на критик. Спомням си, че в известни среди това му решение се прие почти като демонстрация.
Твоите любими заглавия в /market.dir.bg
...
Не се искаха много скрупули, за да побегне човек от потъващия кораб на Радевски и бързо да си намери друг кораб. Но Тончо беше далеч от идеологията на българските плъхове и предпочете да прекара цели години обречен на забрава. Той не направи никакъв компромис и едва след време се уедини в академична атмосфера.
Разказвам всички тези подробности, за да припомня на читателите неща, които те може би не знаят, и неща, които са важни предпоставки за разбирането и оценката на неговата книга. Идеята ми е, че Тончо Жечев наистина си създаде непоклатима репутация на честен човек, което за жалост е изумително рядко явление в света на българските писатели и критици", пише Марков.
Април, 1996 г. С Радой Ралин - връчване на награди в СГХГ, "Гурко"1 (Снимка: Иван Григоров)
Тончо Жечев е роден на 6 юли 1929 г. в Дивдядово, днес квартал на Шумен. 9 септември 1944 г. го заварва 15-годишен. Той е син на антифашисти, става ремсист, след това член на Комсомола и комсомолски деятел. През 1954 г. завършва право в Софийския държавен университет.
Съществува мнение, че заради критични изказвания около събитията в Унгария е отстранен от кариера в Комсомола и изпратен на работа в сп. "Родна реч", където е редактор между 1957 и 1959 г. Изданието е за прохождащи в литературата средношколци и учебни студии по българска и чужда литература.
Близкото приятелство на Тончо Жечев със Здравко Петров, Васил Джерекаров и Кръстьо Куюмджиев го превръща в част от прочута четворка по бридж и естетски кръг на изследователи на българската литература със сходни виждания. По-късно към тях се присъединява и Цветан Стоянов.
През 1959 - 1962 г. е аспирант в Москва. След това работи като редактор в списание "Септември". Там излиза първата му статия, разбунила партократските духове - "Съдбата на критика". В нея той развива идеята за отказ от задължението на литературната критика да бъде идеологическо оръжие и я призовава да бъде художество като всяко творческо слово. Става завеждащ отдел критика на списанието, което под ръководството Христо Радевски и Никола Фурнаджиев се е превърнало в център на трезво, критично мислене.
През 1965 г. статията му "Иво Андрич или краят на един призрак" поставя под въпрос вихрещия се по това време интернационализъм, според който националните характеристики трябва да отстъпят пред идеята за всепоглъщаща интеграция със Съветския съюз.
Май 1995 г.- Купон на "Панорама" със съпругата си Ваня Василева (Снимка: Иван Григоров)
От 1974 до 1983 г. е директор на Института за литература при Българска академия на науките, като става член-кореспондент на академията. На 5 - 8 август 1985 г. изнася лекция с почетната покана на Нобеловия симпозиум.
През 90-те години е главен редактор на списание "Летописи".
От 1991 г. е член на съвета на Международната фондация "Св. св. Кирил и Методий".
През 1993 г. заедно с Марко Семов и Тома Томов в продължение на 21 дни снима на Златния рог документалния филм "Страстите български: Цариградски разговори с Тончо Жечев".
От 1997 г. е член на Съвета за национално развитие на президента Петър Стоянов и член на обществения съвет на фондация "Отворено общество".
От 1998 г. е член на Националния съвет за радио и телевизия (НСРТ) от президентската квота.
Умира на 23 февруари 2000 г. след много тежка сърдечна недостатъчност в Правителствена болница в София.
"Българският Великден или страстите български" (1975) е фундаменталният труд на Тончо Жечев, с няколко издания и преведен на няколко езика. В него той "изследва Цариградския кръг и ролята му в борбите за църковна независимост като важен етап в Българското възраждане. В последвалите полемики и разисквания около монографията авторът пише редица статии, чрез които обосновава тезата си, че борбите за църковна независимост са важна и неотделима част от целокупния български литературен и културно-исторически процес от Възраждането до съвременността."
Колаж: Петя Александрова/Dir.bg
Книгата започва така:
"Навръх Великден, 3 април 1860 г., цариградските българи проведоха акция, която стана една от връхните точки във възрожденските борби. Още тогава Г. С. Раковски оценява толкова високо станалото, че смята този ден свят в новия български календар, ден, който трябва да се празнува всяка година. Националният календар на българите по това време е почти бяло поле, по него още няма онези кървави точки, с които отбелязваме празниците. Раковски е искал да прикове вниманието на българите към един от най-важните дни в новото ни летоброене. Но дойдоха други събития, личности, постепенно българският календар се запълни с много червени точки..."
Като всички големи умове, Жечев нямаше претенции за изключителност и не страдаше от суетност, чужди му бяха комплексите. Те изтощават твореца и го отделят от народополезното дело.
Той просто жадуваше Българския Великден!
Ако вярвате в правото си на обективна информация, подкрепете ни.
Вашето дарение от всякакъв размер и по всяко време означава много за нас.
Скъпи читатели,
Днес. повече от всякога. независимата журналистика има нужда от вас.В мисията си да предоставяме обективни, достоверни и навременни новини разчитаме на вашата подкрепа.
Ако вярвате в правото си на обективна информация, подкрепете ни.
Твоите любими заглавия в /market.dir.bg
Остани с
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}