ЛЕГЕНДИТЕ НА КИНОТО
Актрисата Ели Скорчева: Първият ми досег с Въло Радев беше вълшебство
На 1 януари се навършиха 100 години от рождението на един от знаковите режисьори в българското кино Въло Радев, по този повод улица в София ще носи неговото име
Автор : / 16704 Прочита 4 Коментара
Ели Скорчева като Вероника във филма "Адаптация" (1981), режисьор Въло Радев (Източник: Архив Dir.bg)
На 1 януари е роден Въло Радев - един от знаковите кинорежисьори на българското кино, създател на емблематичните филми - "Осъдени души", "Крадецът на праскови", " Цар и генерал", "Адаптация", "Най-дългата нощ", "Черните ангели", заснел като оператор "Тютюн" на режисьора Никола Корабов.
Режисьорът Въло Радев (Източник: Архив Dir.bg)
Оператор, сценарист и режисьор, чиито филми събират в киносалоните милиони зрители, а Музеят на модерното изкуство в Ню Йорк съхранява в "Златния каталог" филма му "Крадецът на праскови".
100-годишнината на Въло Радев бе отбелязана снощи, на 9-и януари във Филмотечно кино "Одеон" със специална прожекция на филмовата версия на "Адаптация" в присъствието на някои от актьорите от филма.
На събитието присъстваха още Милена Фучеджиева, дъщеря й Радина Вълова, внучка на Въло Радев, Аня Пенчева и председателят на постоянната комисия по образование, култура, наука и културно многообразие към Столична община - Малина Едрева, която същата вечер съобщи, че улица в София ще носи името на Въло Радев.
"В месеца, в който отбелязахме столетие от рождението на изтъкнатия режисьор, оператор и сценарист, по инициатива на Милена Фучеджиева внасям предложение частица от града ни да бъде именувана в негова памет. Инициативата е с подкрепата на кмета на София Йорданка Фандъкова и на Теодор Петков - кмет на район "Витоша", където се намира улицата", написа Едрева в официалната си страница във Фейсбук.
Ели Скорчева сподели пред публиката някои подробности около решението й да приеме ролята на Вероника, тогава дебютна за нея.
"Много дълго време се дърпах да снимам този филм. Месеци наред. Въло Радев дълго време е търсил актриса за главната роля. Не знаех за какво става въпрос във филма.
Когато питах, колежките от НАТФИЗ ми казваха "А, някаква партизанска история". И аз се отказах. Това продължи много пъти докато накрая един от асистентите на Въло не ми донесе сценария в квартирата. Бяха ме извикали за ролята на Росица, но след като прочетох сценария си казах, че трябва да играя Вероника. Направих пробите така, че да приличам на Вероника. После той ме повика на втора и трета проба. Още първия ми досег с Въло Радев беше вълшебство. Когато общуваш с човек, който е твоята вселена, с когото имате еднакъв вкус и споделяте еднакви идеи, това е празник. За мен всеки ден с този човек беше празник"
"Адаптация" е филм, който със сигурност надминава рамките на времето. Гледан днес, той може да бъде отправна точка и за кино, и за търсенията и проблемите на младежи, независимо дали живеят в социализма или съвременността. Именно тревожността, вътрешните болки и опитите да разбереш себе си са още по-изострени днес, затова Въло Радев, не само в "Адаптация", но във всичките си кино проекти, доказва, че е универсален и световен режисьор, надминаващ времето си.
Всички бяха развълнувани след прожекцията в "Одеон", но успях да задам няколко въпроса на Ели Скорчева и Христо Тотев.
Ели Скорчева и Антоний Генов във филма на Въло Радев "Адаптация" (1981) (Източник: Архив Dir.bg)
Ето какво сподели актрисата Ели Скорчева за снимките на филма и вълнението си да го гледа отново, близо 40 години след премиерата му, специално пред Impressio.
- Как се чувствате след като отново гледахте филма?
- Смятам, че сме направили много добър продукт, който странно за мен, звучи доста съвременно и сега. Нито като стилистика, нито като тема, нито като актьорско поведение, филмът не стои остарял. Емоционалният заряд е съвременен. Единственото, което не е съвременно е, че днес хората са доста по-алиенирани един от друг. По-безхаберни са.
- Какво си спомняте от снимачния процес?
- Спомням си всяка една минута. Сега като го гледах, виждах кога са променени репликите, ние сме казали едно, но на дублажа е записано друго. Виждам кои са епизодите, които са липсвали. Помня целия текст наизуст. Нищо не съм забравила. Дори си спомням каква е била температурата на въздуха, колко сме мръзнали, колко ни е било горещо. Всичко помня.
- Това е дебютната Ви роля, притеснявахте ли се? Каква беше атмосферата?
- Изобщо не. Средата беше много приятелска, творческа и колегиална. Притеснение не съм имала никога - нито от камера, нито от сцената. Няма как човек да не запомни първата си работа, особено с такъв творец като Въло Радев.
- Какъв човек беше той и как се работеше с него?
- Ние бяхме хора, които имаха еднакъв вкус за кино. Въло Радев въвежда съвършена нова стилистика, ново актьорско поведение, което ние отключихме. От там започна тази вълна на бунтарското кино. Прекрасно беше да се работи с Въло. Наистина това е голямо богатство за мен!
- Как бихте го описали с няколко думи?
- Въло беше много талантлив, интелигентен, финяга, благ, отзивчив и с много стомана в него! Той успяваше да отстоява себе си по много мек и деликатен начин.
Операторът Христо Тотев, работил с Въло Радев по филми като "Адаптация" и "Осъдени души" също застана пред Impressio, за да сподели за работата си с Радев.
"С Въло се работеше много добре. Ние още от началото, с "Осъдени души" се разбрахме добре, сработихме се така, че без да си говорим, на екрана нещата се получаваха. Филмът на мен много ми хареса. Въло е един гениален режисьор. Хубавото на работата с него беше, че той говореше много преди началото на снимките на филма. Вкарваше те така в ситуацията, че когато сме на снимачния терен, нямаше нужда да си говорим. И виждате какво се получава"
Христо Тотев сподели също, че филмът му се вижда изключително съвременен и актуален, извън това, че героите пият уиски Джони Уокър и Кока-Кола.
"Истинската история е уникална. Това са двама приятели, които завършват заедно медицина, двама са психиатри. Единият става шеф на клиниката, другият става лекар. Той обаче внедрява тази група по социална адаптация, както разбирате, никой не одобрява, тъй като това е американски метод. Разпускат групата, а той напуска клиниката, отива в Карлуково. Междувременно психиатрите си правят конгреси на две години и такъв конгрес има в Западна Германия. Той моли приятеля да го пратят на този конгрес, отива и праща писмо "И тук хората имат нужда от мен." От Западна Германия заминава за Америка и става известен психоаналитик. 1994 година идва в България и е посрещнат с големи почести. Умира през 1996 г. Това е истински случай и той се казва д-р Каменов."
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}