Ако си мислите, че хората които се занимават с високи технологии не разбират от литература и изкуство, Борис Жогов е живото опровержение на подобен скептицизъм.

Той работи във водеща българска ИТ компания- доставчик на технологии и услуги от най-престижните ИТ компании в света, и в същото време пише поезия и превежда поезия от няколко езика.

Борис Жогов

Негови стихове са отпечатани в превод на арабски, гръцки и английски. Има три издадени книги в Дамаск. Преводи на Жогов са включени в много водещи български литературни издания.

Първата си стихосбирка - "Римувани пространства", издава през 2001 г., втората - "Кръгопис" - през 2005 г., третата - "Куплети" - през 2006 г., четвъртата се казва "Отново", а петата е вече факт и носи интригуващото заглавие "Ако някога успееш".

Тя е издадена от Издателство "Сиела" и има особена форма - отпечатана е "наобратно" - по ширината на страниците.

По-интересното е, обаче, нещо друго - че това е най-романтичната книга, която човек може да си представи на днешно време, а още по-невероятното е, че е написана от един поет от областта на... технологиите.

Всъщност, това е много добре изразено от поета и литературен критик Бойко Ламбовски, в предговора на книгата:

"Сигурен съм, че някои ще нарекат тези стихотворения прекалено сантиментални. Други обаче ще намерят в тях най-важното - духа на всичко онова, което наричаме поезия. А то е безстрашие пред себе си, опиване от свободота да бъдеш тъжен, преклонение към лириката като начин за усещане на света.

Много от стихотворенията на Борис Жогов са подобни на песни, изпълнени от бард, танцуващ на ръба на сантимента, но с по своему хипнотичен танц. Желая успех на изящната словесност, чиито звънки рими и печални настроения така носталгично напомнят символистите...", продължава по-нататък в предговора на книгата Бойко Ламбовски.

Самият Борис Жогов е написал нещо като епифания в самото начало на книгата си, което ярко доказва какво е имал предвид Ламбовски в оценката си за автора на "Ако някога успееш":

"Тази нощ Луната почука на моя прозорец и ме помоли да я пусна в своята стая. Светлината й огря листовете върху бюрото ми и буквите по тях сякаш се превърнаха в магични въгленчета, които възпламениха очите ми и от тях потекоха рими. Опитах се да ги събера в шепите си, но те предпочетоха да поемат по лунните лъчи и да се слеят с небето.

Тогава Луната ме погледна тъжно и ме попита: "Защо никога не успяваш да запазиш своите стихове за себе си?...Защо те винаги отлитат някъде?..."

"Не знам - отговорих й - може би те имат нужда от някого, у когото да се приютят...или да се влюбят в някого... или да целуват някого...или... Моите стихове имат нужда от приятели, не от мен...Може би затова аз съм винаги сам..."

Луната се замисли за миг и ми каза: "Да, така е...Може би ти наистина си сам...Но не забравяй, че някъде там - и близо, и далеч - има някой, който мисли за теб, който те обича, в чието сърце за теб има едно специално място... Знай, че тази обич е вплетена в пламъците на един огнен кръст, който никога няма да угасне... И това не е нито поезия, нито проза, това е орис..."

Помълчах и запитах: Смяташ ли, че трябва да продължа да римувам света?"... Луната бе вече напуснала моята стая...Тя се обърна, усмихна се и ми каза: "Ти не можеш да не твориш поеми, ти не можеш да не римуваш звездите, ти не можеш да не преобразяваш сълзите в стихове... Това е твоят път, твоят смисъл, твоята истина...

И ако някога успееш да се слееш с потока от слова, с жаравата от стихове, с вулкана от рими... ще се превърнеш в неугасващ изгрев и в незалязващ залез... Ако някога успееш".

Така се роди тази книга...А дали успях?... Това знае само Луната..."

                                                                                                Борис Жогов

Борис Жогов е завършил Националния класически лицей "Константин-Кирил Философ" и арабистика в СУ "Климент Охридски". През 1995 г. с поема, написана на арабски, печели почетната награда в международен литературен конкурс в гр. Ракка, Сирия. Негови творби са включени в книгата "Съвременна българската литература", издадена от Министерство на културата на Сирия през 1999 г., както и в антологията "Началото на века - най-нова българска поезия", издание на Фондация "Ценности" през 2001 г. Борис Жогов има множество публикации в сферата на арабистиката, неоелинистиката, литературознанието, религията и др.

Участвал е в редица научни конференции и конгреси у нас и в чужбина. Член е на УС на Дружеството на неоелинистите в България, учредител е на Делфийския съвет и на Българското полиглатско дружество; член е на Българския ПЕН център и на Сдружението на българските писатели.

Нека се насладим на рими от стихотворенията, на Борис Жогов, публикувани в новата му стихосбирка - "Ако някога успееш":

"Църковните камбани канеха със звън за литургия

Слънчето си тръгваше. Отиваше то сварка да играе

Сърцето ми поиска до безсмислие да се напия

Че искаше от мене да избяга. Но къде. Уви. Не зная..." /ст. "Думи"/

                      ***

"Тази вечер искам просто да открия

Как се влюбих в недовършена поема

Тази вечер ще направя с кръв магия

Нечия душа при себе си да взема" /ст. "Тази вечер"/

"Денят затвори своя магазин

Отиде в кръчмата да се напие

Ридая в полумрака син

От себе си къде ли да се скрия..." /ст. "Магазин"/

                     ***

"Имаш ли нужда да плачеш, плачи

Приятелю мой, не се плаши от сълзите

В болка сърцето нека гори

От мъжките сълзи възпламват звездите" / ст. "Имаш ли нужда да плачеш"/

                      ***

"Мъглата се стеле безплътно навън

Сякаш Бог със тамян прекадил е небето

Кръвта ми отдавна е потънала в сън

От лед моят мозък извайва куплети" /ст. "Въпроси"/

Еми МАРИЯНСКА

Снимки: Личен архив на Борис Жогов