ФИЛМОВИ АКЦЕНТИ
Симпатичният полет на "Колибрито"
Филмът "Колибрито" на Франческа Акрибучи оглавяваше боксофис класацията в Италия в продължение на два месеца, а от 27 януари тръгва по кината в България
Автор: Жанина Драгостинова / 23 януари 2023 / 17:25 2368 Прочита 0 Коментара
Не, мъжът, който влиза в кабинета на доктор Марко Карера не е обикновен пациент, той е психоаналитикът на жената на доктора.
Още от вратата неканеният посетител притиска Карера с неудобни и твърде деликатни въпроси. Вярно ли е, че Карера все още е влюбен в някоя си Луиза, вярно ли е, че никога не е прекъсвал връзката си с нея? Отначало Карера отрича, но малко по-късно вече не издържа, не, не може лъже. Всъщност той не лъже, а премълчава.
Но вече и да премълчава не може. Оттук нататък всичко се обърква в живота на стабилния мъж Марко Карера, пред очите му досегашният му живот започва да се разплита като шарен пуловер.
Драматургичната структура на филм "Колибрито" сякаш навива различните по цвят кълбета на отделните линии, които са на практика отношенията на главния герой Марко Карера с другите герои. От плетката на голямото италианско семейство, едно от многото, които могат да се наслаждават на "икономическото чудо" през 70-те години на ХХ век, се отделят съдбите на неговите членове, като всички те по своеобразен начин насочват, спъват или преобразуват живота на Марко.
В една топла лятна нощ се самоубива сестра му, покълва чувството за вина, което като молец винаги ще разяжда нишката на неговото поведение. В същата тази нощ Марко е с Луиза (Беренис Бержо), но тъкмо вината е причината той да не може повече да бъде с нея. И същевременно винаги да е я с нея. Тайно.
Тук започва драмата на Карера, това дребничко момче, което поради ниския му ръст майка му кръщава "колибри" и подлага на хормонална терапия, за да израсне. Успешно. А пък по-късно Луиза също нарича "колибри", защото като птичката използвал цялата си енергия, за да остане на едно място.
Твоите любими заглавия в /market.dir.bg
Филмът проследява живота на Марко в продължение на 30 години и усилието му "да не се промени", което означава да къта в себе си тайната на огромната си любов, но също така и да изгради примерно семейство, където да бъде добър съпруг и баща.
Полагането на усилие обаче не означава винаги постигане на добър резултат.
Словенката Марина (Каша Смутняк) за която той се жени, страда от психично заболяване. Донякъде странни са "съседските" италиански шеги с балканския характер на словенката, която е малко по-шумна и малко по-експресивна от италианците. Защото словенците не са най-типичният пример за балканско поведение и защото италианците едва ли могат да бъдат надвикани, нали. Но и този местен хумор си има своя чар.
И така - действието ту отива назад в 70-те, ту се връща в сегашно време, като това се случва с отношенията на Марко с всеки един герой. В миналото родителите са в състояние на вечна кавга, днес - вече стари и болни - искат да са заедно в смъртта.
Това, което Марко е приемал за чиста монета във връзките си с Луиза и Марина, показва и обратната си страна, т.е. илюзиите се разрушават, отдолу лъсва голата истина, която невинаги е приятна за гледане. Но в цялата тази плетеница на добро и зло, макар че често се случва да е пробождан от острието на нелицеприятното познание за най-близките си, Марко все пак запазва оптимизма си с положително чувство се носи напред към следваща беда.
"Никакво мрънкане" - чуваме го накрая да казва на внучката си, когато нещата вече са съвсем безнадеждни. На финала от навитите едноцветни кълбета зрителят може сам отново да си сплете пъстротата на живота на Марко и да си зададе вечните въпроси за самотата и съществуването в общност, за онова, което наричаме "смисъл", и за безсмисленото пропиляване на времето.
До голяма степен лекотата, с която се носим из филмовото действие, се дължи на топлотата в излъчването на Пиерфранческо Фавино, изпълнителят на Марко Карера.
"Емпатията е това, което ще ни спаси, казва актьорът в едно интервю. Що се отнася до моя герой, всичко зависи от каква перспектива гледаш на колибрито.
Ако си далеч, се питаш каква ли е тази точка там горе, ако се приближиш, виждат усилията и с каква френетична скорост то удря крилете си. Няколко пъти четох книгата "Колибрито", още преди да ме поканят за филма.
Но въпреки че авторът Веронези определя Марко Карера като "неподвижен", аз не го възприемам като такъв, може би защото усетих нервните удари, които той прави, за да запази равновесието си, да поддържа връзката си с живота, на практика да живее, така че в крайна сметка той развива у себе си онази виталност, която му помага да изпитва към всичко симпатия, която пък го опазва от това да се чувства нещастен, дори и когато го сполети най-голямо нещастие."
Освен това "Колибрито" е един от малкото италиански романи, в които буржоазията не бива осъждана, към нея не се отправя упрека, че единственото, което прави, е да опазва имуществото и привилегиите си, и това е същността на Марко - той не участва в социалните революциите, той някак лети над времето на политически и студентски вълнения.
Вероятно героят ми е симпатичен, защото аз съм част от това поколение. Ние прелетяхме над големите събития, усетихме ехото на социалните трусове, много ни се искаше да участваме, но когато кацнахме, вече беше твърде късно. Затова пък запазихме оптимизма си, които революционерите изгубиха."
"Колибрито" е екранизация на едноименния роман на Сандро Веронези. Също като героят Марко Карера писателят е роден през 1959 г., от 1988 г., когато излиза първият му роман, той прави забележителна литературна кариера, като с всяка книга се изкачва все по-нагоре. "Колибрито" печели наградата "Стрега" за най-добър роман на 2020 г., като за Веронези това е второ такова отличие - за първи път в дългогодишната история на наградата "Стрега" един писател я печели два пъти. Преведен на много езици, романът често е сравняван с "Непосилната лекота на битието" на Кундера.
Подобно е развитието и на режисьорката на филма Франческа Аркибуджи (р.1960). Ученичка на Ермано Олми, също като Веронези тя дебютира през 1988 г. и с първия си филм печели пет награди "Давид на Донатело". В следващите години филмите й са показвани на различни фестивали и не рядко са с някой приз - в Сан Себастиян1988, Кан, Венеция.
Дали това е виталността на цяло едно поколение, което успява да се задържи над нещата, пърхайки с криле, въпреки че долу бури разрушават света? Няма категоричен отговор, във всеки случай, ако изпитваме болка за съдбата на човечеството, можем за малко да прекъснем страданието и да си доставим наслада с гледането на "Колибрито" за цели 126 минути.
Остани с
;void(0);){kind=link}
![](javascript:window.open('https://pinterest.com/pin/create/button/?url=https%3A%2F%2Fimpressio.dir.bg%2Fkino%2Fsimpatichniyat-polet-na-kolibrito&media=https%3A%2F%2Fstatic.dir.bg%2Fuploads%2Fimages%2F2023%2F01%2F23%2F2435504%2F768x432.jpg%3F_%3D1674463868&description=Симпатичният полет на "Колибрито"', '_blank', 'width=500,height=300');void(0);){kind=link}
![](javascript:window.open('https://pinterest.com/pin/create/button/?url=https%3A%2F%2Fimpressio.dir.bg%2Fkino%2Fsimpatichniyat-polet-na-kolibrito&media=https%3A%2F%2Fstatic.dir.bg%2Fuploads%2Fimages%2F2023%2F01%2F23%2F2435504%2Forig.jpg%3F_%3D1674463370&description=Симпатичният полет на "Колибрито"', '_blank', 'width=500,height=300');void(0);){kind=link}