СОФИЯ ФИЛМ ФЕСТ
Както и да ви убеждават, никога не се съгласявайте, че 2+2=5
Посланията на Раул Пек във филма му "Оруел: 2+2=5"
Автор : / 6107 Прочита 1 Коментара
Кадър от филма "Оруел: 2+2=5" на режисьора Раул Пек
Снимка: София Филм Фест
София филм фест представя в тазгодишното си юбилейно издание десетки заглавия на филми, които предизвикват огромен интерес, но един сред тях се откроява много ярко. И то, не само защото е номиниран за наградата "Златна палма", а защото в него зрителят ще открие отговорите на много въпроси, които вълнуват съвременния човек: Защо живеем в такъв несигурен свят? Винаги ли е било така?
Кой движи световната политика? Кой решава съдбоносни въпроси като мира и войната?
Филмът носи емблематичното заглавие "Оруел: 2+2 = 5", и е интригуваща реминисценция на емблематичния роман на Джордж Оруел "1984", в "съвременна проекция". Негов режисьор е хаитянският режисьор Раул Пек, който има впечатляваща филмография, в която преобладават творби с политическа тематика, с фокус върху борбата за независимост и равноправие.
"Оруел: 2+2 = 5" можете все още да го гледате в програмата на 30-ия София Филм Фест в София на 21.03.2026 г. в Кино "Влайкова" от 18:00 часа, на 26.03.2026 г. в Кинозалата на НАТФИЗ от 18:30 часа, на 31.03.2026 г. в Кино "Одеон" от 18:00 часа.
Режисьорът на филма "Оруел: 2+2=5" Раул Пек
Снимка: София Филм Фест
Филмът е с дължината на игрална лента и може да се каже, че и по съдържание е "смесен" жанр, макар да го представят за документален. Разказът се води от първо лице - от самия Джордж Оруел, който сякаш предава морален урок на малкия си син Ричард, докато всъщност посланията са за зрителя. Публиката усеща осезаемо "присъствие" в този филм, защото в него има документална история - минало и настояще, на което сме свидетели.
Кадър от филма "Оруел: 2+2=5" на режисьора Раул Пек
Геният на Оруел оживява в този филм, за да ни насити с антиутопична мъдрост и да ни накара да осъзнаем, колко опасно е да се съгласим с внушение, което противоречи на математиката "2 +2=5". Главният въпрос във филма е този за Истината с главно "И".
Онази истина, която не се осмеляваме да изразим, дори когато сме наясно, че ни лъжат. Нужна е смелост, но Оруел правилно отбелязва, че малко човешки същества успяват да се противопоставят на унижението и страха.
Кадър от филма "Оруел: 2+2=5" на режисьора Раул Пек
Лъжата винаги мимикрира, за да бъде възприета. Конформисткото мислене винаги я възприема за удобна и в не малко случаи, дори започва да й вярва. Така на дело в света винаги лъжата е побеждавала истината чрез различни способи. Пек достига и до свои разкрития по "оруеловски" - че в днешния глобален свят е много лесно лъжата да се представи за истина чрез масмедиите, които практикуват наложена им от политиците стратегия за подменяне на смисъла с удобна лексика.
Тъжна усмивка сред публиката предизвиква екранният "превод" на онова, което чуваме всеки ден през радиото, телевизиите, интернет - изрази, които звучат познато, защото много пъти сме ги чували, и отдавна не вярваме в съдържанието им. Защото те не означават нищо повече от прикриване на истината зад благовидна щампа. Щампа, зад която стоят хитроумни лъжи, интереси, корупционни схеми и коварни планове за печалба. Всичко това е отдавна част от нашето ежедневие и дори вече да е "разконспирирано", продължава да съществува, пречи на свободата ни, и въпреки това ние не въставаме да го изобличим?!
Говорителите на лъжата са изкусни, но най-вече силни да ни преборят. Раул Пек ни доказва, че това не е от вчера, че се е случвало много пъти в по-новата човешка история, и че Големият брат се е усъвършенствал с методите на пречупване, така че да се противопостави на справедливия ни гняв.
70 г. по-късно: 15 цитата от "1984" на Оруел - стряскащо актуални и днес
Във филма се оглеждат биографични моменти от живота на Оруел и неговата оценка за самия него - с чувство за самоирония той сам се причислява към английската "нисша средна класа", която съзнава, че няма престиж, и затова придобива самочувствие едва, когато отиде като господар в колониите. В страни като Индия, или Бирма, където е толкова драстична бедността и нищетата на местните хора, средният англичанин се чувства джентълмен, висша класа. Разсъжденията вървят на фона на кадри, в които хора са човешки впряг и деца умират от глад. Такъв е фонът, на който белите хора се чувстват господари.
Филмът се движи по две паралелни линии - не много далечното минало и настоящето. Пек ни внушава алюзията за вертикално време, в което всичко се случва Тук и Сега. Вероятно затова оставаме с чувството, че историята винаги се "повтаря". Нещата сякаш винаги са били такива, каквито са днес, защото се движат по една схема: "Войната е мир. Свободата е робство. Невежеството е сила".
Механизмът, който превръща всяка от тези думи в своята противоположност се крепи на на най-тъмната страна от изначалната човешка природа - егоцентризмът на силния и желанието му да потиска слабия. Затова човешките общества не са нищо по-различно от "ферма за животни". И в едната, и в другата група, винаги има някой, който командва и води - той е силният, главният манипулатор. Той знае, как да те унижи и да натисне "копчето на страха", за да постигне целите си.
Кадър от филма "Оруел: 2+2=5" на режисьора Раул Пек
Излиза, че дори тоталитаризмът е "естествено" състояние на държавите, на обществата изобщо, защото в основата на всяка власт е потисничеството. Колективните "народни" решения винаги се издънват. Защо? - Раул Пек само в един кратък игрален епизод за колективизацията в Испания ни показва, как приключва всяко "бунтовно" гласуване; как разминаването между думи и дела проличава с едно вдигане на ръката.
Така приключва всеки бунт, всяка революция. Обещанията винаги се разминават с действителността "след".
Нещо повече: Не само големите идеали, но дори голямата любов, умират от предателство, когато Големият брат те манипулира чрез страховете ти. Той знае, как да те подчини на волята си. "Направете го на нея, не на мен!" - крещи до вчера влюбеният мъж, съгласен да причинят на любимата му онова, от което той самият се страхува. Предчувствието за болка, подхранвано от страха, прави моралния избор невъзможен.
Страхът прави всеки човек да не се различава от животно. Всички живи същества се подчиняват на Страха. На този страх от унижение, изтезание и унищожение разчитат диктаторите по света. Те притежават силата да предизвикват човешките страхове и затова ръководят живота ни по своя воля, докато държат речи под лозунги за равенство. Също като във "фермата" на Оруел, където "Всички животни са равни, но някои са по-равни от другите".
Класовите различия, расовите различия, различията в съвестта и морала - това са главните движещи сили, които центробежно ни хвърлят в огъня, който е запалил някой друг - онзи, който е успял да придобие силата, заради нашата безволевост да му се противопоставим навреме. Оруел казва в романа си: "Който контролира миналото, контролира бъдещето. Който контролира настоящето, контролира миналото". По този начин се изопачават исторически факти, и хероите подменят герои.
Оруел написа "1984", а той - "1Q84"
Оруел има една знаменита и плашеща фраза: "Нуждаете се от образ на бъдещето? Представете си ботуш, стъпкващ човешко лице - това е вечно." Констатацията, че това е "вечно", е основна нишка в повествованието на филма. Ужасяващо е, че в документални кадри от нашето съвремие, в което чуваме изказванията на съвременни политически лидери, парадоксално актуално могат да "преосмислят" диктатори като Хитлер; или че ужасяващи картини от Втората световна война, толкова приличат на днешната Газа. Практически всичко, което се е случвало, ни казва Раул Пек, може да се превърне в "апокалипсис сега".
В хода на разказа от текста на писмата на Оруел до Уинстън, ние научаваме в какво състояние е създал романа си писателят. Той е болен от туберкулоза и през известни периоди от време, е в болница. Биографичните факти са покрити достоверно - Оруел съзнава, че въпреки временните подобрения от лечението, се приближава към смъртта и единствената му грижа, особено след като умира и съпругата му, е да подсигури осиновеното им дете - синът им Ричард.
Съпругата на Джордж Оруел го насърчавала за извънбрачен секс
Този интимен момент във филма ни кара да се замислим за душевното състояние на писателя, докато е пишел антиутопичния си роман. Оруел сякаш ни намигва, че близостта до смъртта носи прозрения. Предусещането за Край прави нещата да придобиват по-ясни форми в съзнанието ни. Част от страховете може би изчезват и затова мислите придобиват онзи чист вид, който не иска повече да търпи лъжата и назовава нещата с истинските им имена.
Тягостната картина от болницата се сменя от сравнително спокойната атмосфера на шотландския остров Джура. Оруел е особено привързан към това място. Има сведения, че едно от ранните работни заглавия на романа му било "Последният човек в Европа". Оруел изпитвал колебания между него и "1984". В крайна сметка тези четири цифри, които съставляват заглавието, очертават едно условно бъдеще след смъртта на писателя.
Човекът, който написа "1984" и пръв използва термина "студена война"
На практика се оказва, че тази "условност" отива още по-напред във времето, до наши дни. Режисьорът на филма - Раул Пек е намерил най-добрите документални примери от по-новата история на света, за да ни убеди, че геният на Оруел е универсален прогностик на бъдещето.
Веднъж Оруел казва като че за себе си: "Той беше огорчен атеист. Това е този вид атеист, който не толкова не вярва в Бог, колкото просто не Го харесва." Богохулна ли е тази фраза? Тя съдържа един специален контекст - като че ли и Бог е като Големия брат - наблюдава и се разпорежда със света, без всякаква мярка за справедливост.
Уди Алън: Ако искаш да разсмееш Бог, опиши му плановете си за бъдещето
Не ли Бог онзи Той, който се разпорежда с човешките съдби?! И не е ли пак Той, който разрешава всички тези мъки и страдания да се случват, и целият този гняв да изцежда силите на смелчаци, които никога не постигат победа, а са винаги победени?! Атеизмът на Оруел е плод на разочарованието му от липсата на справедливост. Той самият е преживял много лични неволи и идейни лутания; участвал е в много граждански движения и няколко пъти е бил раняван в битки. Раул Пек изразява това разочарование с едно иронично огорчение от властта, алегорично наричана Партията.
Кадър от филма "Оруел: 2+2=5" на режисьора Раул Пек / Снимка: София Хилм Фест
Сякаш режисьорът на филма използва Оруел, за да ни попита, какво е партийността? Какви хора свързва тя? - Хора с еднакви идеали, или хора еднакво привързани към конформизма; или еднакво нуждаещи се от някой, който да ги управлява? Това е някаква необходимост да бъдеш "под шапката" на някакво привидно и единно съгласие; или пък е отказ от свобода, защото свободата е отговорност?
Богаташът песимист, за когото животът е лоша "сделка"
Несвободата е партийна, т.е. ръководена. Ръководството е тоталитарно, а отговорността - обща. Твърде удобно за диктаторите. Ето защо Оруел в края на живота си, след толкова изгубени битки, казва: "Всеки писател, който застава под партийните знамена, рано или късно се оказва пред избор - или да се подчини, или да млъкне." И това май не се отнася само за писателите.
Злоупотребата с власт е антихуманна, защото ограничава правата на другите. Психическият контрол и манипулациите на езика също са злоупотреба с власт, защото ограничават, или направо лишават от права личността.
Раул Пек прокарва прозренията на Оруел през призмата на преживяното от писателя в гражданската война в Испания, като антифашист, като журналист в Би Би Си и пр., за да ни покаже различни ракурси от човека зад писателя - онзи, който мисли, страда, боледува, тревожи се и осъзнава, че няма много време да изрази всичко това в един текст - бъдещия си роман.
Жестоката ирония на Оруел, че "полицията на мисълта" забранява мисленето, "министерството на истината" подменя историята, а "министерството на любовта" ръководи изтезанията, достатъчно красноречиво очертава жалоните на подмяната. Чрез писмата на Оруел до Уинстън, Раул Пек създава една алюзия - че това е онзи Уинстън Смит от романа на Оруел, който служи и в същото време мрази този, на когото служи. Тайно се надява някой друг да го свали от власт. Този образ е събирателен образ на чиновника, политика, "служещия". Интересно хрумване на Раул Пек са писмата на Оруел до Уинстън.
В едно интервю Оруел казва за героя си: "О"Брайън, агентът, който измъчва Уинстън Смит, иска да го преоформи. Властите могат просто да го убият. Но те не понасят някой да мисли различно. Затова влагат всички усилия, за да накарат Смит да обича искрено Големия брат. Това иска правителството. След това могат да го зарежат, защото е такъв, какъвто искат от него да бъде. Този фетиш се забелязва, в известна степен, във военния, полицейски ум. Има глагол, който се използва в Америка - да се полицейства. Значи мястото да изглежда ужасно подредено. Фактът, че полиция и подреденост се събират в един език е адски разкриващо. В "1984" нищо не работи, освен полицията."
Когато пише романа "1984", Оруел несъмнено си е представял бъдещите поколения. Този обобщен образ във филма е малкият му син. В романа си писателят буквално ни визуализира един свят, който не ни пожелава, но ни предупреждава, че е възможен да стане наше настояще. Раул Пек ни показва в документални кадри това сбъднато предсказание.
Има ли надежда за промяна? Ако има, тя е загатната още в първия епизод, когато Оруел казва на сина си, каквото и да му говорят и да го убеждават, никога да не вярва, че 2+2 e равно на 5. Но дали това е препоръчително за оцеляване?! Въпросът остава открит за бъдещето.
Еми МАРИЯНСКА
Следете подробностите за акцентите на 30-ия София Филм Фест на сайта www.siff.bg, както и в социалните мрежи (Facebook, X (exTwitter), Instagram, Tik Tok, YouTube) на фестивала.









