ПРОТОТИП И ХУДОЖЕСТВЕНА РЕАЛНОСТ
Истинската история на героинята на Мерил Стрийп във филма "Флорънс"
Това е "трагичната история на една щастлива жена", казва един критик
Редактор : / 17791 Прочита 0 Коментара
Истинската и екранната Флорънс, в изпълнението на Мерил СтрийпОще Марк Твен забелязва: "Ако човек съчетава в себе си невежеството със самоувереността, то успехът му е неизбежен!" Тази мисъл напълно оправдава факта как една бездарна певица - без "слух" и глас, успява да се качи на сцената на "Карнеги Хол" в Ню Йорк през 1944 г., и при това някои да отбележат потресаващо слабото й изпълнение за... "колосален успех". Това е истинската история на Флорънс Фостър Дженкинс - прототипът на героинята на Мерил Стрийп в нашумелия филм "Флорънс".
Истинската Флорънс е родена в едно градче в Северна Пенсилвания, през 1868 г., в богаташкото семейство на Чарлз Дарънс Фостър. Още в детството си тя свирела на пиано, и някои гости на родителите й, от любезност им внушавали, че имат даровита дъщеря.
На 17 Флорънс решава, че ще се посвети на музиката. Родителите й, обаче, не я подкрепили. Очевидно чудесно съзнавали, че между похвалите и реалността зее "дълбока пропаст".
Флорънс, обаче, била толкова уверена в "таланта" си, че се опълчва на баща си и се омъжва за доста по-възрастен от нея мъж, на име Франк Дженкинс, който й обещава да осъществи мечтата й да стане професионална пианистка.
Омъжената Флорънс напуска родния си дом и заминава с мъжа си за Филаделфия.
Бракът й с Дженкинс просъществувал едва 3 години. Флорънс научава, че мъжът й я е заразил със сифилис, и подава молба за развод. Междувременно уврежда едната си ръка и това слага край и на надеждите й да се качи на сцената като пианистка.
Нищо обаче, не може да сломи волята на Флорънс. В началото на ХХ век, когато баща й вече не бил жив, тя - заедно с майка си и брат си, заминава за Ню Йорк.
Там организира "Клуб Верди", за любители на класическата музика. Сред обществото на млади таланти, които Флорънс безкористно поощрява, й хрумва идеята и тя да се пробва като оперна певица.
С пари от наследството на баща си, започва да посещава уроци по пеене.
През 1912 г. организира първия си солов концерт. Последвали и други след него. И постепенно, невероятно как, но Флорънс се превръща в знаменитост. За нея започват да говорят и да пишат в светските хроники.
Уникалната й неспособност да контролира ритъма и гласа си, не попречили на успеха й. Критикът Даниел Диксън написва:
"Тя мислеше, че е велика певица. Нищо не можеше да я спре!"
Флорънс чувала подигравателните дюдюкания в залата по време на изпълненията си, но после ги коментирала като зложелателен израз на завистта към таланта й.
Всъщност, този феномен на отхвърлянето, си има име в психологията - нарича се "ефект на Данинг-Дрюгер". Най-общо описанието на това психично отклонение за самозащита, би могло да се изрази като "илюзорно превъзходство". Страдащите от него имат погрешна самооценка, и по този начин поддържат самочувствието си, недосегаемо от външния свят.
През 1937 г. звукозаписната компания "Meloton Recording" прави предложение на певицата да я запише на плоча. Флорънс, естествено, се съгласила. Влизайки в студиото, отказала репетиция, заявявайки, че ще изпълни всичко превъзходно и от раз.
Какво било учудването на работещите в звукозаписа, когато те прикривайки се да не избухнат в смях, чули певицата да казва, че е изпяла всичко идеално, и може веднага да пристъпят към запис и тиражиране на плочата?!? На 25 октомври 1944 г. се състояло знаково събитие - концерт на Флорънс Дженкинс на сцената на "Карнеги Хол". Билетите се изкупили седмици преди концерта, въпреки че цената им не била никак евтина за времето си - 20 долара.
Афиш на концерта на Флорънс Дженкинс в "Карнеги Хол" през 1944 г.
76-годишната по онова време певица, "дала всичко от себе си" за този концерт, и така се изтощила, че месец след него, починала. Според някои, получила шок от подигравките в пресата, които коментирала пред близките си с думите: "Те са такива невежи, толкова невежи!.." , но се предполага, че те дълбоко са я наранили?..
Според други мнения, до края си Флорънс не е осъзнала този заключителен провал, и умряла щастлива, твърдо уверена в "поредния си успех".
Образът на истинската Флорънс, бе пресъздаден повече от талантливо от невероятната Мерил Стрийп във филма "Флорънс".
Мерил Стрийп, в ролята на Флорънс
Екранният образ на Флорънс е толкова многопластов, че събужда едновременно и смях, и сълзи.
Противоречивият сблъсък между самочувствието на певицата и реалността, наистина е драматичен. Всъщност, един критик сполучливо отбелязва, че това е "трагичната история на една щастлива жена"!..
Еми МАРИЯНСКА