О, ВРЕМЕНА, О, НРАВИ
Митологичният Сизиф все повече буди симпатии като бунтар
"Сизифовия труд" е пресъздаден от много художници, скулптори и поети
Редактор : / 4320 Прочита 0 Коментара
Скулптурата "Сизифов труд", 1534 г.
Знаменитият ренесансов художник Тициан /др. Тициано Вечелио/ е автор на грандиозното живописно платно "Наказанието на Сизиф".
Но не само той, а и много други художници, скулптори и поети, са пресъздали образа на античния герой. В древногръцката митология Сизиф е царят на коринтяните, който издава на хората тайните на боговете на Олимп и е наказан за тази негова дързост.
В хода на времето отношението към този герой търпи такова развитие, че днес той буди повече съчувствие, отколкото неприязън за хитростта и коварството, които е проявил. Все повече хората считат Сизиф за несправедливо наказан от високомерните богове, дори за герой, дръзнал да им се противопостави.
В платното на Тициан мускулестото тяло на Сизиф сякаш се слива с огромния каменен блок в единен монолит, като не му отстъпва по твърдост. Образът на Сизиф олицетворява безкрайния и безполезно тежък физически труд и дава име на нарицателното "Сизифов труд".
Фрагмент от "Наказанието на Сизиф" на Тициан
В известното от митологията, Сизиф бил много хитър и коварен човек, но това не му попречило да си навлече гнева на боговете по най-глупавия начин - като ги предизвиква.
Веднъж осмял самия Зевс, и Гръмовержецът му пратил като предупреждение Смъртта, в образа на бог Танатос.
Хитрият Сизиф, обаче, вместо да се изплаши, устроил тържествено посрещане на "госта", и след като го напил, накарал да го оковат.
На земята се случило нещо невероятно - вече нямало смърт сред хората. Не умирали даже онези от тях, които боледували тежко и считали смъртта за спасение. Царят на подземното царство Аид останал "без работа" - при него не слизали никакви умрели!
Получил се истински "безпорядък" в земните дела. Богът на войната Арес решил да го изправи и лично отишъл в Коринт, за да освободи Танатос. След като го направил, поискал смъртта на Сизиф.
Хитрият коринтянски цар, обаче, пак се измъкнал - заповядал на жена си Миропа да не извършва никакви погребения и обряди след "отпътуването" му към подземното царство.
И доколкото погребалният ритуал бил нарушен, помолил Аид и Персефона да се върне за три дни на земята, за да се погрижи за погребението си и да накаже жена си за нейната непочтителност.
Бог Аид намерил за справедлив гнева на хитрия Сизиф и го пуснал да се върне при живите, за да въздаде възмездие.
Изображение на Аид и Персефона
Връщайки се в света на живите, обаче, Сизиф забравил за обещанието си.
Това силно разгневило Аид, и той пратил бог Танатос отново да го прибере и да го хвърли направо в преизподнята.
Според мита, от онези далечни времена, и до днес, в задгробния си живот Сизиф носи своя тежък товар.
Статуя на Сизиф на езерото Маджоре в Италия
Наказанието за лъжите и коварствата му е да бута огромен камък нагоре, по наклона на висока планина.
"Сизиф", худ. Аркадий Острицки
В случаите, в които усилието му се увенчавало с крехката надежда, че най-накрая ще свърши неговият неуморен труд, камъкът се търкулвал надолу, като едва не го премазвал, и трудът на Сизиф започвал отначало.
"Сизиф", худ. Николай Бурдикин
В хода на времето, отношението на хората към античния герой се променяло все повече, в посока на съжалението. Все повече хора почнали да съчувстват на Сизиф, макар първообразът му да е на хитър и коварен човек. Нещо повече, мнозина го смятат за герой, дръзнал да се противопостави на боговете, и дори на Смъртта.
Гърците гледат на гроба на Сизиф, близо до Коринт, като на свещено място. Тежката карма на Сизиф все повече се възприема като символ на злопаметността на боговете и напразните усилия на човека да преодолее коварството на Съдбата.
Еми МАРИЯНСКА
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}