СПЕЦИАЛЕН ГОСТ

Ванина Кондова за "Онзи, другият Ню Йорк", носталгията и търсенето на приндлежност

"Носталгията е адски ирационално чувство - появява се абсолютно неочаквано, в странни моменти. Просто изпълзява от нищото, хваща те за врата", споделя актрисата, сценарист и режисьор

Автор: Стефанѝ Стоева / 30 ноември 2024 / 13:00 338 Прочита 0 Коментара

Ванина Кондова в кадри от сериала "Изгубени и намерени в Ню Йорк", който е базиран на оригиналния текст на "Онзи, другият Ню Йорк" и е носител на множество награди (Снимка: Калин Иванов)

Моноспектакълът "Онзи другият Ню Йорк" на Ванина Кондова е трагикомедия за емигрантството, живота в изкуството и незабравимата лятна любов. Спектакълът разнищва популярни стереотипи, културния шок както навън, така и у нас, и с чувство за хумор изследва носталгията, разочарованията и надеждата, от които е трудно да се отървеш.

Разговаряме с Ванина Кондова за живота в космополитния град, понятието "аутсайдер" и предизвикателствата в на емигрантския живот пред един артист. Моноспектакълът й "Онзи другият Ню Йорк" ще бъде представен на Сцена бар в РЦСИ "Топлоцентрала" на 1 декември от 20:00 часа:

Ванина Кондова (Снимка: Снимка: Владимир Коцев)

Още

"Онзи, другият Ню Йорк" - моноспектакълът на Ванина Кондова с втора премиера в София

- Кога реши да напуснеш това, което познаваш, и да заминеш за друг град?
- Реших, когато бях на 15 години. Тогава осъзнах, че много искам да живея в Ню Йорк - това беше моята мечта. След това следвах в НАТФИЗ, работих една година в Бургаския театър, а после заминах, за да продължа образованието си.

- Къде продължи образованието си и как се справи с културния шок, когато отиде в Ню Йорк?
- Продължих образованието си в Ню Йорк, а културният шок беше брутален, огромен. Въпреки че преди това бях прекарала едно лято на бригада там, туризмът и миграцията са съвсем различни неща.

Когато пристигнах за постоянно, всичко беше различно - от ежедневието до начина на живот. Мащабите и цените, уличните животни, наречени плъхове в метрото. Въобще цялата енергия на града.

- Как ти се струваше България, когато започна да живееш на друго място? Когато се обърнеш към посоката, от която идваш, и виждаш пределите на мястото, където си живял, как се чувстваш към него? Липсва ли ти, изпитваш ли носталгия, или по-скоро не искаш да се връщаш? Смесени ли бяха емоциите ти, или имаш ясно определено чувство за това?
- Емоциите ми бяха супер смесени. Заминавайки, имах нагласата, че едва ли не няма път назад - че това е моят избор и край. Много драматично беше всичко.

Носталгията е адски ирационално чувство - появява се абсолютно неочаквано, в странни моменти. Просто изпълзява от нищото, хваща те за врата.

- Какво предизвикваше тази носталгия и как я осмисляше?
- Носталгията се проявява по много странни начини. Ние често сме свикнали да се оплакваме - това не е наред, онова не е наред, боклуци и така нататък.

Но изведнъж, например, виждаш равен пейзаж и си казваш: "Къде е Витоша?" След това, когато се върнеш, осъзнаваш, че да имаш планина толкова близо до себе си е невероятен лукс.

- Смяташ ли, че свикването с определени гледки или места прави липсата им още по-силна?
- Абсолютно. Когато нещо винаги е било там, приемаш го за даденост. Аз съм от София и бях свикнала с Витоша - винаги я имаше на хоризонта. Морските хора, например, са свикнали с морето. А когато тези неща изведнъж ги няма, осъзнаваш колко дълбоко са ти липсвали.

Осъзнах, че сме израснали с невероятни неща - например, катеренето по римски разкопки беше нещо съвсем нормално за нас. Никога не го мислехме като нещо специално, защото винаги е било там.

- Кое беше първото, с което те спечели Ню Йорк?
- В Ню Йорк има нещо много приятно - анонимността. Има толкова много хора, всеки е зает със своите проблеми, че никой не се интересува как си облечен или как изглеждаш.

Никой не те оглежда, защото нямат време и не им е приоритет. Това ти дава усещане за свобода. Например, да срещнеш познат случайно е огромно събитие, което почти не се случва.

Когато се върна в София и мина през "Славейков", е съвсем друго - срещам познати на всяка крачка. Здрасти на един, здрасти на друг, здрасти на трети. Това създава съвсем различна атмосфера.

- А какво ти омръзна в чужбина, което не очакваше?
- Хумусът! Просто не мога да го гледам повече. Особено като студент - това беше едно от малкото достъпни неща, които ядях постоянно. Пица на парче - да не говорим. В същото време най-хубавите пици са в Ню Йорк.

И така, странни и неочаквани неща, които са дребни, може би дори незначителни, но именно те са тези, които те карат да се чувстваш у дома някъде.

- На фона на малките неща, кои са големите, мащабните, които ти липсваха, или които придоби, и може би биха могли да те накарат да останеш завинаги?
- Много от това беше свързано с работата ми. Аз учех много конкретна актьорска техника, и беше много интересно да се потопя в нея.

Също така, нещо, което много ме впечатли като положителен културен шок, беше как в Ню Йорк не се задоволяват с лесните отговори. Продължават да търсят още, да задават още въпроси, да копаят по-дълбоко.

Никой не знаеше къде е България. Всеки път трябваше да обяснявам, че е на север от Гърция, и че са чували за нея заради гърците. Гърците там са много, те се гордеят със себе си, така че често бях свързвана с тях.

Но интересното беше, че когато споменаваш Европа, реакцията беше: "О, Европа! Вау!" Така че, в крайна сметка, всички сме част от едно цяло - не само Източна Европа, а цяла Европа.

- Кога започна да мислиш за Ню Йорк като за нещо, което вече е зад теб и е обект на носталгия?
- О, много труден въпрос! Ню Йорк е много труден град за живеене. Аз постоянно се мотах от виза на виза, на виза. Това определено беше голямо предизвикателство.

Занимавайки се с изкуство, никога не е лесно. В един момент просто малко се уморих, не от самия град, а от живота там. Тези са две различни неща.

Ню Йорк е много готин град, но животът там е доста труден, особено ако се занимаваш с изкуство.

- Как се стигна до решението да започнеш да мислиш, че Ню Йорк не е единственото място на света?
- Нямаше конкретен момент, който да може да се определи като повратен. Просто постепенно започнах да осъзнавам, че Ню Йорк не е единственото място, на което човек може да живее.

- Спектакълът, който си създала, базиран ли е на твоите лични преживявания в Ню Йорк? Каква е структурата на спектакъла и какво реши да споделиш с хората, които го гледат?
- Да, спектакълът е изграден от мои лични истории и преживявания от времето ми в Ню Йорк.

Конструкцията на спектакъла е такава, че представям моите чувства и размишления за живота там. Споделям неща, които са важни за мен и които искам да предам на хората - чистата истина за живота ми в Ню Йорк и процеса на промените, през които преминах.

- За какво точно говори спектакълът и какво е основното послание, което искаш да предадеш?
- Спектакълът разглежда усещането да бъдеш аутсайдър, да се чувстваш извън мястото, на което си. Това е нещото, което води хората към него.

Ню Йорк е интересен, много хора от България са живели там или другаде, и те виждат общите неща, дори и хумора. Но основното, което искам да предам, е, че където и да си, можеш да се чувстваш аутсайдър, дори и вкъщи.

Това е нещо, което човек може да преживее в училище, в гимназията, навсякъде. Това усещане те преследва и е нещо, което осъзнаваш с времето.

- Може ли да дадеш пример за това как се чувстваш като аутсайдър, да бъдеш извън мястото си, не на място?
- Да, всъщност, това усещане може да бъде много странно, особено когато си човек в света. Може да се чувствам извън мястото си и това да звучи като нещо абсурдно, като да повториш думата "вилица" толкова много пъти, че тя губи смисъл. Какво означава вилица въобще?

Та идеята, че се чувстваш не на място всъщност не идва от географската ширина, на която си разположен, а от нещо друго.

В спектакъла аз споделям тези размисли, като постоянно развивам и променям тезите си, защото наистина не знам отговорите.

"Онзи, другият Ню Йорк" - първият авторски спектакъл на актрисата, сценарист и режисьор Ванина Кондова (Снимки: Искра Георгиева и Валери Карагеоргиев)

- Какво осъзнаваш за себе си, когато се чувстваш извън мястото си и как това е свързано със самия теб?
- През всичките тези размишления и чувства, които изживявам, осъзнах, че най-много се чувствам у дома си, независимо къде съм, когато съм на сцената.

Това е мястото, където мога да бъда себе си и да се чувствам свързан с всичко, което е важно за мен.

Интервю на Стефанѝ СТОЕВА

Моноспектакълът на Ванина Кондова "Онзи другият Ню Йорк" ще бъде представен на Сцена бар в РЦСИ "Топлоцентрала" на 1 декември от 20:00 часа

Ванина Кондова завършва Актьорство за Драматичен Театър в НАТФИЗ "Кр. Сарафов", консерваторията на Атлантик Актинг Скул в Ню Йорк и следва Филмова и Телевизионна Режисура в НБУ. Участва в представленията "Ягоди в дачата" (МСС Тиътър, Ню Йорк), "Алегория за пещерата" (Тиътър Лаб, Ню Йорк), "Квартирантът" (Удшед Кълектив, Ню Йорк), "Седем" (Хостос Реп, Ню Йорк), "Момичетата от фабриката" (Атлантик, Ню Йорк) и др. Екранните й участия включват главни роли в предстоящите игрални филми "Диви ягоди" и "Пакет Вечност", както и "Разматаз", "Денят на бащата" и "Доза Щастие".

Ванина е автор и изпълнител на главната роля в сериала "Изгубени и намерени в Ню Йорк", който се излъчва по Амазон Прайм Видео. Получава награда за Най-добра актриса при дипломирането си в НАТФИЗ, награда Monologue Madness във Вашингтон и е трикратен носител на визата за Изключителни възможности в сферата на изкуството и науката на САЩ, награда "Златен Кукерикон" 2024, Сатиричен театър "Алеко Константинов".

Била е член на журито на наградите "Еми" и българския кино фестивал "Ранно пиле".

"Онзи другият Ню Йорк" ще бъде представен на Сцена бар в РЦСИ "Топлоцентрала" на 1 декември от 20:00 часа:

Очаквайте повече информация за предстоящите акценти в програмата на Топлоцентрала. Дотогава следете уебсайта на РСЦИ "Топлоцентрала", и неговите блог, подкаст, фейсбук и инстаграм.

Още