НОВ ПРОЧИТ
Тартюфите на деня
Виждаме ги най-вече в социалните мрежи, а по-добре да са само в театъра
Автор : / 2366 Прочита 3 Коментара

В последните седмици се замисляме, че лицемерие в комбинация с наглост е всъщност висша и опасна форма на измама. Повечето от нас вероятно се досещат за ярък пример в близките дни, просмукан от тази лепкава, зловеща консистенция. Сякаш точно навреме, ненатрапчиво, но някак по поръчка на сцената на Сатиричния театър „Алеко Константинов“ ще можем да си припомним заветите на големия френски драматург Жан-Батѝст Поклѐн, познат като Молиер.
Появата на Тартюф няма как да е случайна. Точно в такива моменти винаги около нас се намира парче изкуство в съответната форма, призвано да внесе светлина, ако се смрачи прекалено.
Най-известният лицемер и измамник Тартюф идва, за да ни напомни, че срещаме и ще срещаме много като него навсякъде около нас, но е добре да се научим да ги разпознаваме и изобличаваме.
Севар Иванов - заместник-директор на Благоевградския театър (Снимка: Студио KARE за #URBN)
Говорейки за Тартюфите на Деня, досещаме се за подходящ събеседник в лицето на заместник-директора на Благоевградския театър - Севар Иванов, в чиито афиш е представлението.
„Хубавото на нашия Тартюф е, че той ще се срещне с вас от сцената и няма как да бъдете опарени наистина. Но въпреки това ще помогне да си изградите имунитет, мембрана. Всеки един от гениалните майстори на словото на всички времена е създал по един нарицателен герой. Сервантес е дал на света Дон Кихот, Шекспир - Хамлет, Гьоте - Фауст, а Молиер е запечатал завинаги в съзнанието ни образа на лицемера – Тартюф“, казва Севар Иванов.
С други думи, всеки един автор на световна класика е оставил поне един такъв задължителен герой в съзнанието, който е прототип на различните характери, които ние всички носим и днес. Изложени сме на манипулация навсякъде около нас – от личните си профили в социалните мрежи до обществените медии, през личните ни контакти и професионалните ни познанства.
Твоите любими заглавия в /market.dir.bg
„Мисля, че най-често срещаме Тартюф именно в интернет пространството, където зад профилите си ние придобиваме една друга същност, изказваме мнение, различно от постъпките си и смятам, че там хората придобиват една друга форма, която всъщност не отговаря на истинските им намерения и начина им на мислене. Образът на Тартюф се прокрадва, докато хората се опитват да се харесат или изкуствено да се противопоставят на тенденциите“, смята заместинк-директорът на Благоевградският театър.
Спомня си когато гледа „Тартюф“ за първи път. Тогава представлението все още се репетира, а той тъкмо в встъпил в длъжност като заместник-директор.
„Чух онзи ритъм и красивите думи, онези майсторски използвани изразни средства, така характерни за Молиер. Видях каква друга истина биха могли да съдържат, освен първосигналното разбиране за тях, репликите, когато ги чуем. И в деня си чуваме хубави думи и мислим, че хората действат по красив начин. Но я има и другата гледна точка, според която хората говорят едно, но правят съвсем друго. Тази нова истина за текста на Молиер прави спектакъла наистина интересен“, споделя той.
Прочитът на класическата пиеса „Тартюф“ от „Драматичен театър „Никола Вапцаров“ е съвсем различен и нов. Актуален именно в темата дали всъщност Лош е този, който всички казват, че е лош или всъщност онези, които го сочат с пръст са лошите. Всичко зависи от призмата, през която погледнем човека и която може да го покаже като отрицателния или положителния герой.
В представлението на Дамян Тенев, главната роля на Тартюф се играе от Нено Койнарски. Той е от новите попълнения в трупата на Благоевградския театър. В ролята на Елвира влиза Ния Кръстева, която е гост актриса в представлението и щатна за Младежкия театър „Николай Бинев“. „В творческия екип на представлението участват актьори от всички поколения. Съчетаването на по-младите попълнения с доайени от Благоевградския театър като Нина Болгар и Андраш Кончалиев и създаването на един общ сценичен език е много вълнуващо.
Героят на Аладин Алиибрахим – Валер, с цялата пластика и изразни средства, е много ярък и впечатляващ. Участва още и Мариана Бонева, която е една от забележителните актриси в Благоевградския театър (и която може да видите в представлението „Панаир на суетата“ в главната роля на Беки Шарп)“, казва Севар Иванов.
Характерно за Благоевград е целият град да съпреживява вълненията на театралите от първите им репетиции, през подготовката, до премиерата и след това. Така например жителите на града се включиха в направата на завесата от „Панаир на суетата“, създадена от стотици хиляди мъниста.
„Всяко представление от първата репетиция до всяко следващо изиграване след премиерата да се превръща в едно събитие за града. Този културен живот, който е и нашето ежедневие е много важно да бъде споделен с хората“ казва още заместник-директорът. „Стараем се регулярно да играем представленията си в София. Близостта на Благоевград дава тази възможност, дори и предвид ситуацията, в която сега осъществяваме дейността си“.
Така например на 29 януари в Театър „Азарян“ столичани ще може гледат забележителното представление „Портретът на Дориан Грей“, с участието на Севар Иванов, който бе номиниран за ИКАР в категория „Водеща мъжка роля“, а Мариана Бонева получи наградата за поддържаща роля на фестивала „Театър, обичам те!“, за ролята си на влюбената във вечно младия аристократ актриса Сибил Вейн.
„Когато представихме „Тартюф“ в Благоевград, забелязахме една основна разлика. Преди години тази пиеса също се е играла по класически прочит и е била любима на хората над средната възраст. Новият прочит на „Тартюф“ сега успя да вкара публиката на 20-годишните, които тепърва осъзнават, че това е актуално изкуство, отнасящо се до наболели теми, които вълнуват и тях“ , отбелязва Севар Иванов, докато обсъждаме пиесата.
Напоследък наблюдаваме доста съвременни похвати в режисурата и драматургията, вдъхновени от онзи стремеж да се показва и обсъжда гледната точка на Лошия герой.
„Като актьор мога да кажа, че най-важното нещо, което научаваме още в театралната академия, е това да защитаваме героите си. Да разберем защо нашият образ постъпва по даден начин, защо се държи така с останалите, каква е причината за поведението му. Да, истината, в зависимост от гледната точка, може да е коренно противоположна“, издава Севар.
Вярваме ли на Нено Койнарски, защитаващ големия лицемер Тартюф? Абсолютно!
„Цялата визия по „Тартюф“ е дело на Радостина Тодорова, която работи заедно с Дамян Тенев и по други спектакли. Самото търсене на пластиката в спектакъла идва от жанра комедия дел арте и клоунадата, от гротеската, така че през едни криви огледала виждаме самите герои. Пластиката на всеки от тях е много индивидуална. Всеки един актьор е създал собствен език, през който да опознаеш героя му и да виждаш ясно как мисли и действа, защо прави конкретни неща. Начинът на говорене също е пречупен през стилистиката на представлението“, споделя Севар Иванов.
Напоследък сякаш сатирата се подава отвсякъде е - от тематиката на новите, съвременни романи, през холивудските филми, до новините по телевизията. Задаваме си въпроса има ли сатирата все още лечебна сила за ума? Позволява ли все още реалността, в която живеем, да имаме сатиричен поглед?
„Може би защото сме прекалено заобиколени от гротеска най-вече извън театъра, не ѝ обръщаме толкова внимание в изкуството. Навсякъде виждаме различни събития, които са подобаващи за този жанр и тази стилистика, а не би трябвало. Самите действия, които виждаме, във всички възможни направления, по-скоро ги асоциираме с актьорската игра, къде добра, къде не толкова, а забравяме да ѝ обръщаме внимание в изкуството – където е мястото на сатирата“, казва още Севар Иванов.
Актьорът трябва да е универсално животно!
Tрябва да може да гледа така и буквално, а след това преносно. Трябва да може да пречупва като едно стъкло светлината по най-различни начини.
„Не се ли притесняваш, Севар, че може да обвинят актьорите в лицемерие, което е и основната тема на „Тартюф“?“
„Ха-ха. В крайна сметка актьорът е един професионален лъжец. За едно определено време трябва да излъже много хора, че е някой друг. Така че лицемерен актьор е този, който си върши добре работата“, отговаря ми.
Ето и друга призма на злодеите, за която говорихме в самото начало на текста. Но не трябва да се бъркат актьорът и героят извън и на сцената. А що се отнася до трите въпроса, които повдига „Тартюф“ - има ли родени злодеи и днес, ние ли ги създадохме или всички ние сме злодеи...
„И на трите въпросът отговорът е „Да“. Да, има родени злодеи, да, най-често ги създаваме в главите си и да – може би всички сме злодеи за някого. А за нас самите сме светци. Другите, обикновено ни се вижда, че постъпват грешно, а ние винаги сме прави и съдим чуждите постъпки на инакомислещите. Не мисля, че това е най-ползотворната теория за живота. Всеки от нас трябва да се оглежда в другите и да преценява за себе си“.
Севар Иванов не помни кога последно се е видял в криво огледало, като Тартюф, nо забелязва веднага Тартюфите в ежедневието си.
"Имам т.нар. Тартюфи в обкръжението си, които съм ги приел като хората с такива характери. Преценил съм си за какво конкретно или дали въобще мога да разчитам на тях. Смятам, че разпознавам Тартюфите в обкръжението си и съм ги приел такива, каквито са“.
Освен Тартюф в социалните мрежи и медиите, можем да го видим и на сцената на театъра, където му е мястото. Там той ще е най-искреният Тартюф и със сигурност най-безопасният за нас, тъй като е затворен в кутията.
И след аплодисментите, той вече ще е свършил работата си и ще може достойно да се оттегли за следващото си представление.
Да си пожелаем злодеите да останат само на сцената или в кутията, както се казва, за да не ги срещаме в реалността.
Гледайте „Тартюф“ на 25 януари 2022 г. тт 19.30 часа на сцената на Сатиричен театър „Алеко Константинов“ в София.
Гледайте „Портретът на Дориан Грей“ в Театър „Азарян“ в София на 29 януари 2022 г. от 19.00 часа.
“Панаир на суетата“ може да гледате в Благоевградския Драматичен Театър „Никола Вапцаров“ на 28 февруари 2022 г.

Драматичният театър в Благоевград с най-много награди от фестивала "Нова българска драма" в Шумен