ПО УАЙЛДОВСКИ
Колко е важно да бъдем (не)сериозни?
"Изкуството и театърът помагат да не губим чувството за смисъл" споделя режисьорът Антон Угринов
Автор : / 2452 Прочита 0 Коментара
Режисьорът Антон Угринов (Снимка: Личен архив)
На 2 април предстои премиерата на "Колко е важно да бъдеш сериозен" на Оскар Уайлд в благоевградския драматичен театър "Никола Вапцаров".
Това е поредната съвременна интерпретация на класическо произведение, което публиката ще може да види на сцената на театъра. Режисьор на комедията на Оскар Уайлд е Антон Угринов, сценографията и костюмите са на Ванина Цандева, а музиката на Калин Николов. Участват актьорите Нено Койнарски, Йордан Ангелов, Мариана Бонева, Недиляна Павлик, Албена Чобанова, Жанет Керанова, Аладин Алиибрахим, Кънчо Кънев, Теодор Куков и Тара Димитровска и Радослав Балев (Студенти в ЮЗУ "Неофит Рилски").
Три любовни истории са в основата на сюжета на една от най-остроумните и интересни пиеси на Оскар Уайлд - "Колко е важно да бъдеш сериозен". Този изящен драматургичен текст е всъщност забавен и ироничен коментар върху обществото и неговите модели на живеене.
Разговор с режисьора Антон Угринов за съвременните послания на тази пиеса, за вечните въпроси за живота, които ни поставя Оскар Уайлд и театърът по време на пандемия.
- Г-н Угринов, случи се поредното /второ/ отлагане на премиерата на Вашата постановка "Колко е важно да бъдеш сериозен" в Драматичен театър "Никола Вапцаров" - Благоевград. Това как действа на Вас и на екипа Ви?
- Полагаме всички усилия да се държим в кондиция и във висока степен на мотивираност. Важно е след толкова месеци работа да успеем да завършим това, което сме започнали по начин, който да донесе удовлетворение както на нас така и на публиката. Театърът е среща на живо.
Режисьорът Антон Угринов (Снимка: Личен архив)
- Пиесата на Оскар Уайлд е многократно представяна, играна, екранизирана. Защо решихте да се обърнете към този текст, с какво той Ви провокира? Отдавна ли искате да го поставите?
- Истината е, че това е предложение на директора на театъра Маргарита Мачева. Тя предложи този текст, а аз го харесах. Има тема вътре, която ме вълнува, а и езикът на Оскар Уайлд е почти докосване до съвършенството.
- По какъв начин тази фарсова сатирична комедия за викторианските обществени норми оттеква днес? Кои са въпросите, макар поставени във време, когато те са изглеждали скандално, които ще си зададат днешните зрители?
- Темата за това как съжителстваме с истината и лъжата, както и темата за живота в излишество. Поне за мен това са едрите теми, които ме занимаваха. Каква е нашата способност като човешки същества да бъдем откровени с другите, а и със себе си, това бяха ориентирите. Огледахме в някаква степен и хедонистичните нагони в човека и липсата на достатъчност във всякакъв смисъл.
- Кои са централните елементи, които Вие искахте да вземете от пиесата на Уайлд, по какъв начин я адаптирахте? Ще видим постановка, която се случва днес или такава, която е универсална за 19 век и 21 век?
- Не се занимаваме с конкретна епоха. Липса на епоха, така бих го описал. И като сценография и като костюми и като подход към цялото. Би могло да е преди 200 години, а би могло и да е днес. С художника Ванина Цандева търсихме подобен образ, който да е възможен във всички епохи. Винаги гледам на драматургичните текстове през Днес. Защото другото ми се вижда лъжа и допускане.
- В крайна сметка една от централните идеи на Оскар Уайлд е, че това, което ни се представя като "морално" е точно обратното на искреността и сериозността, а именно непочтителното, фалшивото и лицемерието. До каква степен клишетата за морални ценности съществуват и днес в нашата култура и общество?
- Аз имам чувството, че всички живеем в свят, който трудно различава истината от симулацията. Опаковката във всичките си проявления се оказва често по-конвертируема от съдържанието. Това е нещо, което мен не ме прави щастлив, но явно така е устроен светът и сигурно така трябва да е, не знам. За мен моралът е липса на хаос. Липсата на морал е хаос.
- Разкажете повече за сценографските решения в постановката и екипа, с който работите?
- Ванина Цандева е художник. Младо и талантливо момиче, с което работя не за пръв път. Срещнах се с нея професионално още докато беше студентка. Високо я ценя още от тогава, а и вече я чувствам близка. Тя притежава много качества, а работата и за тази постановка е на изключително високо ниво по мое мнение. За мен е важно хората от екипа да се усещаме добре, за да можем да развиваме идеите си. Композитор е Калин Николов, който няма нужда от представяне. Един от най-сериозните и талантливи съвременни композитори.
Колко е важно да (не) бъдем сериозни?
- Както казва Оскар Уайлд "Трябва да има поне едно нещо, към което да се отнасяме сериозно в нашия живот". Иначе за много други неща, лека дистанция към случващото се и чувство за хумор също ми се струват задължителни.
- Работите ли върху други пиеси в момента, за други сцени в България? Как странната ситуация се отразява на работата на един режисьор и неговите проекти, желания, идеи, екип?
- Започвам работа върху нова френска пиеса. Става въпрос за текст на Флориан Зелер, който ще правя (ако ситуацията позволява) в Сатиричния театър. Там направих своя дебют като режисьор преди много години и имам особен сантимент към този театър. Иначе ситуацията на пандемия, в която всички се намираме е трудна за всички.
Важното е да не губим чувството за смисъл и мисля, че изкуството и театърът помагат за това. На мен поне ми помагат.
Интервю на Юлия ВЛАДИМИРОВА
;void(0);){kind=link}
сериозни? ', '_blank', 'width=500,height=300');void(0);){kind=link}