ОТ УПОР
Славин Славчев: Не съм забравил старите кучета, но душата ми принадлежи на Julian's Laughter
"Падам си малко калпазанин", споделя рок факторът в откровено интервю пред Impressio
Редактор : / 5496 Прочита 0 Коментара
Снимка: Сара Калпакчиян
Славин Славчев, който ни откъсна главите в третия сезон на X Factor, се завръща с новата си група - Julian's Laughter, обещавайки да не бъде поредната падаща звезда на родния небосклон. "Ние вярваме, че музиката, която правим, ще се докосне до широката аудитория, защото бягаме от рамките", казват те.
Julian's Laughter са си поставили амбициозната задача да върнат вярата в българския рок. Мисия, на пръв поглед невъзможна, поне до 2 ноември тази година, когато групата представи дебютния си сингъл "Lost" и видеото към него. И моментално фокусира, като звучен шамар, погледите върху себе си.
Групата е: Славин Славчев (вокали и бас), Милослав Петров (клавишни), Тихомир Василев (китара) и Николай Николаев (барабани). Петият човек в състава е мениджърката Деси Натовска. Нейните инструменти са очарованието, вдъхновенито и вярата в успеха.
С Деси и Славин си говорим за музиката с характер, живота отвъд блясъка на славата и живителната сила на рока.
- Защо Julian's Laughter?
- Музиката, която правим, ще отговори на този въпрос.
- Групата има предистория.
- Тримата, които сме ядрото на бандата, имахме група преди да ми се случи X Factor. Това е най-сериозната група, в която свирех като ученик. Тогава се казваше Century. Свирехме поне веднъж-два пъти в месеца на различни места във Варна. Сцената тогава беше по-различна. Сега се залага изцяло почти на трибют групи и формации. И така до 2014-а, когато се появи X Factor, след което нямаше как да продължим заедно, понеже идеята на шоуто е, че победителят печели продуцентски договор с Virginia Records.
Сега силната ни вяра и обич към авторската музиката, която правехме, ни накараха да се съберем отново и да направим този проект с ново име и нов имидж. Паралелно с това се появи и Деси, която се влюби в идеята, повярва ни и ни помага изключително много с финансовия аспект на нещата, защото ние сами не бихме могли да се справим.
- Как започна всичко?
- Започна някога в Провадия, когато бях много малък. Баща ми и майка ми винаги са били с много изискан музикален вкус. Баща ми беше откровеният рокаджия и нямаше как да не бъда облъчен. Така започна всичко.
Във Варна пеех в Хора на варненските момчета, още преди да отида в гимназията. Знаете, че всеки минава през различни музикални периоди в живота си. Тогава не слушах много рок. Падах си по други неща, даже исках да стана ди джей, слушах много електронна музика. Бях се насочил в тая посока.
Докато нямах един по-сериозен разговор с нашите, които ме посъветваха да не го правя.
- Кога си повярва?
- Когато бях на 16, един съсед, който живееше на съседната улица, дойде с една бас китара и каза: "Виж, искам да правя група. Гледай каква песен ще ти пусна!" И ми пусна "Still of the Night" на "Уайтснейк". Докато вървеше песента запях една определена фраза, а той ме погледна учудено: "Ама, ти можеш да пееш!?"
Казах му: "Ами, да. Горе-долу."
И така, като по филмите. Започнахме да свирим в задния двор на басиста, в една барака, в която си държаха дървата. Изнесохме ги навън и си направихме репетиционна. Започнахме да събираме пари, от тия, които ни даваха за училище, за да си купуваме постери и да ги лепим из бараката. Намерихме си барабанист. Имахме и авторски песни. Основно обаче свирихме много стари кавъри - Хендрикс, "Крийм", "Ръш", "Уайтснейк", но повече сайкъделик рок от края на 60-те.
- Участието ти в X Factor бе впечатляващо. Рок феновете в България очакваха много от теб и в крайна сметка получиха победата. Днес като че ли очакват много повече?
- Надявам се това, което правим с Julian's Laughter, да достигне до повече хора, макар и с малко закъснение. Мисля, че е важно не само за нас, като изпълнители, но и за българската музика като цяло. Защото, без да имам негативно мнение, смятам, че имаме нужда от разнообразие. Особено в този мейнстрийм, който медиите масово налагат. Бих се радвал ако успеем да се включим в една "тиха революция".
- Как би оценил работата си с Virginia Records?
- Направихме три песни, две от които са подкрепени с видео. Последното парче се казва "Тъмносиньо" и е в съавторство - мое и на Милослав, клавириста на Julian's Laughter. Така че и в тази песен има творческа връзка между това, което правим сега и преди X Factor. След което решихме, че е по-добре да се разделим с Virginia, отколкото да хвърляме усилия и средства за нещо, което няма да удовлетвори и двете страни.
- X Factor e шоу, в което гласовете на всички участнци трябва да бъдат чути по различен начин. Всички разбрахме, че си страшен рок вокалист, но кое е истинското ти лице?
- В X Factor изпълнявах основно класически, олд скуул, севънтийс и ейтийс рок. Това са моите корени, аз обожавам тази музика и тя е причината да правя съм това, което съм, но със сигурност музиката, която искам да правя, не е класически рок. Не мога в 2017-а да свиря "Уайтснейк" от 80-те, "Дийп Пърпъл" от 70-те... Хората тогава се запознаха с мен като с човек, който изпълнява "Куин" и "Пърпъл", но сега се опитвам да гледам по-съвременно на тази музика.
Все по-рядко си пускам "старите кучета", не че тотално съм забравил за тях. Напротив - обожавам ги, но сега душата ми е в Julian's Laughter. Това е нещото, което наистина ми се прави.
- Очакваше ли успеха в шоуто?
- Виждах го в главата си от един момент нататък. Докато не останахме 5-6 човека преди финала за мен имаше значение само следващото ми изпълнение и нищо повече. Не мислех за победа, както изобщо не мислех, че някога ще се явя на кастинг за X Factor.
Ако мама не ме беше накарала.
Всичко беше като на шега. Но в един момент шоуто те въвлича и започваш да вярваш, че, абе, знае ли се... И започнах да го виждам. Не на всяка цена, но си го представях.
- Сбъднаха ли се очакванията ти след победата?
- Донякъде се сбъднаха. Много хора си мислят:
"Тия му разказаха играта на Славин. След "фактора" нищо не направи..."
Това не е така. Всяка монета има две страни и хората, които говорят така не са виждали другата. Отношенията ми с Virginia Records и това, което се случи след X Factor ми донесе изключително много опит и богатство. Всъщност, това, че ние имахме различни идеи за изкуството, което аз искам да правя, не означава, че те не се грижеха невероятно добре за мен и не са вярвали в мен.
Славин Славчев (Снимка: Сара Калпакчиян)
- Точно в този момент "Lost" на Julian's Laughter и клипът към песента набират скорост.
Деси: - Благодарение на екипа на BASHMOTION и на самия Павлин Иванов направихме нещо наистина уникално. Видеото е един експеримент, в който групата свири 6 часа без да спира парчeто "Lost". Клипът показва как в продължение на 6 часа момчетата изживяват емоцията от песента отново и отново, без това да е режисирано.
Славин: - Видеото се засне на една единствена локация, която беше полуизоставена сграда с индъстриъл визия. Само ние с инструментите си, без никакъв реквизит и декори. Не знам колко дубли излязоха накрая, но на Павлин му идеше да си отреже ръцете, защото той вървеше с един стеди кам през цялото време, а това тежи.
Деси: - Искахме нещо извън стереотипите, защото не искаме да поставяме рамки на Julian's Laughter. Искаме хората да ги видят такива, каквито са - истински, непримирими, всеки един от тях е изключителен човек, преди всичко, и добър приятел. Искаме да покажем, че все още има хора, които обичат това, което правят.
- Най-високите ви цели?
Деси: - До края на годината имаме амбициите да запишем албума. Имаме готов материал - 8-9 парчета, който само чака точния момент да бъде записан, да се пуснат новите видеа към него и януари месец, живи и здрави, да го представим целия.
Славин: - Най-високата ни цел всъщност е да бъдем максимално искрени в изкуството си и в това, което правим. В този бизнес много често се случва следното - някой друг пише песен за някого, трети му пише текст и за изпълнителя остава само да интерпретира всички тия неща. Така самият изпълнител не е въвлечен достатъчно в процеса и дава твърде малко от себе си. Общо взето това е най-високата ни цел, защото наистина вярваме, че най-важното за един артист е да бъде искрен със себе си. Изкуството за него е чисто егоистичен акт - той го прави, просто за да изрази себе си по най-добрия възможен начин.
Иначе не си поставяме граници. Със сигурност бихме се радвали да се чуе за нас и навън. Кой не би се радвал? Но гледаме да сме реалисти, да се вглеждаме в следващата стъпка - как да я направим най-добре, а не да мислим за третата или петата.
Правим, каквото трябва, пък да става каквото ще.
Милослав Петров (Снимка: Сара Калпакчиян)
- Бидейки реалисти, къде се поставяте на родната сцена? Кои са групите, които са ви близки по характер и стил? Нещо, до което искате да се доближите?
Деси: - Не смятам, че в момента има някой, който звучи като нас. Правим нещо наистина различно. Момчетата виждат нещата от различен ъгъл и това ще си проличи съвсем скоро.
Славин: - С риск да прозвучи нескромно, смятам, че нещата имат характер, въпреки че сме повлияни от много места. Милослав, който е основният ни композитор, има една характерна нишка, която се вплита във всичко, което прави. Музиката ни има характер, който се отличава. Със сигурност не сме "превъртяли играта" и не правим фурор с нещо тотално ново. Тук държа да отбележа, че българската ъндърграунд рок метъл сцена е на изключително ниво в момента. Има банди, които са страхотни, има невероятни музиканти, които наистина се нуждаят от повече внимание.
- В кой диапазон на метъла и рока се намира Julian's Laughter?
Славин: - Дори ми е трудно да кажа, че свирим метъл. В дебютния ни сингъл "Lost" може да се открие лек алтернатив метъл елемент, но и много други неща. Ние си говорим за арт рок, за алтернативен рок, дори за прогресив на моменти. Не като безумно техничарство, а като смисъл. Защото кой е основният белег за прогресив - това, че музиката се развива като история, като на кино.
Деси: - "Lost" си е направо една малка история.
Тихомир Василев (Снимка: Сара Калпакчиян)
- Кои са темите, които ви вълнуват в текстово отношение? За любовта няма да ви питам.
- И тя е там, но не се стараем да я конкретизираме. По-скоро любовта към музиката и към живота, която понякога бива поставена под въпрос. Темите са различни. Например текстът на парчето "Worlds at War", който написах аз, е вдъхновен от филма "The Avengers". Вдъхнови ме войната между земляни и извънземни, между хора и машини, и това кой накрая би взел превес. Вдъхнови ме самата интензивност на тази война и може би неизбежността това да се случи в бъдеще. Вдъхновяват ни всякакви неща.
Това, което мога да кажа със сигурност е, че напоследък все повече липсва художественост на изказа и метафоричност. Всичко се поднася твърде директно и не оставя на слушателя, според собствения му емоционален свят, да извлече за себе си някаква истина от дадения текст. Текстът и посланието трябва да му дават свобода да ги разчита по начина, по който най-много кореспондират със самия него. Смятам, че ние успяваме да го направим.
Николай Николаев (Снимка: Сара Калпакчиян)
- Имате ли лейбъл?
Славин: - Ние сме си лейбъл.
Деси: - (смях)
Славин: - Хайде кажи нещо, извинявай!
Деси: - Със Славин се познаваме покрай шоуто. На едно от участията му си представих как този човек свири нещата, които обича, които наистина са му на сърцето. Той беше притиснат от обстоятелствата покрай X Factor-а да пее неща, които малко или много не му харесват. Завъртя се един разговор и от средата на юни досега нещата вече са на един полуфинален етап.
Славин: - Тя е нашият мениджър, човекът, който се занимава с организационните въпроси, намирането на спонсори. Общо взето, благодарение на нея идеята се материализира. Нашият духовен сподвижник!
Деси и Славин (Снимка: Павлин Даскалов)
- Хората обикновено не си дават сметка колко усилия струва на един музикант да достигне до определено ниво, колко много свирене, блъскане, пеене, часове и години трябва да се посветиш на инструмента си, в твоя случай - на гласа си, за да станеш добър.
- Абсолютно вярно. Макар че, признавам си, аз не съм от този тип хора.
Падам си малко калпазанин. Карам го повече на късмет и на талант. Но това е антипример.
Спомени от репетиционната, когато се калавяше стоманата...
- Кои са групите, оказали ти най-голямо влияние?
- Напоследък слушам изключително много творчеството на Стивън Уилсън, на Porcupine Tree, както и на Opeth и на Pineapple Thief. Сравнително по-млади групи. В тях непрекъснато откривам нюанси от неща, които съм чувал преди, но поднесени по различен начин. Много добра симбиоза между старите неща, без да има компромис с модерното звучене. Слушам различни жанрове музика. Много харесвам и джаз.
- Въпросът за българските банди обикновено е неудобен...
- О, аз мога да отговоря, няма никакъв проблем. Много ми харесват This Burning Day - те са доста по-тежък стил музика, но изключителни музиканти, една много стойностна българска група.
В същото време мога да кажа, че съм възхитен и от Любо Киров, и от Графа. Наскоро бяхме с Ангел Ковачев на едно събитие. Той също прави много стойностни неща, въпреки че са различен стил.
Не мога да не спомена ФСБ. Влюбен съм в ФСБ.
- Във "фактора" всички видяха отношението на Джо Лин Търнър към теб. Имаше ли подобно отношение от страна на родните звезди след победата? Приятелска ръка, приятелско рамо и нещо повече от комплименти?
- С Ясен Велчев от група "Те", Ивайло Звездомиров, Дарин Василев, Бисер Иванов, Стоян Янкулов-Стунджи, заедно с Преслава Пейчева и Нора Караиванова, направихме трибют банда на група "Тото". Естествено, има и много други хора, които могат да влязат в тази категория, но за мен това е предостатъчно, защото те са едни от най-добрите ни музиканти.
Самият факт, че се докоснах до тях, ме прави безумно щастлив и ме кара да си мисля, че може би наистина има нещо в мен.
- Мислил ли си някога за заминаване в чужбина?
- Мислил съм, но не ми се заминава. Това ще е отчаян ход. И всъщност Julian's Laughter ще е нещото, което ще определи дали аз ще остана в България или ще замина за чужбина.
Ако проектът не е успешен, аз едва ли ще имам сили за още един опит. В тази среда, с тази музика. Едва ли.
- Какво правите в останалото време? Знаем колко е трудно човек да си изкарва хляба с музика в България.
Славин: - Засега сме си поставили за цел да се занимаваме само с музика. Тихомир работи известно време в Англия, той е професионално крупие.
Там успя да спести някой лев, с който да се върне тук и да каже: "Хайде да го направим!"
Милослав е лекар, работеше доскоро в "Бърза помощ", но напусна. Докато нещата не потръгнат и не докажем на себе си, че можем да се отдадем изцяло на музиката.
Деси: - За щастие вече доста хора заявяват желание да работят с нас. Защото дори без да са чули и видяли нещо, щом само чуят, че Славин е готов да се върне с нова група, хората му гласуват доверие.
Много хора застанаха зад нас, без да искат да бъдат споменавани. Те са фенове на рока, които решиха да ни помогнат от чисто сърце.
"Крафт Бира Гларус" ни гласуваха доверие и вече успешно работим заедно.
Славин: - И сега трябва да оправдаем това доверие и доверието на феновете.
Деси: - Сега трябва да го оправдаем. И да разпръснем тази енергия към хората.
Интервю на Иван Брайков
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}