ЕКСКЛУЗИВНО
Пламен Джуров пред Дир.бг в защита на 4-те музикални формации на БНР
"Това са състави със специфика, каквато няма другаде в страната ни", добавя още Маестрото, непосредствено преди предстоящия си Вивалди концерт с Кварто
Автор : / 2361 Прочита 0 Коментара
Маестро Пламен Джуров (Снимка: БулФото)
Пламен Джуров е завършил Музикалната академия в София. От 1988 г. е диригент на Камерен ансамбъл "Софийски солисти". Дирижирал е стотици концерти в Европа, Северна Америка, Япония и Република Корея.
В работата си като композитор е насочен предимно към инструменталните жанрове - симфонични пиеси, концерт за саксофон и оркестър, оратория-реквием, камерна музика, кончерти гросси и други. Негови произведения са изпълнявани и записвани в редица държави. Пламен Джуров е професор в Националната музикална академия "Проф. Панчо Владигеров", председател на фондациите "Софийски музикални седмици" и "Международен конкурс за млади оперни певци Борис Христов".
Пламен Джуров със Симфоничния оркестър на БНРпред Народния театър (Снимка: БулФото)
С диригента Пламен Джуров разговаряме непосредствено преди концерта "La Follia" (Лудост), който ще се състои на 12 май в зала "България":
- Маестро, говорите рядко пред медии, но тази седмица правите изключение. Защо е толкова важно за българската култура да бъдат запазени 4-те музикални формации на БНР, които са застрашени от закриване?
- Въпросът е много сериозен и се нуждае от по-пространен отговор. "4-те формации на БНР не са статистическа величина, а състави със специфика, каквато няма другаде в страната ни:
- Симфоничният оркестър на БНР е състав, който записва избраното от българското творчество и шедьоври от световната литература от последните 250 години до наши дни.. В тези записи участват и най-значими български певци и инструменталисти. Няма друг оркестър тук, който може да прави толкова добри записи, включително заради техническите условия, тонрежисьорските, звукооператорските и инженерните умения на екипите.
- Оркестърът за народна музика е този, който възроди българския фолклор /песен, танц и инструментални форми/ и направи възможно раждането на подобни, но не толкова блестящи състави в страната. За нивото на музикантите в него ще дам още един конкретен пример /извън обичания от всички Теодоси Спасов - . Недялко Недялков /кавал/ беше поканен в състава на най-известния в света барокист Жорди Савал и заедно те музицираха пред такава аудитория в Европа, каквато е нямал и няма да има нито един български политик.
- Биг-бендът на БНР? Ако не съществуваше този състав, българската естрада нямаше да е същата. Благодарение на този многолик ансамбъл от прекрасни солисти в България се стимулира джаз, естрадна песен, десетките ни обичани изпълнители от времето на Милчо Левиев до наши дни.
Твоите любими заглавия в /market.dir.bg
- Радиохорът? Ами когато чуете популярните ни възрожденски песни, Химна на Република България, красиви творби от Европа - кой ги съживи? Кой направи реалност нематериалното ни културно наследство?
Накратко казано - добре е политици, администратори и финансисти, ако не са много в час с "музиката", да прочетат началните текстове на два закона - за защита и развитие на културата и Закона за културно-историческото наследство. Нали законите важат за всички?
Със "Софийски солисти" (Снимка: БулФото)
- Ако позволите и един наглед страничен за Вас въпрос, свързан с невъзможността да се слушат нормално български радиостанции в граничните райони като Кърджалийска област, в т.ч. и на българското Черноморие (бел.р.:Бургаска област). Почти целият честотен диапазон е зает от чужди радиостанции, които поради по-голямата си мощност заглушават нашите. Дори БНР няма нормално излъчване. Какво е Вашето мнение по този въпрос?
- Напълно споделям констатацията Ви. За мен е странно, че в югоизточна България не мога да чувам нашите радиостанции. Този въпрос е поставян обществено от години, не получава публичен отговор, което, естествено, води до извод за безсмислено съществуване на поредица комисии и институции на бюджетна издръжка. Въпросът трябва да се отправи към тях...
Камерен ансамбъл "Софийски солисти" (Снимка: Личен архив)
- Мислите ли, че е време в България да се създаде действащ Съвет по изкуство и култура към държавния глава, който да работи по национални стратегически приоритети в сферата на духовността?
- По скоро трябва да е към изпълнителната власт. Там се решават оперативните въпроси. Не вярвам в Стратегиите. В тях има много думи, но малко конкретни решения и организационни и финансови разчети. По-реално е да се направи "план за действие" с отговорници, финансиране и дати...
- Тази година отбелязвате един специален юбилей - 30 години на диригентския пулт на Камерен ансамбъл "Софийски солисти", на който останахте верен. Защо?
- Бях си определил период от 9-10 години...Но настанаха промените, стана доста по-сложно и беше неуместно да зарежа тази работа, в която вече се бях привързал. Когато поех състава в 1988 г. обещах в Столична община, че докато съм в него, няма да допусна фатални проблеми. Горе-долу - справих се, въпреки че рухна /ликвидиране бе/ музикално-разпространителската система на България, която хората отъждествяват с "Концертна дирекция"...-
- Какво са за Вас музикантите от най-успешния струнен оркестър у нас?
- Някои от тях са ми като синове, другите като приятели и колеги. Но благодарение на тях аз винаги се чувствам в искрена, чувствителна среда, която ме свързва с всички фибри на нашето общество...
- В "Софийски солисти" винаги са свирили само мъже и това, признавам е част от чара му. Но защо винаги свирите прави? Чия беше тази идея?
- Уважаваме традицията, завещана ни от основателите. А и звукът и поведението са по-активни, когато сме прави...
- Сещате ли се кое е най-често изпълняваното от ансамбъла произведение? Нещо като визитна картичка на "Солистите"?
- Няколко са, но най-характерното е "Фантазия и фуга" от Бах, в което струнният оркестър изненадващо започва да звучи като орган. Парадоксално е, че след 50 години, особено в чужбина, винаги идват с въпроса "Как става това?"
- Столичната публика беше свикнала с концертите на "Софийски солисти" в Централния военен клуб, които бяха безплатни. Ще ви видим ли отново там? Тази сцена беше като запазена територия само за вас?
- Ще продължаваме. Следващият концерт в тази зала ще бъде на 17 септември 2018г.
- Маестро, Вие сте председател и на Фондацията на Международния фестивал "Софийски музикални седмици. Ще кажете ли в аванс какъв е акцентът на предстоящите юбилейни 50-ти "Софийски музикални седмици" през 2019-а?
- Иска ни се да направим представителна палитра на най-добрите ни музиканти и автори, мечтаем за гастроли на европейски оркестри.
И ще продължим музикалната линия "Минало-настояще - бъдеще"
- Поводът Dir.bg да Ви потърси е и предстоящият ви Вивалди концерт на "Софийски солисти" и Кварто в зала "България". Защо Вивалди?
- Представите ни за този автор са несправедливо оскъдни - и като звук, и като общо-естетическо разбиране. Не познаваме оперите му, по голямата част от творчеството му е неизпълнявано у нас А той е много интересно европейско явление...
Quarto Quartet и Софийски солисти, диригент Маестро Пламен Джуров в проекта "Британия"/Сн. QQ
- И защо отново с музикантите от Кварто?
- "Направиха ни предложение, което не можем да откажем" - се казва в един филм. Първият цигулар на Кварто /Иван Пенчев/ блика от идеи, на които не може да се устои. И ние обичаме да експериментираме. Ще се опитам да възстановим сценично поведение, сходно на това от времето на Вивалди....Импровизация, спонтанност, естественост...
Интервю на Мая ФИЛИПОВА
Ако вярвате в правото си на обективна информация, подкрепете ни.
Вашето дарение от всякакъв размер и по всяко време означава много за нас.
Скъпи читатели,
Днес. повече от всякога. независимата журналистика има нужда от вас.В мисията си да предоставяме обективни, достоверни и навременни новини разчитаме на вашата подкрепа.
Ако вярвате в правото си на обективна информация, подкрепете ни.
Твоите любими заглавия в /market.dir.bg
Остани с
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}