Въведете дума или фраза за търсене и натиснете Enter

Пламен Джуров пред Дир.бг в защита на 4-те музикални формации на БНР

ЕКСКЛУЗИВНО

Пламен Джуров пред Дир.бг в защита на 4-те музикални формации на БНР

"Това са състави със специфика, каквато няма другаде в страната ни", добавя още Маестрото, непосредствено преди предстоящия си Вивалди концерт с Кварто

Маестро Пламен Джуров (Снимка: БулФото)

Пламен Джуров е завършил Музикалната академия в София. От 1988 г. е диригент на Камерен ансамбъл "Софийски солисти". Дирижирал е стотици концерти в Европа, Северна Америка, Япония и Република Корея.

В работата си като композитор е насочен предимно към инструменталните жанрове - симфонични пиеси, концерт за саксофон и оркестър, оратория-реквием, камерна музика, кончерти гросси и други. Негови произведения са изпълнявани и записвани в редица държави. Пламен Джуров е професор в Националната музикална академия "Проф. Панчо Владигеров", председател на фондациите "Софийски музикални седмици" и "Международен конкурс за млади оперни певци Борис Христов".

Пламен Джуров със Симфоничния оркестър на БНРпред Народния театър (Снимка: БулФото)

С диригента Пламен Джуров разговаряме непосредствено преди концерта "La Follia" (Лудост), който ще се състои на 12 май в зала "България":

- Маестро, говорите рядко пред медии, но тази седмица правите изключение. Защо е толкова важно за българската култура да бъдат запазени 4-те музикални формации на БНР, които са застрашени от закриване?
- Въпросът е много сериозен и се нуждае от по-пространен отговор. "4-те формации на БНР не са статистическа величина, а състави със специфика, каквато няма другаде в страната ни:

Още

Теодосий Спасов пред Dir.bg за обидно ниските заплати на музикантите в БНР

Теодосий Спасов пред Dir.bg за обидно ниските заплати на музикантите в БНР

- Симфоничният оркестър на БНР е състав, който записва избраното от българското творчество и шедьоври от световната литература от последните 250 години до наши дни.. В тези записи участват и най-значими български певци и инструменталисти. Няма друг оркестър тук, който може да прави толкова добри записи, включително заради техническите условия, тонрежисьорските, звукооператорските и инженерните умения на екипите.

- Оркестърът за народна музика е този, който възроди българския фолклор /песен, танц и инструментални форми/ и направи възможно раждането на подобни, но не толкова блестящи състави в страната. За нивото на музикантите в него ще дам още един конкретен пример /извън обичания от всички Теодоси Спасов - . Недялко Недялков /кавал/ беше поканен в състава на най-известния в света барокист Жорди Савал и заедно те музицираха пред такава аудитория в Европа, каквато е нямал и няма да има нито един български политик.

Снимка: БулФото

Биг-бендът на БНР? Ако не съществуваше този състав, българската естрада нямаше да е същата. Благодарение на този многолик ансамбъл от прекрасни солисти в България се стимулира джаз, естрадна песен, десетките ни обичани изпълнители от времето на Милчо Левиев до наши дни.

Радиохорът? Ами когато чуете популярните ни възрожденски песни, Химна на Република България, красиви творби от Европа - кой ги съживи? Кой направи реалност нематериалното ни културно наследство?

Накратко казано - добре е политици, администратори и финансисти, ако не са много в час с "музиката", да прочетат началните текстове на два закона - за защита и развитие на културата и Закона за културно-историческото наследство. Нали законите важат за всички?

Със "Софийски солисти" (Снимка: БулФото)

- Ако позволите и един наглед страничен за Вас въпрос, свързан с невъзможността да се слушат нормално български радиостанции в граничните райони като Кърджалийска област, в т.ч. и на българското Черноморие (бел.р.:Бургаска област).  Почти целият честотен диапазон е зает от чужди радиостанции, които поради по-голямата си мощност заглушават нашите. Дори БНР няма нормално излъчване. Какво е Вашето мнение по този въпрос?
- Напълно споделям констатацията Ви. За мен е странно, че в югоизточна България не мога да чувам нашите радиостанции. Този въпрос е поставян обществено от години, не получава публичен отговор, което, естествено, води до извод за безсмислено съществуване на поредица комисии и институции на бюджетна издръжка. Въпросът трябва да се отправи към тях...

Камерен ансамбъл "Софийски солисти" (Снимка: Личен архив)

- Мислите ли, че е време в България да се създаде действащ Съвет по изкуство и култура към държавния глава, който да работи по национални стратегически приоритети в сферата на духовността?
- По скоро трябва да е към изпълнителната власт. Там се решават оперативните въпроси. Не вярвам в Стратегиите. В тях има много думи, но малко конкретни решения и организационни и финансови разчети. По-реално е да се направи "план за действие" с отговорници, финансиране и дати...

- Тази година отбелязвате един специален юбилей - 30 години на диригентския пулт на Камерен ансамбъл "Софийски солисти", на който останахте верен. Защо?
- Бях си определил период от 9-10 години...Но настанаха промените, стана доста по-сложно и беше неуместно да зарежа тази работа, в която вече се бях привързал. Когато поех състава в 1988 г. обещах в Столична община, че докато съм в него, няма да допусна фатални проблеми. Горе-долу - справих се, въпреки че рухна /ликвидиране бе/ музикално-разпространителската система на България, която хората отъждествяват с "Концертна дирекция"...-

- Какво са за Вас музикантите от най-успешния струнен оркестър у нас?
- Някои от тях са ми като синове, другите като приятели и колеги. Но благодарение на тях аз винаги се чувствам в искрена, чувствителна среда, която ме свързва с всички фибри на нашето общество...

- В "Софийски солисти" винаги са свирили само мъже и това, признавам е част от чара му. Но защо винаги свирите прави? Чия беше тази идея?
- Уважаваме традицията, завещана ни от основателите. А и звукът и поведението са по-активни, когато сме прави...

- Сещате ли се кое е най-често изпълняваното от ансамбъла произведение? Нещо като визитна картичка на "Солистите"?
- Няколко са, но най-характерното е "Фантазия и фуга" от Бах, в което струнният оркестър изненадващо започва да звучи като орган. Парадоксално е, че след 50 години, особено в чужбина, винаги идват с въпроса "Как става това?"

- Столичната публика беше свикнала с концертите на "Софийски солисти" в Централния военен клуб, които бяха безплатни. Ще ви видим ли отново там? Тази сцена беше като запазена територия само за вас?
- Ще продължаваме. Следващият концерт в тази зала ще бъде на 17 септември 2018г.

Снимка: БулФото

- Маестро, Вие сте председател и на Фондацията на Международния фестивал "Софийски музикални седмици. Ще кажете ли в аванс какъв е акцентът на предстоящите юбилейни 50-ти "Софийски музикални седмици" през 2019-а?
- Иска ни се да направим представителна палитра на най-добрите ни музиканти и автори, мечтаем за гастроли на европейски оркестри.

И ще продължим музикалната линия "Минало-настояще - бъдеще"

Още

Мащабният проект "Британия" събира на една сцена над 50 елитни музиканти

Мащабният проект "Британия" събира на една сцена над 50 елитни музиканти

- Поводът Dir.bg да Ви потърси е и предстоящият ви Вивалди концерт на "Софийски солисти" и Кварто в зала "България". Защо Вивалди?
- Представите ни за този автор са несправедливо оскъдни - и като звук, и като общо-естетическо разбиране. Не познаваме оперите му, по голямата част от творчеството му е неизпълнявано у нас А той е много интересно европейско явление...

Quarto Quartet и Софийски солисти, диригент Маестро Пламен Джуров в проекта "Британия"/Сн. QQ

Концерт "Британия" - Маестро Пламен Джуров и Иван Пенчев - примариус на Кварто (Снимка: Василка Балевска)

- И защо отново с музикантите от Кварто?
- "Направиха ни предложение, което не можем да откажем" - се казва в един филм. Първият цигулар на Кварто /Иван Пенчев/ блика от идеи, на които не може да се устои.  И ние обичаме да експериментираме. Ще се опитам да възстановим сценично поведение, сходно на това от времето на Вивалди....Импровизация, спонтанност, естественост...     

Интервю на Мая ФИЛИПОВА

Коментирай 0

Календар

Препоръчваме ви

Джесика Ланг: Тишината вътре в теб е тази, която помага да намериш момента

Какво сподели актрисата Джесика Ланг пред БТА, която е в София, за да представи свои фотографии в Двореца на площад "Княз Александър Първи"

Мария Абрашева: Фестивал Алегра е кауза на духа

"Разнообразната програма с интересни акценти и необичайни тандеми на сцена ще провокира отново меломаните да запазят в календарите дните, в които столицата ще вибрира на честотата на вечната класика" споделя една от създателките на фестивала

Режисьорът на "Съществото" Невена Николова: Психологията е възпитала у мен любопитство към хората

"Жанрът screendance е пресечена точка между хореографските търсения в областта на танца/движението и изразните средства на киното", разказва Николова

Русалина Мочукова, Тоска и посвещението на музиката, която лекува

Срещаме се с Русалина Мочукова дни преди нейната очаквана от публиката поява в ролята на Тоска от едноименната опера на Пучини на 27 юни на сцената на Античния форум "Августа Траяна"

"Последният гларус" Иван - от младежките блянове до войната в Украйна

"Съчувствах на тъгата му от липсата на семейство, от непрекъснатото търсене на по-добрия живот в тази Европа, която блести и в същото време не е това, което сме си представяли", разкрива Тонислав Христов, режисьор на филма "Последният гларус"

Жан-Луи Трентинян и Анук Еме: Любов без край

Френската икона Анук Еме почина в Париж днес на 92-годишна възраст