Бай Тъньо: Съсипаха я тая държава (видео)

СПЕЦИАЛЕН ГОСТ

Бай Тъньо: Съсипаха я тая държава (видео)

Димитър Иванов-Капитана и неговата кукла в едно специално интервю за Impressio

Автор : Нели Делчева / 16 юли 2019 / 08:08 10998 Прочита 2 Коментара

Ако сте чест посетител на социалните мрежи, няма как да не сте попадали на колоритния образ Бай Тъньо и неговия неизменен спътник Димитър Иванов-Капитана. A може пък и да сте гледали стенд ъп комеди шоуто "Беше ми 100лично" с участието на култовия образ. Капитана пък е известен с моноспектакъла си "Разкази от бъчвата", за който печели отличие за главна мъжка роля на международния куклен фестивал в Стара Загора "Пиеро". Той е човекът, който умело се движи с огромната кукла на Рибока Дзага във фантастичния филм на Ясен Григоров "Лили Рибката", както и актьорът, който можем да гледаме в една от главните роли в късометражния филм "Заедно без теб" за бягството от затвора на Владимир Пелов и Радослав Колев на режисьора Димитрис Георгиев.

Но нека да се върнем към Бай Тъньо, за да разберем какво става около него.

- Казвам "здрасти" на Димитър Иванов-Капитана и Бай Тъньо. Капитане, как си?
- (Смее се) Добре, на морска вълна.

Бай Тъньо и неговият "сив кардинал" Димитър Иванов

- Трудно ли се върти руля на такъв опак човек като Бай Тъньо?
- Ооо, много! Много е трудно, но съм му намерил слабите места и мога да му въздействам, да му влияя и да действам като сив кардинал зад гърба му.

- Как се роди той всъщност?
- Със секцио се роди. (Смее се) Тежко раждане. Майка му сигурно и до ден-днешен съжалява. Истината е, че се роди на една пиянска среща в един бар. Решихме да правим стенд ъп комеди, само че с кукли. Започнахме да фантазираме образи.

Бай Тъньо е човек, който всеки в България познава - тези мрънкащите, сиви хора, които славят миналото и отричат настоящето, съответно има леко романтичен привкус към онова време. Той е събирателен образ на всички тези особи.

- Вече разбрах, че куклата съществува преди да решиш да се занимаваш с вентрология. Как реши да поемеш по този път?
- Бях на кастинг за актьори в "Шоуто на Слави" и той (Слави Трифонов - бел.ред.) ми предложи да ме финансира, ако изкарам курсовете, съответно се съгласих. Преди това съм пробвал, само че нямах финансите, за да се занимавам толкова сериозно и не подходих с ентусиазъм, но сега в момента се заредих, зарибих се, както се казва. През лятото имам да изкарам още един курс и живот и здраве от август-септември ще съм изцяло завършен.

На Капитана му е тежко "да върти руля" на Бай Тъньо

- Курсовете онлайн ли са?
- Два бяха дистанционни - онлайн и сега ми предстои жив.

- А те на английски ли се провеждат?
- Да. И оттук идва големият проблем, защото английският е по-лесен език за това изкуство. Българският е доста твърд - с твърди съгласни, твърдо звучене, по-труден е. Преподавателите ми също се опитваха да помагат всячески. После се свързах и с един словак и с него успяхме доста да напреднем от словашкия към българския. Когато си първият, това е трудното, трябва да го пренаправиш.

- Сигурно си го разказвал стотици пъти, но каква е техниката на вентрологията?
- Техниката е, че не трябва да си движиш устата (смее се). Трябва да говориш с корема си. Много неща са, много детайли - няма и конкретна техника. Това те учат, че всеки трябва сам да намери пътя според собствения си апарат - според собствените си диафрагма, дробове, акустика в устната кухина.

- А в НАТФИЗ ви учат...
- ... точно обратното! Да говорим ясно, да си отваряме устата, да членоразделяме звуковете, а тук всичко се натиска в гърло.

- И как се справяш с тази "шизофрения" през цялото време?
- "Шизофренията" я учим в НАТФИЗ. (Смее се) Тя е приятна. Бай Тъньо скоро ще има партньор на сцената, ще сме трима...

- Казваш, че Бай-Тъньо ще има и партньор. Планираш ли да развиваш и други образи?
- Да, да, със сигурност няма да е сам. Още трима ще дойдат към шоуто с Бай Тъньо и допълнително ще правим едно представление само за чужбина, то вече ще е на английски и ще е с една друга кукла. Засега ще запазя тайна и мистерия около образите, но ще има и женски.

- А това съпругата на Бай Тъньо ли ще бъде?
- Не, той е заклет ерген (смее се). Може и да са имали вземане-даване.

На Бай Тъньо му е морско

- Ели Цонкова е сценографът, който е направил куклата. Ти какво си представяше, когато поиска да направи такава кукла?
- Първо не знаех, че ще е от тази гума. Бай Тъньо е една модерна кифла, целият е от силикон (смее се). Аз си представях, че Ели ще направи тип вентроложка кукла, която е със спусъци и т.н., а това е мъпет, само че гумен. Първо се прави глинена скулптура и тя, като ми я показа, ме попита: "Сега кажи какво искаш?"

И аз казвах - да е по-сърдит, да е с по-голям нос, общо взето аз оформях характера и тя според него оформяше излъчването и лицето.

В един момент тя каза, че ще е от гума. И аз започнах да питам: "Ама как от гума, устата, очите?" В същото време обаче този материал дава много голяма пластика - вътре можеш да управляваш очите, ушите, носа. Ели пък е една от малкото в България, която се занимава да прави кукли с тази гума и общо взето уцелихме нещо като джакпот с нея (смее се).

- Знам, че имаш малка дъщеря. Тя харесва ли Бай Тъньо?
- Много! Дори снощи му откъсна главата (смее се) и се наложи да претърпи спешна операция.

- Бай Тъньо е много популярен в социалните мрежи. Как му се отразява славата?
- Добре му е. Постоянно иска да снимаме клипове (смее се). Даже започнаха да го търсят доста хора за реклами.

Звездее!

Доволен е, но му спряха достъпа до сайта, спряха и моя достъп, защото много се вълнувам, гледам да отговоря на всеки, да напиша на всеки и в същото време започна да ми изостава моята част и сега сме се разбрали с Жоро и Иван, че те ще поемат основното, аз само от време на време ще се включвам.

- Спрял си му интернета...
- И моя спряха, и неговия спряха... Не е здравословно за връзката ни.

- Изцяло ли ще се отдадеш на вентрологията или планираш да си развиваш и другите проекти?
- Със сигурност и другите. Аз работя с две момчета от Hashtag Studio - Жоро Илиев и Иван Желязков. Те ми подадоха ръка и ми предложиха: "Искаш ли да се развиваш като стенд ъп комик. Ние ще ти помогнем." Продуцираме се тримата заедно и всъщност те движат цялата тази част с шоуто "Беше ми 100лично".

Планираме още няколко шоута догодина. Сега трябва да се изиграе навсякъде в България. Замислили сме общо 7-8 шоута засега, това си е за 7-8 години напред. Така че това ще си върви. Много ми харесва стенд ъп-а с кукла и ще си го караме.

Иначе аз съм в Столичен куклен театър на щат - там си правим другите проекти. Сега написах драматизация на "Красавицата и Звяра", живот и здраве на 27 септември трябва да излезе премиерата и да отворим новия салон на "Янко Сакъзов" с моето представление.

Димитър Иванов с режисьора Димитър Стефанов

- Кандидатствал си "Актьорство за драматичен театър", но са те приели "Кукли", ако сега можеше да върнеш времето назад, какво щеше да направиш?
- Ако можех да върна времето назад, просто щях да стисна ръката на Стефан Данаилов, Снежина Танковска и Маргарита Младенова, защото тогава не го направих, че ме късат. И до ден-днешен съм им благодарен за този жест, който тогава не оценявах, но вече ценя високо. Кукленият театър е много повече за мен от драматичния. Да, драматичният има своите чар и красота, но кукленият дава много по-голяма свобода и на въображението и на средствата, и на всичко.

Както казваше нашият професор Петър Пашов, да му е лека пръст: "Нашата професия е най-близко до божествената, защото ние съживяваме неживата материя."

Бай Тъньо е истински пример. Някои казват: "Ама той е като жив!" Да, защото се отнасяме към него като към жив. Ние сме свикнали, ако имаме една пейка на сцената, не да седнем на нея, а да видим какво можем да направим с нея - да се разчовъркват нещата. Според мен затова е толкова зареждащо, защото е в природата на човека да търси, да анализира, да изследва. Кукленият театър е точно това - да го разчовъркаш цялото, да видиш какво може да се направи. Защо трябва да се ограничаваш една пейка да е само пейка вместо да направиш нещо по волята на въображението. Затова кукленият театър е призванието ми, по-скоро така съм си го нарекъл.

- Коя е най-високата летва в кукленото изкуство?
- Не знам. В България - на Икарите, макар че там куклените награди са доста размити - единият път е за принос, другият път за постижения, третия път за представление... В Стара Загора има международен куклен фестивал на доста високо ниво - "Пиеро" се казва - куклен театър за възрастни. Там имам отличие за главна мъжка роля. "Златният делфин" също... Има доста фестивали...

Димитър Иванов в "Разкази от бъчвата"

- А отличието ти е за "Разкази от бъчвата"?
- Да, то в е първият ми моноспектакъл. Там съм си сам. Явно обичам да съм сам "Шизофренията" ми е силната страна (смее се). Иначе в Шарлевил (Шарлевил-Мезиер - град в северна Франция - бел.ред.), в Единбург също има големи и престижни фестивали. Там пък е друга система - точкуване. Ако журито ти даде много точки, съответно ще имаш много публика, откъдето пък може да ти се отворят много сцени, но някакво гран при в световен мащаб няма. Има много добри актьори с марионетки, които например правят сапунени балони и като го видиш, просто искаш да станеш такъв. На Бродуей има също много куклени актьори. Поставят "Цар Лъв" изцяло с кукли. В Цирк дю Солей също има. Аз тръгнах по пътя със стенд ъп-а с куклата или вентрологията, в които има много хляб, много разнообразие. Кукленият театър е много визуален. Като студенти обиколихме Европа с един спектакъл "Отвъд граница", който пък беше изцяло на сенки. И така. Няма таван! Винаги можеш да растеш в кукления театър. Във филмите също. В "Лили Рибката" шаранът е кукла и аз съм вътре в куклата.

Димитър Иванов с куклата на Рибока Дзага

- А как се чувстваше като един голям шаран?
- Какво е усещането да си плънка?! (Смее се) Процесът беше много приятен, много забавен, въобще целият екип. Ясен Григоров създаде магия, а куклата беше адски неудобна - вътре с едни арматури, цялата беше от силикон - тежеше, слагаха ме в една ризница и се заклещвах и нямах никакво движение. Ръцете се закачаха и изведнъж на раменете ти оставаха по 12 кг плавник и изведнъж на раменете си започвах да нося много голямата тежест. Постоянно ми носеха едно боксче на снимките, за да сядам. Обаче пък вътре имах свобода - цъках си в интернет, пиех си кафенца (смее се).

- По колко време прекарваше вътре в шарана?
- Един снимачен ден, не плътно 12 часа, но по 5-6 часа си прекарвах. Постоянно идваха колеги, сваляха ми главата. Но между дублите не, защото отнемаше много време и двама души. Когато снимахме тук в едно студио, ми включваха една печка-духалка на студено, да се проветрява шарана през дюкяна, защото само там беше отворът (смее се). И отстрани изглеждаше доста забавно.

Димитър Иванов като Дзага

Още

Режисьорът Димитрис Георгиев: Бягството от затвора е безнадеждност

Режисьорът на филма по Пелов и Колев: Бягството от затвора е безнадеждност

- А какво ще ни разкажеш за ролята ти в късометражния филм на Димитрис Георгиев "Заедно без теб" за бягството от затвора на Владимир Пелов и Радослав Колев?
- Това ми е първата игрална роля в киното. Като студент съм имал опити в късометражки, но това ми е първата официална роля по покана на режисьор. Беше си предизвикателство за мен, защото съм свикнал да играя основно с кукли, а не със себе си. Режисьорът ме караше да играя апатия към всичко.

А ние, куклените актьори, сме експресивни. И той (Димитрис Георгиев - бел.ред.) и драматургът Марий Росен много ни помагаха, много ни говореха, обясняваха какво се има предвид, какво би могъл да усеща персонажът, каква е ситуацията. Работеха с нас много детайлно и чисто психологически.

Със Стоян Дойчев пък сме колеги в Кукления театър и това беше голям плюс за мен, защото имаше някого, когото познавам. Аз съм доста срамежлив и ми трябва доста време да се отпусна, а със Стоян го нямахме този проблем.

Димитър Иванов в "Заедно без теб"

- Мечтаеш ли за други роли в киното?
- Няма да откажа. Приятно е да се снима, има този чар, че като го заснемеш, то си остава така завинаги. В театъра трябва постоянна поддръжка. За киното си струва да се правят конкретни неща. За "Заедно с теб" трябваше да отслабна малко, че се бях отпуснал, но си казваш: "Да, за този филм е. Давай!".

Това ме блазни - как се подготвяш само за тази роля. Тя е там, случва се - все едно се преселваш в друго измерение за няколко месеца и после се връщаш пак тук.

Това ми е много интересно. Съответно и сценарият трябва да е добър, защото има хубави и не толкова стойностни неща.

- Кажи ми, на Бай Тъньо предстоят ли му някакви задгранични гастроли?
- Предстоят му задгранични и български. Сега на 6 август в Летния театър в Бургас ще бъде най-голямото стенд ъп комеди събитие по Черноморието - "Беше ми 100лично" - турнето. Даваме началото там, защото момчетата са от Бургас и Бай Тъньо има доста бургаски истории. Билети можете да си вземете на hashtag.bg или на място в Hashtag Studio в Бургас. В турнето сме подготвили тридесетина града. За някои вече имаме датите, за други все още не, защото организацията се оказа много трудна. То ще приключи през ноември в София.

През февруари, март, април правим турне в Европа сред българските общности и българските културни институти. За едната част от турнето отговаря Катя Костова - Германия, Холандия, Белгия, Австрия, Габи Хаджикостова от malkoteatro.hu, който е единственият български професионален театър извън страната, отговаря за Унгария, ще пробваме в Англия, в Чехия. Ще обиколим 12 града.

Връщаме се в България и ще направим едно турне по баровете, тъй като сега играем по зали, защото има голям наплив. Правихме едно малко турне. В Стара Загора напълнихме Кукления театър и искаха веднага още една дата на следващия ден, в Пловдив бяхме в едно заведение, вътре бяха 80 души и оттам казаха: "Ние имаме хора за още 5 представления." Изведнъж заведенията си оказаха тесни. Затова решихме да действаме така - веднъж по зали, веднъж по заведения и правим ново представление. И един ден зала "Арена Армеец" (смее се).

Капитана и Бай Тъньо тръгват на турне