И в МВР очакват с нетърпение лентата
Режисьорът Димитрис Георгиев: Бягството от затвора е безнадеждност
Снимахме филма "Заедно без теб" под огромно напрежение в Ботевград
Автор : / 5475 Прочита 8 Коментара
Димитрис Георгиев заедно с двамата главни герои зад кадър Снимка: Петър НедялковДимитрис Георгиев е само на 25 години, но вече режисира големи звезди. Докато още следва в НАТФИЗ прибира няколко международни отличия за късометражния си филм "Последните два дни", с участието на популярните актьори Велислав Павлов ("Вездесъщият") и Маргита Гошева ("Слава" и "Урок"). Димитрис е режисьор и на хитовия трейлър към представление на директора на театъра в Тулуза Галин Стоев - "Танцът Делхи". За снимките разплаква народните артисти Владо Карамазов, Радина Кърджилова, Светлана Янчева и София Бобчева. През последните месеци един от най-забележителните млади режисьори е изправен пред ново предизвикателство - засне филм, вдъхновен от действителни събития - за безпрецедентното бягство на престъпниците Радослав Колев и Владимир Пелов от Софийския централен затвор.
"Заедно без теб" вече е готов, а Димитрис предостави на Dir.bg кадри и снимки от фотографа Петър Недялков и оператора Дамян Дамянов, за да зарадва нетърпеливите зрители. Филмът може да бъде представен на някои от летните кино фестивали у нас, но дотогава ще се съревновава с големи имена в чужбина. Освен това младият режисьор развенча някои митове и разкри своите лични опасения в първото си голямо интервю след приключването на снимките на "Заедно без теб"
- Димитрис, как въобще се решихте да снимате филм по действителен случай? Защо те вдъхнови историята на двама бегълци, при това убийци?
- Вдъхнови ме нещо съвсем друго в историята, което ме накара да искам да реализирам този проект... Споделих го с другия сценарист на филма - Марий Росен и заедно се потопихме в едни мътни води, в които непрекъснато се появяваха различни, интересни неща, които все повече засилваха значението и важността на проекта за мен. Любопитството около съживилия се сюжет се усилваше непрекъснато и постепенно всичко започна да си идва на мястото. Интересно беше да създадем свои персонажи около съдбите на реалните. Да се опитаме да накараме зрителя да разбере мотивацията зад всяка важна житейска стъпка на тези хора. Продуцентите на филма Данаил Младенов и Теодора Младенова от New European Wave Entertainment повярваха в проекта и ни подкрепиха напълно и безрезервно, а подкрепата на Handplayed Productions, Magic Shop & Leon Audio усъвършенства всичко около филма по начин, по който не съм си и мечтал. Всеки, който беше на терен, бе емоционално въвлечен в историята и вярваше безрезервно в нея.
- Колко време отне написването на сценария? Двамата с Марий Росен не се ли притеснявахте от реакциите? Все пак Радослав Колев е в неизвестност все още?..
- Подготовката, преди да започнем да пишем самия сценарий, ни отне най-много време. Около 5-6 месеца само обсъждахме проекта и търсихме всякаква информация, запознавахме се по всички възможни начини със случая. След това, в рамките на два месеца, написахме сценария. Отнесохме се свободно към този случай, защото извън обществената му значимост, той е интересен с изключителния път на персонажите. Тази история се занимава със свобода, самота, страх, спасение... и всичко това на фона на една силна безнадежност. Реакциите не ме притесняват. Подготвени сме за всякакви...
- Страхувате ли се от издирвания Радослав Колев?
- Не. Надявам се да няма за какво.
- Потърсиха ли ви някои от близките на двамата бегълци?
- Да, потърсиха ни. Дори се срещнахме с някои. Поел съм ангажимент да говоря за това само и единствено ако ме пита полицията. Искаха да разберат за какво точно се разказва във филма и дали по някакъв начин не се опетняват имената на близките им. Останахме с добри отношения след срещата, защото те самите разбраха, че всъщност техните близки не присъстват в този филм. Няма и как, ние не ги познаваме. А на въпроса дали искаме да узнаем от повече за Пелов и Колев, за да станат наши герои, категорично отказвахме да получим информация. На нас не ни беше нужна тя, занимаваме се с други персонажи, не с реалните.
Димитър Иванов в кадър на оператора Дамян Дамянов
- Разбрах, че МВР са имали интерес и дори са опитали да проучат, дали имате някаква информация в повече. Те търсиха ли ви?
- Засега не са ми звъняли официално, но от познати разбрах, че са били любопитни и дори нетърпеливи да видят лентата. Не разполагаме с нищо, което може да помогне на разследването и издирването на Радослав Колев. Нямаме друга информация, извън общодостъпната. Разполагаме с някои хипотези и слухове. Наложи се да се консултираме и с адвокат, и то не с един. Имахме възможността да говорим дори с един от адвокатите на Владимир Пелов и да споделим всяко свое притеснение, съмнение и въпрос преди да започнем работа. Това беше доста напрегнат, но също така и много интересен етап от създаването на филма.
- С какво се различават двама главни герои от истинските бегълци?
- Характерите им са напълно различни, част от биографиите също. Това, което мотивира някои от персонажите, също е чиста художествена измислица.
- А по какво си приличат?
- По решенията, които са ги довели до мястото, на което се намират сега. Престъпленията и съответните присъди, които излежават... Пътят, по който вървят също...
- Как се спряхте на актьорите Димитър Иванов и Стоян Дойчев? Как реагираха те на сценария?
- За единият от актьорите бях сигурен, че трябва да изиграе тази роля още в процеса на писане. Самият персонаж започна да живее в съзнанието ми с неговото лице. За другия мислих по-дълго време, но всъщност и актьорът, който в крайна сметка изигра ролята, не излизаше от главата ми. Не мисля, че има други актьори, които могат да изиграят тези персонажи. Те се превъплътиха толкова искрено, сякаш оставиха част от себе си в тях. При първото четене на сценария Стоян веднага ми писа и мисля, прекарахме в разговор цялата нощ. Митко го бяха смутили някои от сцените, но после се оказа че тъкмо те му бяха най-интересни за работа...
- А продуцента Борислав Чучков? Какво го провокира отново да застане пред камера?
- Всъщност той доста обича да се занимава с актьорство, интересно му е, мисли, доверява се, дава интересни предложения... Той има много характерна органика, която свърши чудесна работа за неговия персонаж, а когато го прекара и през себе си, тогава всичко стана живо.
Борислав Чучков в ролята на Циганина в кадър на Дамян Дамянов
- Имате и една дама в екипа, не е смелата чистачка, прочула се покрай бягството, но също е храбра жена в истинската история? Каква е ролята на актрисата Християна Йотова?
- Да, това е единствената женска роля във филма. Нейният персонаж живее в апаратамент в Ботевград, в който известно време затворниците се укриват. Отношенията й с тях се усложняват и по този начин разгръщаме една напълно нова линия в сюжета. Християна Йотова беше първият ми избор за ролята.Тя носи една много приятна автентичност и абсурдност, която вкарва нов елемент в целия разказ. Всъщност тя имаше тежката задача да изгради характерен образ, с малко думи в няколко сцени. Много се радвам, че работихме заедно както и с нейния партьор във филма Антъни Пенев, който също влиза в роля, много далеч от него самия.
- Къде и как организирахте снимките?
- Имахме около месец и половина подготовка за самия снимачен процес. Снимките започнаха в средата на март месец и завършиха в началото на април. Снимахме в няколко града в България, както и в чужбина. Всяка сцена е на различна локация и изисква различен похват на заснемане... Ако не бяха Иван Христов (изпълнителен продуцент), Борислава Иванова (асистент-режисьор) и Деница Кацарска (локейшън мениджър) тези снимки нямаше да могат да бъдат организирани.
- Кой беше най-тежкият момент от снимачния процес?
- Най-тежкият момент във филма беше, когато снимахме в Ботевград и се появи огромен технически проблем, който застраши целия снимачен ден, впоследствие разбрахме, че и цялата продукция. Мисля, че целият екип премина през най-лошото за момент, но както всички проблеми, които имахме, всичко някак си успяваше да се реши в последния миг. Забавни моменти имаше през цялото време. Актьорите ни по принцип имат огромен комедиен потенциал, който понякога превръщаше сцените в абсурдни. Може би момента, в който снимахме вече 31-вия дубъл на една от най-сложните сцени във филма (технически, постановъчно и актьорски) - тогава се случиха едни от най-забавните моменти в снимачния процес...
- Каква е развръзката? Как ще определите вашия край на историята? Доближава ли се до вероятна реалност?
- Развръзката е чиста и категорична. Краят би трябвало да осмисли цялото емоционално пътешествие във филма. Може да се доближава, може и не... никой все пак не знае каква всъщност е реалността...
- Защо филмът е черно-бял и няма музика?
- Исках да изградим характерен похват за разказ на историята. Не исках средата да разсейва по никакъв начин, нито да изграждаме атмосфера, чрез цветови характеристики. Искаше ми се актьорите и живата камера да водят историята. Операторът на филма Дамян Димитров направи велики неща... Той разгръщаше себе си в кинематографичния разказ, което ме караше да бъда спокоен, имайки му пълно доверие за абсолютно всичко. Решението за липса на музика също дойде още на сценарно ниво. Искаше ми се сцените да са достатъчно силни, емоционални и пълни, че да нямат нужда, от нещо което да ги подчертава. Исках да заложим единствено на това, което чуваш и виждаш. И накрая целия този изграден принцип да рухне сам.
- Снимахте и в затвора, нали? Как приеха управата идеята ви?
- Снимахме в затвор, да. Управата беше уведомена за снимките, но не и за тяхното съдържание. Мисля, че разбраха по време на поставянето на мизансцена във вътрешният двор на затвора. Всъщност всички бяха изключително добронамерени и отзивчиви, тъй като на самите тях им бе доста интересно.
Кадър от затвора на оператора Дамян Дамянов
- Какви са амбиците ви за филма?
- Да има своя дълъг фестивален живот, разбира се... Да развълнува различни хора по различни места на света... Да събуди въпроси и да даде отговори... Това всъщност е моят дебют извън НАТФИЗ ,,Кръстьо Сарафов", където съм все още студент, така че за първи път нямам никаква представа от съдбата свой проект. Но пък и за първи път вярвам толкова безрезервно в нещо...
- С какво ще запомните тази своя продукция?
- С изключително емоционалния си край. С любовта и отдадеността на целият екип: великите Ралица Каменова (монтажист), Андреа Попова (художник), Мирела Василева (костюмограф), Томислав Михайлов (стедикам оператор), София Петрова и Михаил Дичев (звуков дизайн), Марио Балабанов (звук), Николай Кирков (визуални ефекти) Петър Недялков (фотограф), Жоро Панчев (дизайн надписи и плакат)... И най-вече дясната ми ръка Марий Росен, без когото нямаше да има филм. На страхотните артисти, които взеха участие във филма: Румен Гаванозов, Петко Каменов, Йоан Каменов, Атанас Атанасов, Явор Вълканов, Йордан Славейков, Иван Тасев, Димитър Касабов, Иван Пасков, Анастасия Панайотова, Велизар Емануилов, Емил Котев, Пепа Николова, Надежда Узунова, Цветанка Ризова, Мартин Димитров, Ива Дойчинова, Красимира Кръстева... Това е най-личният ми проект досега, най-искреният и най-важният за мен. История, която ще обичам до края на живота си и ще е вълнуваща за мен винаги... преживяване, което никога няма да забравя и крачка, която се радвам, че направих.
Интервю на Криси Димитрова