Въведете дума или фраза за търсене и натиснете Enter

Жорж - познаваме ли го от книгите му?

IN MEMORIAM

Жорж - познаваме ли го от книгите му?

Той бе много повече от това, с което фантазьорски се хвалеше като дете

Когато човек си тръгне от този свят, у хората остава споменът за него. Жорж Ганчев бе толкова ярък във всичко - поведение, походка, говор... Навярно няма българин, който да не помни усмивката му, неговото "Не ме гледай тъпо, българино!" и типичното му "изхвърляне" в самоизтъкването. Но то бе част от него - онова, с което ни ставаше толкова симпатичен и близък, че нямаше как да не го заобичаш.

През 1992 г. излезе книга на Христо Бойчев със заглавие "Приключенията на Жорж Ганчев". С типичното си чувство за хумор Бойчев обрисува нашенския снажен и забавен българин с чуждоземско име Жорж, с тази най-типична негова черта - самоизтъкването му, че е бил с най-големите световни величия на нашето съвремие. В разказа на Бойчев се описват истории на Жорж с генерал Де Гол, Джон Ленън и Йоко, Датския принц, Жельо Желев и др., и събития като атентата срещу Кенеди, преплуването на Ламанша и полета на "Аполо", за които Жорж твърдеше, че е бил ако не пряк свидетел, то свързан по някакъв косвен начин с тях.

Нямахме причина да не му позволим да се забавлява като дете на фантазиите си, в голяма част от които има истина. Жорж Ганчев бе креативен човек и умееше да общува на всякакво ниво - както казва народът ни - "и с цар, и с пъдар". Той беше удивителен разказвач и много експресивен в публичните си изяви. Завладяваше с присъствие.

Всъщност, не беше трудно да се забележи, че дълбоко в себе си е непоправим романтик и едно "непораснало" дете, което вярва в чудесата, неизменно търсейки Доброто и задължителния Хепи енд.

Едно е безспорно - Жорж Ганчев бе истински хуманист и патриот. Голям патриот. Той жадуваше за една друга България, която живееше в света на неговите фантазии, и той мечтаеше да я види наяве.

Самият той написа няколко книги. В автобиографичната е доста по-премерен, отколкото в публичните си изяви. Все пак да не забравяме, че той беше артист и освен това владееше пиара. Използваше всички "регистри" на авто рекламата по един артистичен начин.

Писането, публичните изяви, киното, фехтовката и конете, бяха неговите "психосоматични" опори, които го поддържаха здрав и силен. А силите му отслабваха и на моменти това бе видимо за околните. Жорж, обаче, се стараеше другите да не разбират това. Помните как отричаше за инфаркта си...Той държеше на ореола си на здравеняк, който не иска да "падне от коня".

Способността му да общува естествено с хората, винаги му спечелваше симпатиите на слушателите. "Не даваше думата" на никого, но пък умееше да я използва. И никой не му се сърдеше дори за солените оценки и епитети.

Жорж беше неповторимо присъствие на публичната ни сцена - и като артист, и като политик.

Интересен е коментарът на проф. Андрей Пантев за кино-романа на Жорж Ганчев - книгата му "Радостта на палача".

"Тя е толкова българска, колкото и общочовешка, толкова забавна, колкото и тревожна... "Баналността на злото" вече е общо възприет израз на нашите тревоги от миналато, пренесени днес, въпреки всичките победи над него.

Книгата на Жорж Ганчев ни обръща и насочва към доброто, тъкмо чрез отрицание на злото в общите им човешки прояви и измерения. Неговата книга следва да бъде това, което е чистият въздух за болните от туберколоза - пречистване чрез дихание на думите. Затова прочетете тази книга - ще изпитате усещания и ще видите свят, които сте си въобразявали, че познавате", пише за книгата проф. Пантев.

Наистина, живото присъствие на Жорж Ганчев беше толкова силно и ярко в живота ни, че днес е трудно да повярваме, че повече няма да чуем гласа му и да видим усмивката му... Може би именно това ярко присъствие предпочитаха повечето българи, пред това да прочетат книгите му.

И сигурно тепърва ще ги четем и препрочитаме, защото вероятно в тях има много мъдрост, насъбрана от интересния му живот. Жорж Ганчев живя пълноценно и с много устрем за Доброта и Щастие на родината ни. Идеите му често бяха утопични и се възприемаха с усмивка, но всеки ще признае, че в тях имаше много и чист патриотизъм. Жорж Ганчев бе голям българин. В прекия, и в преносния смисъл на думата.

Дойде време, за жалост, и ние да дадем оценка на личността му, без да ни апострофира. И ще ни липсва неговия апостроф!... А може би ще се усмихне от Отвъдното, доволен от това, че много ще ни липсва - на целия ни народ, защото рядко се раждат толкова ярки и космополитни личности като него по нашата земя.

Жорж Ганчев беше добър човек, патриот и уникална личност. Вероятно тепърва ще научим и още за него - скритото в книгите му. Нещо, което не сме успели да видим и разберем за него приживе....

Поклон пред паметта на българина, общественика и човека Жорж Ганчев!

Коментирай 7

Календар

Препоръчваме ви

130 години от рождението на Агата Кристи: Няма нищо по-изтощително от човек, който винаги е прав

Книгите на британската писателка заемат трето място по продажби след Библията и произведенията на Шекспир

Фрида Кало и символиката на цветовете: болка и мексиканска магия

Фрида Кало през своята емоционалност описва значението на всеки цвят

Изложба с непоказвани творби на Виктор Цой беше открита в Санкт Петербург

KGallery почита живота и творчеството на един от пионерите на съветския рок, по повод 30-годишнината от неговата смърт

Анна Мей Уонг: Историята на първата китайско-американска филмова звезда

Актрисата е първата азиатско-американска холивудска звезда, но заради произхода си, многократно е лишавана от роли

Зала "Парко дела музика" в Рим вече ще се нарича "Енио Мориконе"

"В тишината е ключът към музиката...тишината, интервалите", каза на церемонията режисьорът Джузепе Торнаторе, припомняйки думите на именития творец

Енио Мориконе с вълнуваща творба в памет на жертвите от моста "Моранди"

Композицията ще звучи при откриването на новия мост край Генуа в края на юли