Защо Джоан Роулинг харесва рисунките на Любен Зидаров, а фейсбук - не

"Можеше и да не вали все пак. Както можеше и да пощадим най-добрия ни български илюстратор... Но... Ще изгрее слънце, сигурен съм", написа на стената си във фейсбук Теодор Ушев, в защита на легендарния илюстратор - 96-годишния Любен Зидаров, който бе тотално оплют от "експерта" фейсбук заради илюстрациите му в юбилейното издание на "Хари Потър" на издателство "Егмонт", по повод 20-годишнината от появата на книгата на нашия книжен пазар.

Любен Зидаров е илюстраторът на детството ни. С помощта на неговите "картинки" във въображението ни оживяваха герои като Том Сойер, Хъкълбери Фин, тайнственият остров на съкровищата, екзотичните разкази на Шехерезада, приказките на Ангел Каралийчев и много други герои.

За последните 50 години художникът е илюстрирал над 300 детски книги, много от които са класически произведения на детско-юношеската литература.

В по-ново време Любен Зидаров направи и няколко изложби с нови илюстрации и оформление на "Принцът и просякът" на Марк Твен, "Островът на съкровищата" на Р. Л. Стивънсън, "Подир сенките на облаците" на П. К. Яворов, "Пчелица" на Анатол Франс, "Том Сойер", Андерсеновите приказки и мн. др.

"Скандалните" му илюстрации на Хари Потър са били одобрени лично от авторката на книгата - Джоан Роулинг, известна като безпощаден перфекционист. И то, като се има предвид, че издания на "Хари Потър" с авторски илюстрации по света се броят на пръсти.

Илюстрация на Любен Зидаров към "Хари Потър"

У нас, обаче, социалните мрежи скандално обругаха илюстрациите на Зидаров, без да се интересуват нито от неговото мнение, нито от това на авторката на книгата.

Възрастният художник без злоба преглътна нападките и кротко отговори, че е посветил на работата си по "Хари Потър" една година труд и още, че не смята, че в детската фантазия рисунките му изглеждат деформирани:

"Детето има нужда само от намек, фантазията му доизгражда останалото", смята прочутият илюстратор.

В интервю за бТВ художникът, който никак не е от приказливите, допълни тези си разсъждения:

Илюстрация на Любен Зидаров към "Хари Потър"

"Интересното беше за мен, че това беше за мен един особен тип фантастика. Реалистична фантастика или фантастична реалност. В края на краищата аз съм доволен, че в това навлизане в едно малко по-различно третиране ме въведе в един по-друг етап в дейността ми като илюстратор".

"Родителите си прехвърлят техните мисли върху децата и оттам е цялото недоразумение", смята още Любен Зидаров.

И този ракурс, като че ли е най-вярното попадение по повод скандала. Ние, възрастните, отговорихме от името на децата си, без да си даваме сметка, че те са вече няколко поколения деца, различни от предишните /нашите/. Не си дадохме сметка, че сами често констатираме, че отдавна не сме авторитети в очите на тези нови поколения.

Българинът, обаче, е известен с това, че се смята за "всичкомог и всичколог" - у нас всеки разбира от всичко, т.е. от нищо. Ако от нас зависеше, отдавна да сме зачеркнали Пикасо, Мунк, Салвадор Дали и още един куп художници.

Има и още един парадокс: В света има над 80 превода на "Хари Потър" и само 20 страни са получили право от авторката да илюстрират с авторски рисунки Хари. Е, Любен Зидаров не само е един от тях, но и получава одобрение за работата си, след приключването й.

Вероятно и тя като него по-добре познава съвременните деца. Колосалният й успех го доказва. И затова, ми хрумва един много простичък въпрос: Преди да се нахвърлим на художника, попитахме ли децата си дали харесват неговия Хари? - Май, не. А какъвто и да беше отговорът им, май трябваше да ги попитаме?!?