"Всички дракони в живота ни може би са принцеси, които само чакат да ни видят да действаме - поне веднъж, - красиво и смело. Всичко, което ни плаши, може би в дълбоката си същност, е нещо безпомощно, което иска любовта ни", пише Рилке.

"Владетелят на думите" изповяда в стих:

Страхът ми от думите тъй е голям,
тъй ясни са всички човешки слова.
Това тук е куче, дом - онова,
началото тук е, а краят - там.

Боя се от хорските чувства и смях,
познават и бъдно, и минало те.
Пред никой връх смайване в тях не расте,
единствен имотът е ценен за тях.

Все викам и браня се: стойте далеч!
Нещата ме радват със своята реч.
Пред вас вкаменени, неми стоят -
не ми ги докосвайте: те ще умрат.

Райнер Мария Рилке и съпругата му (Снимка: Getty Images)

Рене Карл Вилхелм Йохан Йозеф Мария Рилке (4 декември 1875 - 29 декември 1926), по-известен като Райнер Мария Рилке е признат като един от най-лиричните немскоезични поети".

Той пише както стихове, така и силно лирична проза. Няколко критици описват работата на Рилке като "мистична". Неговите творби са - един роман, няколко стихосбирки и няколко тома кореспонденция, в които пише за трудността на общуването, пропити са с безпокойство.

Рилке пътува много из Европа - включително Русия, Испания, Германия, Франция и Италия, и в по-късните си години се установява в Швейцария - места, които са ключови за генезиса и вдъхновението за много от неговите стихотворения. Докато Рилке е най-известен с приноса си към немската литература, над 400 стихотворения първоначално са написани на френски и са посветени на кантона Вале в Швейцария.

Сред англоезичните читатели най-известните му произведения включват стихосбирките Duino Elegies (Duineser Elegien) и Sonets to Orpheus (Die Sonette an Orpheus), полуавтобиографичният роман The Notebooks of Malte Laurids Brigge (Die Aufzeichnungen Brig des Malte Laurids) и сборник от десет писма, публикуван след смъртта му под заглавието "Писма до млад поет".

Част от "Писма до един млад поет. Писма до една млада жена" са писмата на Рилке и забележителната руска поетеса Марина Цветаева. Писмата на Цветаева връщат Рилке към руското му преживяване, към познанства с ключови представители на културния и литературния живот в Русия. Езикът на тази кореспонденция е езикът на поезията.

По-късно, вече през 20-ти век творчеството му намира нова публика - използвано е от теолози от Ню Ейдж, често го цитират в телевизионни програми, книги и филми. В Съединените щати Рилке остава сред най-популярните, най-продавани поети.

Той е роден Рене Карл Вилхелм Йохан Йозеф Мария Рилке в Прага, столица на Бохемия (тогава част от Австро-Унгария, сега част от Чехия). Детството и младостта му в Прага не са особено щастливи. Баща му Йозеф Рилке става железопътен служител след неуспешна военна кариера. Майка му, Софи ("Фия"), произхожда от заможно семейство в Прага, Енц-Кинзелбергери, което живее в къща на "Херенгасе (Панска)" 8, където Рене прекарва ранните си години.

Връзката между Фиа и единствения й син е белязана от мъката по дъщеричка, която губи само на една седмица. През ранните години на Рилке, майка му се държи с него така, сякаш е детето, което е починало. Според Рилке той трябвало да носи "хубави дрехи" и бил "играчка" за майка си, "като голяма кукла". По желание на честолюбивата си майка години наред е възпитаван като момиче, носи женски дрехи и прически.

Баща му по-късно притиска поетично и артистично настроения талантлив младеж да влезе във военна академия в Санкт Пьолтен, Долна Австрия. Той се обучава там от 1886 до 1891 г., когато напуска поради болест.

След това Рилке се мести в Линц, където посещава търговско училище. Изгонен е от него през май 1892 г. 16-годишният младеж се завръща преждевременно в Прага. От 1892 до 1895 г. е обучаван за приемния изпит в университета, който издържа през 1895 г.

До 1896 г. учи литература, история на изкуството и философия в Прага и Мюнхен.

Рилке се влюбва в интелектуалката Лу Андреас-Саломе през 1897 г. в Мюнхен. По нейно настояване променя първото си име от "Рене" на "Райнер", защото тя смята, че това име е по-мъжествено, силно и германско.

Връзката му с омъжената Саломе продължава до 1900 г. Дори след раздялата Саломе продължава да бъде най-важният довереник на Рилке до края на живота му.

След като се обучава от 1912 до 1913 г. като психоаналитик при Зигмунд Фройд, тя споделя знанията си по психоанализа с Рилке.

През 1898 г. Рилке предприема пътуване до Италия, продължило няколко седмици. На следващата година пътува със Саломе и нейния съпруг Фридрих Карл Андреас до Москва, където се запознава с Лев Толстой.

Между май и август 1900 г. предприема второ пътуване до Русия, придружен само от Лу. Посещават Москва и Санкт Петербург, където се запознава със семейството на Борис Пастернак и Спиридон Дрожин, селски поет.

През 1900 г. Рилке остава в колонията на художниците във Ворпсведе. Именно тук той се запознава със скулптора Клара Уестхоф, за която се жени на следващата година. Дъщеря им Рут (1901-1972) е родена през декември 1901 г.

Замъкът Дуино близо до Триест, Италия, е мястото, където Рилке започва да пише "Дуйските елегии" през 1912 г. Разказва, че е чул известния първи ред като глас във вятъра, докато се разхожда по скалите и че го е записал бързо в бележника си.

Между октомври 1911 г. и май 1912 г. Рилке отсяда в замъка Дуино, близо до Триест, дом на принцеса Мария от Турн и Такси. Там през 1912 г. той започва цикъла стихотворенията, наречен "Дуйските елегии", който остава недовършен в продължение на десетилетие тъй като Рилке изпада в продължителна творческа криза.

Рилке се възхищава от Ел Греко още през 1908 г., и посещава Толедо през зимата на 1912/13 г., за да види картините му.

Райнер Мария Рилке (Снимка: Getty Images)

Предполага се, че маниерът на Греко да изобразява ангелите, е повлиял на концепцията за ангела в елегиите на Дуино. Избухването на Първата световна война заварва Рилке в Германия. Той не успява да се върне в Париж, където имуществото му е конфискувано и продадено на търг.

Прекарва по-голямата част от войната в Мюнхен. От 1914 до 1916 г. той преживява бурна любовна афера с художничката Лу Албер-Ласард. Рилке е призован в началото на 1916 г. и трябва да премине военно обучение във Виена. Влиятелни приятели се застъпват за него и той е преместен в Службата за военни документи. Освободен е от армията на 9 юни 1916 г.

Травматичното преживяване на военната служба, почти напълно го заглушава като поет.

В Château de Muzot във Вейрас, Рилке завършва "Дуйските елегии" в "дива творческа буря" през февруари 1922 г.

На 11 юни 1919 г. Рилке пътува от Мюнхен до Швейцария. Запознава се с полско-германската художничка Баладин Клосовска, с която е във връзка до смъртта му през 1926 г.

Рилке се запознава с австралийската цигуларка Алма Муди, от която се възхищава.

От 1923 г. нататък Рилке все повече се бори със здравословни проблеми, които налагат много дълги престои в санаториум на Женевското езеро. Живее в Париж между януари и август 1925 г. Прави опит за бягство от болестта си чрез промяна на местоположението и условията на живот. Въпреки това, множество негови стихотворения се появяват между 1923 до 1926. Книгата му с френски стихотворения Vergers е публикувана през 1926 г.

Рилке подкрепя руската революция през 1917 г., както и Баварската съветска република през 1919 г. Той се сприятелява с Ернст Толер и скърби за смъртта на Роза Люксембург, Курт Айснер и Карл Либкнехт. Известен е като подкрепящ левите каузи.

Малко преди смъртта му, диагностициран е с левкемия, той страда от язвени рани в устата си, болки в стомаха и червата и ... лошо настроение.

С отворени очи той умира в ръцете на своя лекар на 29 декември 1926 г. в санаториума Валмонт в Швейцария. Погребан е на 2 януари 1927 г. в гробището Рарон на запад от Висп.

Рилке избира за епитаф своето стихотворение:

Роза, о, чисто противоречие, радост

ничий сън да не бъдеш

под толкова много

клепачи.

Съществува митология около смъртта му и розите. Разказват: "За да почете египетската красавица Нимет Елуи бей, Рилке откъсва няколко рози от градината си. Той убожда ръката си в бодилче от цветята. Тази малка рана не заздравява, скоро цялата му ръка се подува, другата му ръка също е засегната". Така се стига да смъртта на поета.

Поезията на Райнер Мария Рилке - от неговата първа книга "Живот и песни", написана в маниера на сецесионния "югендстил", до последните му предсмъртни стихове - е проникната от копнеж по съкровена човешка близост, чиято непостижимост води до все по-дълбока самота и изтънчено самовглъбяване.

В духа на немския неоромантизъм Рилке създава "чисто изкуство", отправено пряко към човека като единствена значима реалност. Определящи мотиви на творбите му е смъртта и копнежът по отвъдното.

За Рилке смъртта е не гибел, а своеобразно възнесение към непознати и далечни небесни региони. Много от повтарящите се образи в творчеството му се фокусират върху проблемите на християнството (например стихотворението "Слизането на Христос в ада") в една епоха на скептицизъм, самота и дълбока вътрешна тревога. Като изключителен майстор на формата Рилке си служи със сецесионно оцветен свещенодействен език, достигащ до границите на възможно изразимото.

Колаж: Петя Александрова/Dir.bg

"Из едно детство"

Като богатство беше тишината
и скриваше момчето. Сякаш в сън
изникна майката откъм вратата
и в шкафа чаша трепна с крехък звън.

Усети, че издадена е тя,
момчето си целуна: "Ти си тук?"
В пианото се взряха — звук след звук
възкръсваше у него песента,
която странно го оплете пак.

То стихна. Погледът му в тоя мрак
се плъзна към ръката й, превита
от пръстена, когато се заскита
в клавишите, като из преспи сняг.

Нощта е мойта книга...
Нощта е мойта книга. Бляска
корицата й от атлаз;
и откопчавам с тръпна ласка
верижката й златна аз.

Щом първа страница разтворя,
ме радва нежният й звън,
след туй прочитам тихо втора,
а третата е вече сън.

 Лебедът

Мъката, с която крачим бледи
сред недоизвършени неща,
е като походката на лебед.

А Смъртта изтръгва мълчаливо
под нозете ни така твърдта,
както се отпуска той страхливо,
сред вълните ласкави, които
шумолят в очакване честито
и под него все назад летят;

а пък той, с осанка величава,
все по царствен и уверен плава
по водата с безметежна гръд.

Представяме ви избрани цитати на поета:

"Любовта е това: две самоти, които се срещат, пазят се една друга и се приветстват."

"Всички дракони в живота ни може би са принцеси, които само чакат да ни видят да действаме - поне веднъж, - красиво и смело. Всичко, което ни плаши, може би в дълбоката си същност, е нещо безпомощно, което иска любовта ни."

"Вярвай в любовта така, сякаш е наследство, което само чака да го получиш, вярвай още, че в тази любов има сила и блаженство, тъй голямо, че колкото и надалеч да решиш да стигнеш по пътя си, няма да ти се налага да прекрачваш пределите му."

"Когато двама или трима души се съберат, те все още не са заедно. Те са като марионетки, чиито конци са в различни ръце. Само когато една ръка направлява всички, тогава ги осенява някаква слятост, която ги заставя да се покланят или да стоят. Така и силите на човека са там, където конците се събират в онази стисната властна ръка."

​"Религията е изкуството на нетворците. В молитвата те стават продуктивни: в нея изграждат любовта, благодарността, копнежа си и така се освобождават. Те придобиват и нещо като кратковременна култура: защото се отърсват от много цели заради една-единствена."

​"Пътят към истинската стойност на всички творби минава през самотата. Да се затвориш с някоя книга, с картина, с песен...за ден-два или три; да изучиш житейските им особености и да проследиш техните странности, да изпиташ доверие към тях, за да заслужиш вярата им и да преживееш с тях нещо, каквото и да е: ....страдание, сън, копнеж." 

"Изкуството е средството на единици, на самотници да осъществят себе си. Каквото е представлявал Наполеон външно, това е всеки творец вътрешно. През победи той се изкачва нагоре като по стълби. А нима Наполеон е побеждавал някога заради публиката?"

"Когато критиката не е изкуство редом с другите изкуства, тя си остава дребнава, едностранчива, несправедлива и недостойна."

"Картина или книга може да разбере истински само онзи, който я притежава. Картините в галерия, видени между другото - объркват. Както при посещение на знаменит човек в хотел."

"Знаете, че цветето се навежда, когато вятърът пожелае това. И вие трябва да бъдете като него - да сте преизпълнени с дълбоко доверие!"