ГОЛЕМИТЕ ЕВРОПЕЙЦИ
Пол Валери: Аз не винаги споделям възгледите си
150 години от рождението на един от най-ярките представители на европейския символизъм
Автор : / 3061 Прочита 0 Коментара
Пол Валери, януари 1925 г. (Снимка: Getty Images)
Пол Валери - популярен френски поет, есеист и философ, един от последните представители на символизма. Освен творчеството, което ни завеща, Пол Валери ни остави и своите знаменити лични тетрадки, в които е записвал наблюденията си върху творческия процес. Наред с прекрасните стихове, е автор на много есета, афоризми и писма.
Някои от най-известните му творби са "La Jeune Parque", "De Vers Anciens", "Charmes Ou Poèmes" и "Le Cimetière marine". И до днес Франция и светът се прекланят не само пред поета, но и пред забележителния общественик и политически наблюдател Пол Валери.
На 30-и октомври т.г. отбелязваме 150 години от рождението на големия поет и мислител.
Този забележителен човек е роден на горната дата през 1871-ва година в средиземноморския град Сет, в семейството на баща корсиканец и майка генуезка.
Получава традиционно римокатолическо образование, записва се да учи право в близкия по-голям град Монпелие, а после заминава за Париж.
През 1890-а година се запознава с начинаещия писател Пиер Луис, който го въвежда в литературните среди. Пол Валери попада в кръга на Стефан Маларме, което предопределя и творческия му стил за известен период от време.
През 1900-та година Пол Валери се жени за Джийни Гобилард, близка на семейството на Стефан Маларме и племенница на художничката Берта Моризо, считана за единствената жена в "бандата" на Мане. Пол и Джийни имат три деца - Клод, Агате и Франсоа.
Съдбоносен инцидент през 1892-ра година преобръща живота на поета. Някои критици наричат този преломен момент екзестенциална криза, но тя оказва положително влияние върху цялостната му личност. Оттогава датират неговите "Тетрадки" (Cahiers), които той всяка сутрин изпълва с размишления и наблюдения с разнообразна проблематика.
Пол Валери, ок. 1920 г. (Снимка: Getty Images)
След като цели 20 години Пол Валери не пише и не издава нищо, през 1917-а година публикува "La Jeune Parque" - истински "музикален" шедьовър, изграден от куплети в хармонични рими. Творбата е считана за едно от най-забележителните стихотворения на 20-и век.
По онова време Пол Валери работи като чиновник в Министерството на войната на Франция и не счита писането за своя професия, или призвание.
Талантът му, обаче, е толкова забележим, че няма как да се "скрие" като автор. През 1925-а година е избран за член на Френската академия и започва да изнася лекции в цяла Европа по културни и социални въпроси. Представлява Франция в Лигата на нациите и участва в множество от нейните комитети. През 1931-ва година създава Collège International de Cannes - частна институция с преподаване на френски език и предмети като "Цивилизация и общество". В този колеж се образоват голям брой чуждестранни студенти. Сред останалите си дейности, колежът популяризира велики личности на човечеството. През 1932-ра година, например, отбелязва 100-годишнината от смъртта на Гьоте.
През 1937-а година Пол Валери става ректор на университета в Ница.
23 юни 1927 г., Пол Валери в Париж (Снимка: Getty Images)
По време на Втората световна война, поетът-общественик отказва да използва своето влияние с политически цели, но продължава да дава много на културата на Франция. Главно като член на Академията. През последните 20 години от своя живот Пол Валери е една от най-изявените публични фигури на френския интелектуален живот.
Пол Валери умира на 20 юли 1945-а година в Париж, но е погребан в гробището на родния си град Сет.
Достатъчно е да сте чели "Младата парка" (1917), или "Очарования" (1922), и ще сте опознали в голяма степен човека зад стиховете - невероятно мащабната личност на Пол Валери.
Събрани съчинения на Пол Валери излизат във Франция в периода 1957-а / 60-а година, а през 70-те години на миналия век излиза и издание на неговите "Тетрадки". Във Франция вече са дигитализирани над 30 000 страници текстове на Пол Валери, заедно с негови графики и характерни негови маркировки.
У нас са издадени книгите му "Човекът и раковината" (1988), "Очарования" (1996), "Поглед към съвременния свят" (есета, 1997), "Реч за естетиката и други есета" (2011) и др. На български език стиховете му са превеждани от Кирил Кадийски, Пенчо Симов, Коста Бенчев и др.
Приятелски лес
Вглъбени и с помисли чисти в душата,
по път лъкатушен сред злачна лъка
вървяхме отдавна - ръка за ръка -
безмълвни...сред мрачния свят на цветята.
В зелената нощ на лъки и ливади
сами - годеници под звездния свод -
деляхме луната - блестящия плод,
наслада за луди и влюбени млади.
А после умряхме на мека морава далече,
сред сянката нежно-болнава
и шепот на чезнещ в мечти гъсталак;
и горе, в безкрайното вечно сияние,
облени в сълзи се намерихме пак,
о, скъпи приятелю мой по мълчание.
/прев. Кирил Кадийски/
Най-издавани по света са стихосбирките "Младата парка" (1917) и "Очарования" (1922), както и цикълът разкази за интелектуалния г-н Тест, започнат с "Вечер с господин Тест" през 1896-а година.
Портрет на Пол Валери от Жак-Емил Бланш
МИСЛИ НА ПОЛ ВАЛЕРИ
Аз не винаги споделям възгледите си.
Ако държавата е могъща, тя ни смазва. Ако държавата е слаба, ние загиваме.
Ако не могат да атакуват мисълта, атакуват мислителя.
Вдъхновението е хипотеза, която отрежда на автора ролята на наблюдател.
Величието на поетите е в умението им точно да улавят с думи онова, което само смътно подозират с разума си.
Войната означава съвършено непознати един на друг хора се убиват един друг за славата и благото на други хора, които отлично се познават един друг, но не се убиват.
Всичко, което говориш, говори за теб - и особено това, което говориш за другите.
Всичко, което казват за нас е лъжливо; но все пак е по-малко лъжливо от онова, което ние мислим за себе си.
Във всеки спор ние защитаваме не своята гледна точка, а своето Аз.
Историята е наука за това, което вече го няма и няма да го има.
Най-охотно говорим за това, което не знаем. Защото мислим за него. Към него е насочена цялата работа на мисълта ни.
Ние се надяваме само приблизително, обаче се боим много точно.
Никога не съдете за човека по неговите приятели. У Юда те са били безупречни.
Някои теолози могат да ни накарат да заподозрем, че Бог е изглупял.
Понятието на повечето хора за поезия са толкова мъгляви, че мъглата им служи като определение за поезия.
Стихотворението е разтегнато колебание между звука и мисълта.
Сърцето на нашите приятели е често пъти по-непроницаемо от сърцето на нашите врагове.
Умна жена е тази, в чиято компания можеш да се държиш колкото си искаш глупаво.
Еми МАРИЯНСКА
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}