Българският хайдутин, революционер и национален герой е една от неръкотворните икони на България. Днес се навършват 175 години от рождението на Капитан Петко войвода. Роден е на 18 декември (6 декември стар стил) 1844 г. в българското село Доган Хисар, разположено на 26 километра от Дедеагач в Беломорска Тракия.

Днес паметник на легендарният ни герой беше открит в Алеята на бележитите българи в Борисовата градина в София, а през ноември и в Свиленград. Народната признателност е жива и е възпяла легендата не само в камък, но и в слово и песен. Тези неръкотворни признания бранят паметта за националния герой от посегателства, каквито опити за жалост имаше преди години. 

Днес, президентът Румен Радев присъства на откриването на паметника на Капитан Петко войвода в Алеята на бележитите българи в Борисовата градина в София. Монументът е изграден от полиран гранит и изработен по проект на проф. Валентин Старчев. Снимка: БТА

Един кратък обзор на стореното от народа ни за опазване паметта за Капитан Петко войвода:

Варненци честват 175 години от рождението на Капитан Петко Войвода (Снимка: BulFoto)

Още

Откриха паметник на капитан Петко войвода в Борисовата градина (снимки)

През 1888 г. Хр. Попконстантинов издава първата биография на войводата Петко Киряков. Тя е резултат на близостта му с Петко войвода и на срещите и разговорите му с него. Според експерти, тази биография е не само първата, но и най-достоверната биография на героя за периода до 1879 г.. В нея е предадено чутото от Петко войвода, както и разказите на негови съратници. В края на биографията Хр. Попконстантинов прилага и текстовете на 26 автентични документа за войводата, които той му предоставил за публикуване. Авторът прави популярни и имената на четниците на Петко войвода, също дадени му от войводата.

Тази биография, обаче, е отпечатана със закъснение и след като са били съкратени важни части от нея. Все пак голяма част от творчеството на изследователя е публикувана от Пловдивското издателство "Христо Г. Данов".

Бюст на Капитан Петко Войвода - Петко Киряков в Рим (Снимка: BulFoto)

През 2004 г. бе издигнат паметник на националния ни герой в Рим. Той е дело на българския скулптор Валентин Старчев и е изработен от чисто бял мрамор от Сандански. При откриването на паметника скулпторът каза пред медиите, че първо се е старал паметникът "да си прилича" с войводата, но и да вдъхва героизма му, защото "Петко войвода не е обикновен човек".

Още

Йотова откри паметник на Капитан Петко войвода на българо-гръцката граница

През септември т.г. скулпторът Емил Бачийски извая в камък образа на кап. Петко войвода в с. Раювци. Той издълба за памет на поколенията и думите на войводата такива, каквито са те в повестта на Николай Хайтов: "Не ща везирин да ставам, не ща в сараи да седа. Стига ми мене царството, дето ме тачи народа".

Един от най-гледаните български филми безспорно е телевизионният сериал от 1981-ва "Капитан Петко войвода". Той предизвика истински зрителски фурор, който е жив и днес. Героико-мъченическият образ на войводата на екрана, бе чудесно превъплътен от актьора Васил Михайлов. Филмът възкреси мита за националния герой "в плът и кръв" по много убедителен начин.

Създателите на "Капитан Петко войвода", в лицето на писателя Николай Хайтов и режисьора Неделчо Чернев, представят реалистично и ярко образа на героя, акцентирайки върху моменти от истинската му биография, премерено подсилени с художествена измислица. Васил Михайлов се превръща в любим актьор на българите заради ролята си във филма и дори започват да го идентифицират с героя.

Актьорът Васил Михайлов показва първодневния плик с марката "165 години от рождението на Капитан Петко войвода" през 2009 г. (Снимка: BulFoto)

Малцина знаят, че за ролята първоначално бил гласен друг голям актьор - Стефан Гецов, но сценарият на Николай Хайтов изисквал по-млад изпълнител, като Васил Михайлов. Така настъпил звездният час на актьора за най-силната роля в кариерата му, за която той бе награден с орден "Стара планина".

Дванайсетте серии на "Капитан Петко войвода", заснети от 1978-а до 1981-ва година, и до днес са хит. А премиерата на филма е в далечната 1981-ва, но на знаменателната дата 3-ти март.

Във филма има един много любопитен момент - как малко преди смъртта си Петко войвода развява над къщата си черно знаме с надпис: "Те погребаха България". Този много силен момент, днес си припомняме с някои нелицеприятни опити, типично в стила на българския "зъл гений", да се посегне на идеала, свързан с оБраза на войводата, като му се припишат любовни истории и несъществуващи "роднини", както и че и той проявявал страх. Тези опити дойдоха главно чрез гръцки източници от частно лице, което се оказа, че дори не знае, че войводата не е грък, а българин. Факт, обаче, че бе опетнено името на героя с 33 куршумени и прободни рани от сражения за свободата ни, а за него "трябва да се пише с чисти ръце и открито сърце", призова през 2016-а година правнучката на брата на Петко - Митрю, Пенка Чакалова. Тя написа протестно писмо, в което подчерта:

"Петко войвода е героят от националните борби за Освобождението на България от турско робство, който е поставил най-ценното, което има човек - живота си, в огъня на борбата. В продължение на 18 години води 101 битки с турска редовна войска, карагалари, башибозук, сенклеристи и черкези, носи по тялото си 33 куршумени и прободни рани, главата му е оценена за 10 хиляди златни турски лири. Заслужено носи обичта на народа ни и преди, и след смъртта си", добавя дамата, която е отдала 35 години от живота си като учителка по български език и литература, да обучава и възпитава българските деца на родолюбие".

През декември 2010-а година бе открита първата паметна плоча на Капитан Петко войвода и неговата съпруга Радка Кравкова в Казанлък. Барелефът бе изработен по повод 166-годишнината от рождението на Петко Киряков и поставен на мястото, където е била бащината къща на Радка Кравкова - жената, която в продължение на 20 години е най-близкият човек до легендарния български войвода.

През 2013-а младежка група с името "Възрожденци - Варна" изрисува пано с лика на Капитан Петко войвода, редом до тези на Ботев и Левски на Аспаруховия мост в града.

Варненци честват 175 години от рождението на Капитан Петко Войвода (Снимка: BulFoto)

През 2014-а година скулпторът Велин Дечков от Казанлък подари гипсово копие на Капитан Петко на казанлъшкото Тракийско дружество, което носи името на войводата. Оригиналната бронзова скулптура, изработена от Дечков, се намира в родното място на Петко Войвода.

През септември 2017 г. в Чепеларе за пръв път се проведоха Хайдушки празници "Капитан Петко Войвода", организирани по инициатива на родолюбиви жители на родопския град с подкрепата на Община Чепеларе. Фестивал "Родопа пее хайдушки песни", изложби на исторически оръжия, възстановки на събития, свързани с Капитан Петко Войвода и неговата чета традиционно отбелязват оттогава насам народната почит към героя.

На името на Капитан Петко войвода има кръстен фолклорен ансамбъл, в тържествата в Чепеларе е участвал големият наш народен певец Илия Луков и много други изпълнители.

Паметникът на войводата в Хасково (Снимка: BulFoto)

В тази връзка трябва да се отбележи, че Капитан Петко войвода е един от най-възпяваните народни герои. Според експерти, има над 100 песни за войводата, част от които са събрани в собрника на Михаил Букурешлиев. В него са поместени 51 песни, но пък сборникът е издаден преди доста години. Сюжетните линии на тези песни са различни. Напр. в станалата популярна с филма за войводата песен "Петко льо, капитанине", майка му го умолява да се откаже от хайдутлука, а той й обяснява как ще вземе златото на ханъмката и ще го раздаде на бедните.

Вероятно може да се каже още много за народната любов и признателност към Петко войвода, поднасяна от народа под различни форми. Важното е да се поддържа жива легендата за героя, защото именно герои катоКапитан Петко войвода поддържат жив духа на народа и му вдъхват национална гордост.