ЛУДОСТТА НА ВЕЛИЧИЯТА
Жестоката лудост на Калигула - вълнуващо изкушение за литературата и изкуствата
Легендарният император е убит на 24 януари 41 г. н.е.
Автор : / 9565 Прочита 5 Коментара
Глава, статуя на Калигула, намерена във вила "Албани" в Рим / Снимка: Getty Images
Историята на Калигула ни връща хиляди години назад в миналото на човешката цивилизация. Въпреки че управлението му като император продължава само четири години, името му продължава да интригува човечеството, и най-вече историците и хората на литературата и изкуството. Калигула е неподражаем символ на жестокостта и разврата, несъвместими с разбирането за нормално човешко поведение. Ето защо много учени смятат, че е страдал от психично заболяване.
В краткия си 29-годишен живот, той се превръща в нарицателно за убийства, отровителства и омраза към човека. Единственото възмездие над делата му е бруталната му смърт, на 24 януари 41 г. н.е. Оттогава насам, близо две хилядолетия, легендата за живота на Лудия император не престава да вълнува поколения писатели, автори на научни трудове по история, театрални, оперни и филмови режисьори, артисти които мечтаят за ролята му.
Калигула е третият император на Римската империя от периода на Юлиево-Клавдиевската династия. Роден е на 31 август 12 г.н.е. в Антиум /дн. Анцио/, Италия. Син е на Германик и Агрипина Старша, брат на Нерон Цезар, Агрипина Младша и други още четири деца в семейството, по-малко известни в исторически план.
Рожденото му име е Гай Цезар Германик (лат. Gaius Julius Caesar Augustus Germanicus), но още като дете получил прозвището Калигула, в превод "Ботушчето", заради това, че от 3-годишната си възраст придружавал баща си по време на военните походи, и за целта били изработвани специално за малкия воин детски одежди и ботуши. Германик бил любим военачалник на Рим, и войниците приемали сина му Калигула за талисман на войската.
Статуя на сестра му - Агрипина Младша / Снимка: Getty Images
След като, поради типичните за Римската империя интриги, наследилият трона на Германик - император Тиберий, заточва в тъмница на остров майката на Калигула -Агрипина Старша и двамата му братя - Нерон и Друз, и те умират като затворници от гладна смърт, Калигула е пратен да живее с майката на предполагаемия убиец на роднините си - Тиберий, Ливия.
По-късно е принуден да се примири, че ще живее със самия него - извикан е на о. Капри, където бил императорът. От съвсем млад Калигула се научава да стаява омразата си към Тиберий, роднините и свитата му, и да се претворява. Може би в това се корени и причината, по-късно, когато се възкачи на трона, всичко стаявано в болната му душа, да се отприщи с чудовищно жестока сила.
След смъртта на Тиберий, Калигула първо наследява трона заедно с Гемелиус, а после става пълноправен император. Вместо да благодари на човека, който осъществява плановете му - Макрон, Калигула убива и него, и Гемелиус. Така напълно заличава свидетелите на възкачването си на императорския престол през 37 г.н.е.
Бюст на Калигула, ориг. произведение на изкуството: Британски музей /Снимка: Getty Images
Тогава бил само на 25, но вече имал много преживяно зад гърба си. Ясно различавал приятелите и враговете си, но не изпитвал никакви скрупули да се разделя и с двете категории хора, когато му станат неудобни. Същевременно съзнавал, че външният му вид не е привлекателен - бил доста висок, с бледа и силно окосмена кожа на тялото, но плешива глава. Комплексът, че е грозен, го довел дотам, че като император екзекутирал публично мъж, задето бил... красив.
Любимци му били военните. Калигула им дава бонуси, освобождава ги от данъци, организира им гладиаторски представления и състезания с колесници, както и пищни тържества. Същевременно, обаче, връзвал надзирателите на игрите със зверове във вериги, за да "изпита" мъжеството им.
Гравюра на Калигула / Снимка: Getty Images
От каква психична болест е страдал Калигула? Само няколко месеца след като се възкачва на императорския престол, той се разболял много тежко от "неясна" болест. Мнозина смятали, че е отровен. Според някои историци-биографи на Лудия император, именно тогава е възможно да се е отключило някакво психично заболяване.
Исторически факт е, че именно след като видимо оздравял от "онази" болест, Калигула започнал с шеметна страст да се отдава на убийствата, като на забавление. Отнасял се еднакво жестоко и към врагове, и към роднини. Изпратил много от близките си в изгнание, а други, като братовчед си Гемелиус, екзекутирал публично.
Лудостта му станала видима, след като се обявил за "живия бог" на света. Дори наредил изграждането на мост, по който да се срещне с божеството "си", яхнал кон с одеждите на Александър Велики. Започнал да се облича в одеждите и на различни богове от митологията - веднъж като Херкулес, а друг път - като... Венера. Понякога се подписвал като... Юпитер. След като разбрал, че с тези си действия е събудил силен смут сред жителите на Рим, съобщил че ще се премести да живее в Египет, защото там било мястото на един "жив бог"?!?
Гравюра на Калигула / Снимка: Getty Images
Смели мъже от преторианската гвардия започнали да обмислят план за убийството на Лудия император. Планът сработва и на 24 януари, 41-ва година н.е., група пазачи провокират Калигула в измислен спор, след което го намушкват смъртоносно 30 пъти по цялото тяло. Смъртта му е била неизбежна.Погребват го в плитък гроб, в знак на неуважение. Убиват съпругата и дъщеря му. Сенатът нарежда да бъде изтрито името на Калигула в римската история. Унищожават статуите му. Но когато на трона се възкачва Клавдий - чичо на Калигула, всички виновни за смъртта му, биват наказани жестоко.
Днес въпросът е: Какво би станало, ако Калигула бе изтрит от аналите на римската история? Отговорът е: Невъзможно. Той е една от най-ярките личности на древната история на човешката цивилизация. Историите му са описани от много хронисти, историци и писатели. И до днес се разсъждава върху живота му, странните му привички и налудното му поведение, граничещо с нечовешка жестокост.
Някои казват, че Калигула е бил психично болен, други - че е страдал от епилепсия. Запазени са достоверни факти, че често "разговарял с Луната", след което получавал припадъци - факт, който се опира на една от теориите за клиничната картина на епилепсията. Невролози и психиатри пък смятат, че е възможно да е страдал от хипертиреоидизъм - заболяване, характерно с прояви на безпричинна раздразнителност.
Историците са склонни да игнопрират лудостта му, за сметка на неоспоримия му принос за влиянието на Римската империя върху древния свят. Скандалният император успява само за период от 4 години да държи в страх враговете на империята и те да му се подчиняват точно като на "жив бог". Калигула останал "разочарован", че евреите "не му се кланяли достатъчно" и наредил на Петроний - губернаторът на Сирия, да построи масивна негова статуя в храма в Йерусалим.
После целенасочено засегнал интересите на юдеите в Александрия, където избухнали размирици - т.нар. Александрийски погром. Назначил нови владетели на Тракия (Одриско царство), Понт и Армения. Убил съюзния си владетел - управителя на Мавритания. И то, след като го поканил на гости в Рим. Само защото гостът пристигнал облечен с пурпурна царска мантия, а това подразнило Калигула - пурпурното било "неговият" цвят.
Портрет на императора / Снимка: Getty Images
Несъмнено дори владетелите по онова време се страхували от налудната жестокост на Калигула. Свидетелства разказват, че по време на игрите със зверове - тигри и лъвове, Калигула често издърпвал хора от публиката, за да ги хвърли на арената.
Същевременно се отнасял мило с коня си. "Поканил" го на чаша вино и му "подарил" огърлица от скъпоценни камъни. После го обявил за "жрец на храма си". Построил му конюшня, достойна за дворец. Може да се каже, че конят му е бил сред малкото живи същества, които някога изобщо е обичал.
Любувал се на златото и коприната. Според някои, бил едновременно алчен и разточителен. Създал закон, богатите да му завещават именията си след смъртта си. Ако се противели, ги убивал. Става известна фразата му "О, господи, умря напразно", която употребил за пръв път, след като разбрал, че на умрелия не му останало нищо, което да му завещае.
Противоречията в характера на Калигула са трудни за тълкуване не само за психиатрите, но и за политиците. Например, той става законодател на една много революционна за времето си постъпка - разрешил на робите да свидетелстват в съда срещу своите господари. По този начин посегнал на самите основи на робовладелското общество. В същото време мразел простолюдието.
Развратът е едно от най-легендарните и описвани в книгите и филмите любопитни неща, свързани с личността на Калигула. Императорът пожелавал всяка по-красива млада дама, включително и сестрите си. Сключвал браковете си по прищявка и после бързо се развеждал. Официално е имал четири жени, като единствено последната - Цезония, била "достойна" за аморалния му начин на живот.
От този брак се родило дете, което било също толкова жестоко като създателя си - малката Юлия Друзила хапела наред и деряла с нокти другите деца.
Калигула имал равен брой "интимни" отношения както с жени, така и с мъже. Не пощадил дори зет си, съпруга на любимата му сестра Друзила - Марк Лепид. После пък пожелал от нея да му роди дете, но когато разбрал, че е забременяла, със собствените си ръце разкъсал корема й, за да извади оттам плода. Никой не знае защо, тъй като кръвосмешението ни най-малко не го притеснявало.
Паметна плоча в чест на Агрипина Младша / Снимка: Getty Images
Така, деянията на Калигула, които ставали все по-яростно жестоки и непредсказуеми, му навлекли всеобщата омраза на поданиците му. Те повече не можели да търпят жестокостта и лудостта му. Когато се взел за бог, Калигула заповядал да се извършват публични жертвоприношения на бикове, пауни и фламинго в негова чест, а после наредил на армията си да обяви война на... бога на морето Нептун.
Безбройните легенди за Калигула, част от които са описани в исторически книги, черпят свидетелства от хрониките на Светоний, който описва Калигула в двойния му образ - на "принцепса" и на "чудовището".
Ето какво е написал за "принцепса" Калигула:
"Довършил постройките, направени до половина от Тиберий - храма на Август и театъра на Помпей. Започнал да строи и водопровод в областта на Тибур и амфитеатър, близо до мястото за избори; единия от тия строежи завършил наследникът му Клавдий, другия изоставил. В Сиракуза възстановил срутените от старост градски стени и храмове на боговете. Искал да възстанови Поликратовия дворец на Самос, да довърши Дидимейския храм в Милет, на билото на Алпите да основе град, ала най-вече да прокопае Истмийския провлак в Ахая и дори пратил един примипилар да направи измервания за предстоящата работа".
А ето какво пише Светоний и за "чудовището" Калигула:
"С всичките си сестри живял в позорни връзки и на многолюдни пирове жена му възлягала над него, а тях поред подставял под себе си. Смята се, че на едната, Друзила, отнел девствеността още непълнолетен и веднъж баба му Антония, която ги възпитавала, ги уловила при сношение; след това я отнел от консулара Луций Касий Лонгин, за когото била женена, и открито се държал с нея като със законна съпруга. А по време на болестта я определил за наследница на богатството и властта си. Когато умряла, обявил траур и се смятало за углавно престъпление да се смееш, да се къпеш и да обядваш с родителите, жената или децата си. А самият той не можел да понася скръбта и внезапно през нощта избягал от Рим, преминал през Кампания, достигнал Сиракуза и оттам бързо се върнал обратно с пораснала брада и коса".
Това описание на Светоний напълно съвпада с определението на Филон Александрийски, който е един от малкото древни автори, които са се срещали с Калигула, и кратко и ясно го характеризира като "злонамерен субект".
Необмислената политика на Лудия император превръща в ад живота на гражданите на Рим и изпразва хазната. "Жестоки думи правели делата му още по-чудовищни", отбелязва Светоний и допълва: "Почти винаги искал умъртвяването да става чрез чести удари, постепенно, по вече известното му правило: "Удряй така, че човекът да почувства, че умира." А когато по погрешка бил наказван не определеният, а друг осъден със същото име, заявявал че на убития "така му се падало". И все повтарял следния известен стих от трагедия:
"И стига страх да имат, нека мразят ме!"
В едно от българските издания от поредицата "Нощта на учените" за римските императори, е написано следното:
"Когато гладиатор, на име Гълъб, победил в двубой, въпреки че Калигула бил заложил голяма сума пари за загубата му, императорът го умъртвил, намазвайки повърхностните му рани с отрова, която шеговито нарекъл впоследствие "гълъбова". На много римски сенатори Калигула пращал отровни сладки. Така веднъж "почерпил" с отровени ябълки спечелилия противников отбор в състезанието с колесници. След убийството на Калигула, наследилият го Клавдий намерил цял сандък, пълен с отрови и рецепти за тяхното приготвяне. Отровите били хвърлени в морето и дълго време след това хората намирали мъртви риби по крайбрежието".
Очевидно, Калигула си е служил с всички похвати на Дявола, вкл. отровителството. Както се казва, нищо сатанинско от човешката природа, не му било чуждо. Но пък, както в актьорското майсторство най-добрата роля е тази на отрицателния герой, така и в литературата "пъстри" и противоречиви личности като Калигула, са най-интересни за читателя. Това обяснява стотиците книги, написани от автори от цял свят, посветени на неговата личност. Както и филми, изпълнени с онази неподражаема зрелищност, която свързваме с Древния Рим и странните порядки на неговите императори.
Съвременни оперни интерпретации, както и театрални спектакли по пиесата на Албер Камю, представят противоречивия образ на Калигула по необикновено завладяващ за публиката, модерен начин. И много български театри включиха в програмите си пиесата "Калигула", която се радва на огромен зрителски интерес. Очевидно, образът на тирана от древността, и днес продължава да интригува не само хората на литературата и изкуствата, но и публиката.
На днешния ден, преди почти две хилядолетия, е било убито "чудовището" Калигула, но интересът към него продължава да "живее" и днес - в книгите, на сцената и на екрана. С право може да се каже, че Калигула е един от най-интригуващите отрицателни прототипи в историята на човешката цивилизация.
Еми МАРИЯНСКА
Остани с
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}