ХРАМ НА ДУХОВНОСТТА
Св. Серафим Софийски Чудотворец - надеждата на вярващите
70 години от кончината и 4 години от канонизирането му за светец
Редактор : / 14388 Прочита 5 Коментара
Гробът на Св. Серафим в Руската църква в София / Снимка: BulFoto
"На 26 февруари 2020 година се навършват четири години от прославата и седемдесет години от блажената кончина на архиепископ Серафим (Соболев) Софийски Чудотворец. Свети Серафим е канонизиран едновременно от две поместни православни църкви - Българската и Руската, на 26 февруари 2016 година", напомнят от Православие.бг.
"Ако получа дръзновение пред Господа, няма да ви оставя сираци", казва самият Серафим Соболев приживе.
От години, още преди да бъде канонизиран, гробът на отеца в Руската църква в София се прочу като олтар на надеждата за обикновените хора.
Гробът на Св. Серафим в Руската църква в София / Снимка: BulFoto
Какво в житието на св. Серафим Софийски кара хората да вярват в неговото застъпничество и в Чудото Божие?
Николай Борисович Соболев (бъдещият архиепископ и светител Серафим) е роден в гр. Рязан, Русия, на 1 декември (ст. ст.) 1881 г. в семейството на занаятчията Борис Матвеевич Соболев и жена му Мария Николаевна, които имали 12 деца. Николай бил десетото дете. Когато е на 6, баща му се парализира след инсулт и остава на легло цели 14 години. Като свидетел на мъките на баща си, момчето решило да стане свещеник и да измолва здраве и благодат за хората.
През 1894 г. Николай Соболев бил приет във втори клас на Рязанското духовно училище, а през 1900 г. - в Рязанската духовна семинария, където учил до 1904 г. Още тогава обмислял монашество. Постъпил в Духовната академия в Санкт Петербург.
Първото чудо с молитва се случило, когато горещо се помолил за здравето на сестра си Варвара. Тя получила тежък кръвоизлив, и докато я закарат на лекар до града, щяла да умре. Серафим се приближил до Варвара, помолил се и я прекръстил. Кръвотечението веднага се прекратило и сестра му дошла на себе си.
Светителят цял живот си спомнял този случай и не забравял всеки път да благодари на Бог за чудото.
През есента на 1908-а година йеромонах Серафим защитил дисертация в катедрата по нравствено богословие: "Учението за смирението според Добротолюбието". През същата година започнал преподавателска дейност в Пастирското училище, основано от Волинския и Житомирски архиепископ Антоний (Храповицки). Общуването с децата носело на йеромонах Серафим голяма радост.
През декември 1911 г. отец Серафим бил назначен за инспектор в Костромското духовно училище. На 22 декември 1912 г. йеромонах Серафим с решение на Светия Синод бил назначен за ректор на Воронежката духовна семинария с издигането му в сан архимандрит и заема тази длъжност до Великата Октомврийска революция в Русия.
Какви били нравствените възгледи на архимандрит Серафим и какво казва той публично за войната:
"Господ ни наказва за това, че ние не слушаме Неговия божествен глас, не изпълняваме Неговите божествени заповеди. Ние не искаме да живеем така, както на Бога е угодно, а живеем така, както на нас ни се иска. Ние забравихме за страха Божи и се отдаваме на безсрамни страсти. Там, на бранното поле, като река се лее мъченическата кръв на нашите братя, а тук като на празник гърми музика. Парковете са пълни с разхождащи се безделници, а в театрите и кината не се притесняват да поставят заради публиката безнравствени пиеси и филми. Даже Париж, който се отличава с разпуснатост, и той се е обновил: там няма нито удоволствия, нито спектакли; всички увеселителни места са затворени. А при нас, православните руски хора, виждаме друго" .
Архимандрит Серафим (Соболев) се държал така, както му подсказвала съвестта. Още в студентските си години той казва за Распутин, че той носи на Русия нещастие. Разбира се, в онези условия позицията на архимандрит Серафим би могла само да навреди на неговата кариера. И му навредила. По-късно, вече в емиграция, архиепископът продължил да пише в кореспонденцията си, че именно Распутин е един от виновниците за гибелта на православна Русия.
Когато изпада в немилост в родината си, архимандрит Серафим решил да се обърне към един мъдрец, на име Аарон, който му казал: "Не се страхувай, ти ще попаднеш в хубава малка страна".
През пролетта на 1921 г. архиепископ Евлогий (Георгиевски), управляващ руските енории в Западна Европа, назначил епископ Серафим за настоятел на църквата "Св. Николай Мирликийски Чудотворец" в София. През април 1921 г. назначението на епископ Серафим за настоятел на църквата "Св. Николай" било потвърдено от Висшето църковно управление зад граница. На 28 април 1921 г. митрополит Антоний (Храповицки) съобщил на патриарх Тихон за назначаването на епископ Серафим за настоятел на храма "Св. Николай" в София . На 19 май 1921 г. епископ Серафим, заедно с брат си йеромонах Сергий, пристигнали в България.
Назначението на епископ Серафим предизвикало недоволството на някои църковници у нас, но накрая всички оценили достойнството му и го признали. До края на живота си епископ Серафим останал на длъжността си управляващ руските енории в България, отначало под юрисдикцията на Руската задгранична църква, а след това - под юрисдикцията на Московската патриаршия.
Място за служение на епископ Серафим станал храмът "Св. Николай" на булевард "Цар Освободител". Този храм бил построен още преди Първата световна война към посолството на Руската империя и бил осветен на 24 ноември 1914 г. Но след руското преселение, този храм станал духовен център на емиграцията в България. Освен църквата "Св. Николай", на подчинение на епископ Серафим са били манастирите: Ямболският "Св. Спас" и Асеновградският "Св. св. Кирик и Юлита" , а също руски енории във Варна, Пловдив, Перник, Русе (Русчук), Пещера, Цариброд (близо до гр. Шумен), в Княжево (квартал на София) и на Шипка.
На 1 януари 1938 г. за съчинението "Новото учение за София -Премъдрост Божия" той бил удостоен с научната степен "магистър" по богословие. На 4 януари 1938 г. решението било утвърдено от Св. Синод, след което архиепископ Серафим бил включен в състава на Научния комитет при Архиерейския синод на Руската задгранична църква.
През годините на Втората световна война България била съюзник на Германия. През тези години някои руски свещенослужители били за победата на Германия и даже се молели за това. Обаче архиепископ Серафим никога не е служил молебен за победа на Германия, а освен това категорично отказвал да благославя руските емигранти за борба против Русия, казвайки, че да воюваш срещу родината си е грях.
Остани с
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}