ЧОВЕШКИТЕ ОБЩЕСТВА
Алеутите - между православието и шаманизма, между Русия и Америка
Изчезващата народност наброява по-малко от 2500 души
Автор : / 9431 Прочита 0 Коментара
По Тихоокеанското крайбрежие на Азия и Америка, на територия, буквално на границата между Русия и Америка, живее изчезваща народност с прелюбопитен бит и религия. Алеутите са, по последно преброяване, по-малко от 2500 човека, като по-голямата част живеят в Аляска, и едва една-четвърт - на Командорските острови. Някога, в средата на 18-и век, алеутите са били седем пъти повече - някъде към 15 000 души. Славели се като войнствен северен народ. Нападали съседите си, а пленниците превръщали в роби.
Били изкусни ловци и рибари. След колонизацията им от Русия, трябвало да се примирят с новата политическа ситуация и да смекчат войнствената си природа. За това положителна роля изиграло и християнството - алеутите приемат православието. Макар и по доста странен начин. Примерно, канонизират един от аборигените и по този начин си имат Св. Петър Алеут.
Откъде идва името на тази необикновена народност? - От Алеутските острови? - Алеути ги нарича външният свят. А помежду си те се наричат унангани. Някои лингвисти смятт, че произходът на думата "алеути" се дължи на един от чукотските диалекти, на който думата означава "островитянин". Други лингвисти пък считат, че наименованието произлиза от името на специфична част от местната носия, използвана за покриване на главата.
И до днес алеутите ходят на риболов в океана с многоместни канута, като предците си. Ловят тюлени, морски котки, видри и даже китове. Ловът им се изразява предимно с този на птици.
Алеутски ловци, заснети през 1884 г.
Жените са изкусни в плетенето на кошници, чанти и други изделия от тревни растения. За целта си пускали дълги нокти, които използват като инструмент при плетенето. От усилната работа, на по-късна възраст, китките на ръцете им изглеждат силно деформирани.
Алеутите живеят в полуземлянки, които наричат "барабора". Строят ги предимно на възвишения, за да имат добра панорама - да не бъдат обезпокоени от врагове, или диви животни. Бараборите са буквално облепени с кости от кит, а покривът е покрит с животински кожи, дървесни кори и сухи треви.
Алеутско село от първата половина на 20-и век
За осветление алеутите използват лампи, в които горивната смес е от животинска мас. Така са живели почти до началото на 20-и век. С контактите си с европейци, те бавно започнали да се цивилизоват, което личи и по къщите им - новите се строят от дървени дъски.
До приемането на православието, алеутите свободно се женели помежду си, разрешено било както многоженството, така и многомъжството. Съществувал т.нар. групов брак. В знак на уважение към госта, домакинът му предлагал като дар...жена си. Жените и мъжете били равни. Родството се определяло по майчина линия, а властта на вождовете се наследявала по мъжка линия.
Мъжът бил леко дискриминиран единствено по отношение на това, че понякога се налагало да "отработи" своята невяста, като чиракува година-две преди брака, в стопанството на нейните родители.
Любопитен е въпросът с робството при алеутите. Те се отнасяли много жестоко с робите си - за най-малкото провинение, наказвали с убийство робите си. Някои домакинства имали по десет и повече роби. При натуралното стопанство, роб можело да бъде заменен за нож, или в най-добрия случай - за лодка?!?
До приемането на християнството алеутите практикували шаманизъм. Много любопитни за културолозите са техните погребални маски, изработени от резбовано дърво. Шаманите ползвали маските си почти постоянно през целия си живот. Те били изработвани така, че да се задържат на лицето възможно по-удобно, така че да не падат.
За пръв път светът се запознава с алеутската народност след откриването на Алеутските острови, по време на Великата Северна експедиция през 1741 г. Алеутите не посрещнали дружелюбно експедицията - подпалили няколко кораба и убили екипажите им, но постепенно бил постигнат мир. Първоначално, на основата на търговията.
Обработка на кожи в цех от началото на 20-и век
По-късно се стига до мирно съвместно съществуване и в други области на живота. Руснаци открили училища в Охотск и Камчатка. Там алеутски деца почнали да учат руски език. Значителна роля за социализирането на алаеутите изиграла Руско-Американската компания, която осигурила работа на алеутските мъже.
Със заселването на европейци в земите на алеутите, започнало и християнизирането на местното население. Според мисионери, алеутите се оказали възприемчиви и доста старателни в желанието си да усвоят четенето, например.
През 1867 г. Алеутските острови и Аляска били продадени на Америка. Руски алеути останали само на Командорските острови.
Картина на неизвестен автор, изобразяваща мисионери, проповядващи християнството в Аляска
Процесът на постепенното стопяване на тази народност започнал в началото на 20-и век. Асимилацията изиграла своята роля. Американските алеути били подложени на дискриминация, подобно на индианците. Ситуацията започнала бавно да се променя към по-добра чак през 60-те години на миналия век, но дотогава алеутското население било вече чувствително намаляло.
И днес, малобройните алеути се стараят да спазват традициите на дедите си и помежду си говорят на древния си език, който също е под угрозата на изчезване.
Алеутите - тази колоритна народност, живееща "на края на Земята", се опитва да задържи поне характерната част от своя натюрел, въпреки многото фактори, които пречат на това.
Еми МАРИЯНСКА
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}