Тома Васильов, като младо момче е превеждал на руските войски по време на преминаването на Балкана. Тома Васильов е наричал робството робство и понеже у нас са спомените му, които са послужили на "Импресио" за статията, ви уверявам в това. Акцентът в спомените му е скромността, която дава за пример, е добре да обърнете внимание на това. В днешно време много малко хора се сещат за силата на скромността и опазването на вярата и традициите ни. Малко неточно е да се пише , че става дума за публицист, но явно авторката не е била достатъчно запозната. Тома Васильов е бил близък приятел с Иван Вазов и всеки следобед обичали да сядат на пейките до Перловската река между "Орлов мост" и ул. "Гурко" и да си говорят. Интересното за него е това, че като главен секретар на МВР е дал оставката си пред новия министър председател Стамболов и той е настоял Тома Васильов да остане и да продължи задълженията си, което показва, че по онова време са търсени и уважавани онези, които са си гледали работата и са имали добро име. Добре е да се знае, че още през 20-30-те години Тома Васильов не е давал в къщи да се ядат салами и консервирани меса, а държал да се пазарува само прясно месо. Беше добре да се каже, че Тома Васильов е бил областен управител на София, главен секретар на МВР и един от основателите на Демократическата партия и нейн депутат. Той е един от хората дарили средства за построяването на църквата Свети Седмочисленици. Ако попитате в Тетевен за него ще видите какво ще ви кажат хората? От онова време са изминали много години и го помнят, защото е държал на скромността , трудолюбието и честността. Това е един много благороден човек.