Въведете дума или фраза за търсене и натиснете Enter

Георги Господинов: Някак трябва да се справим с дефицита на бъдеще

He's The Man

Георги Господинов: Някак трябва да се справим с дефицита на бъдеще

"Основният проблем, с който трябва да се справят следващите поколения, е как да си измислим бъдеще. Никой не си задава този въпрос, защото утре няма", споделя писателят

Той е най-превежданият и най-награждаваният съвременен български писател, а литературните му успехи са световни.

Първият му роман "Естествен роман" се превръща в най-превежданата българска книга след 1989 г., а романът му "Физика на тъгата" е номиниран и печели редица отличия, сред които швейцарската награда "Ян Михалски".

Само преди дни стана ясно, че романът "Времеубежище" е в списъка на сп. "Ню Йоркър" за най-добрите книги на 2022 г., а миналата година книгата спечели най-голямата литературна награда на Италия Strega. 

Писателят се включва в четвъртото издание на специалния проект на Dir.bg "He`s The Man!".

За поредна година Dir.bg покани шестима забележителни мъже, по чиито стъпки всички бихме тръгнали, защото знаем, че ще ни отведат далеч. Техните успехи са променили историята и дават пример, който вдъхновява малки и големи. Те имат неписани правила, а уроците, научени по пътя, са достатъчно ценни, за да ги помолим да ги предадат на нас.

С Георги Господинов разговаряме за образите на бъдеще, търсенето на посоки за вглеждане и (не)научените уроци. 

Снимка: Тедд Георгиев/Dir.bg

Още

"Времеубежище" от Георги Господинов сред най-добрите книги за 2022 г. според "Ню Йоркър"

"Времеубежище" от Георги Господинов сред най-добрите книги за 2022 г. според "Ню Йоркър"

- "Никое време не ни принадлежи, никое място не е твое" - това пишете в романа "Времеубежище". Това ли е голямата заблуда на човечеството, че всяко време и място му принадлежат?
- Така е. Това е един зле развит его-антропоцентризъм, че ние сме владетели на този свят, той ни принадлежи и ние можем да го управляваме.

В много от моите книги, и в "Естествен роман", и в графичния роман "Вечната муха", който направихме с Никола Тороманов, мухата беше важна именно заради това, че тя е антиантропоцентрична и защото всъщност всичко около нас, включително мухите, са се появили милиони години преди човека. Тоест по право, този свят им принадлежи дори повече. Ние сме като гости, дошли по-късно и със сигурност след тях.

Този антропоцентризъм, който беше добър в едни ренесансови векове, сега по-скоро работи против планетата като цяло. Другият смисъл на този цитат от "Времеубежище" и на цялата книга е, че нещо се е случило тези последни години и мястото се е сменило с време.

Онова, което сме фетишизирали като място, всъщност е повече време, променено от времето място. Битките, които се водят сега, са битки за миналото, в което си бил щастлив, велик или както всеки си е съчинил. Но времето е станало по-важно от мястото. И когато искаме да се върнем някъде, се връщаме не на определено място (защото то е друго или вече го няма), а имаме носталгия към време.

Носталгията се е сменила, тя вече е по-време. По някое друго време, в което сме били деца или "богоизбран народ".

Снимка: Тедд Георгиев/Dir.bg

Още

Найден Тодоров - музикалният магьосник с вълшебна пръчица

Найден Тодоров - музикалният магьосник с вълшебна пръчица

- Казвате, че битката е за миналото, сякаш не желаем да си представим бъдещето. Има войни, има климатични изменения, които са повече от очевидни, но въпреки това, сякаш хората не се притесняват за бъдещето си. Защо то не е вариант?
- Бъдеще в момента няма. Свършило е. Може да пуснат, както се казваше едно време, но в момента имаме огромен дефицит на бъдеще. Разбира се, на политиците такива неща са им доста мъгливи, те говорят за дефицита на газ, за дефицита на други неща, но основният дефицит, който виси над нас, е дефицитът на бъдеще.

Това е основен проблем, с който трябва да се справят поколенията след нас. Как да си измислим бъдеще? Как да си върнем бъдещето? Къде ще живеем утре? Никой не си задава този въпрос, защото утре няма. Днес сме във война, а когато има война, хоризонтът на бъдеще е радикално скъсен.

Снимка: Тедд Георгиев/Dir.bg

С това се занимава и "Времеубежище" - какво правим, като няма бъдеще? Правим най-лесното и не толкова вярното, обръщаме се назад и се опитваме да преработим вторично миналото като бъдеще и да го представим като бъдеще.

Да си кажем "Втората световна война не беше лошо време, ние бяхме много велика сила, ако живеехме тогава, сигурно щеше да е по-добре". Светът едва ли не се е променил лошо и сега е необходимо да се върнем щастливи някъде там, назад.

"60-те, 70-те бяха страхотни години, бях млад, влюбен и т.н., а сега бъдещето изведнъж е съвсем друго, не сме се борили за това."

Казвам го като чужди гласове, които витаят в пространството. Но някак трябва да се справим с този дефицит на бъдеще.

Снимка: Тедд Георгиев/Dir.bg

Още

Проф. Атанас Щерев: Най-големият ми успех са моите деца, а провалът - вярата в комунизма

Проф. Атанас Щерев: Най-големият ми успех са моите деца, а провалът - вярата в комунизма

- А има ли изобщо някакви образи на бъдещето?
- Не, няма, това е проблем. Няма добри образи на бъдещето. В момента то има само апокалиптични образи.

- Когато Вашата близка приятелка Олга Токарчук беше в София и имаше малка среща с журналисти, тя каза, че през последните 100 години човекът изобщо не се е променил. Тогава се замислих защо хем имаме толкова много жестоки уроци в историята, хем те остават ненаучени. Какви са тези механизми?
- Моят кратък отговор е поради късата памет. Ние някак измамно си мислим, че онова, което е дадено веднъж завинаги като урок, то трае вечно. Не е така.

Сменят се поколенията, хората забравят. Идват други философи, политици, популисти, които променят разказа и хората могат да помнят Втората световна война по съвсем различен начин - със справедливи германци и лош свят.

С тези неща се занимавам и в романа - проблемите на паметта и Алцхаймера на обществото.

Още преди да напиша романа говорих за този социален Алцхаймер. Както човек заличава в паметта си някакви неща, така го прави и обществото. Тези забравени неща веднага се връщат, защото имат природа на вампир, те се пълнят с кръв от нашата забрава. Като ги забравиш, се появяват.

Снимка: Тедд Георгиев/Dir.bg

- Според Вас може ли литературата да бъде спасение в свят, в който теориите на конспирациите бележат особен успех сред обществото? И ако да, защо?
- Би трябвало, защото литературата се занимава с измислянето на истории.

Тя в някаква степен е най-старата конспиративна теория, но го прави не за да спечели нещо или за да назначи политик или да вземе власт. Тя просто съчинява историите на света включително и затова да не се случат. Това са всички литературни антиутопии, които познаваме.

От Евгений Замятин с неговата антиутопия "Ние" до Джордж Оруел, който всички цитират. Всички тези книги са версии на света, които биха могли да се случат и за съжаление - част от тях се случиха.

Снимка: Тедд Георгиев/Dir.bg

Още

He's The Man! Професорът по пътя на революцията

He's The Man! Професорът по пътя на революцията

- Но все пак литературата предизвиква и емпатия...
- Много са нещата, които литературата може, едното от тях е да предизвиква емпатия и по този начин да обезсилва идеологиите, които работят точно на полето, където емпатията я няма, защото за да убиеш спокойно някого, трябва ампутиране на емпатията. Другото важно нещо, което литературата може, е да произвежда смисъл.

Да ни дава инструменти да разбираме какво ни се случва. Да разказваме и през истории да разбираме това, което се случва.

Също много важно нещо и работещо срещу конспиративните теории е това, че те са за хора без въображение. В тях са сложени много прости истории, на които много бързо да повярваш. Литературата работи със сложни истории на различни нива.

С неща, които те карат да мислиш. А при конспиративните истории най-опасното нещо е да се замислиш над тях, затова трябва бързо да ги приемеш, да повярваш и край. Литературата работи точно по обратния механизъм.

- Значи сме се докарали до тотална криза на въображението. Защо ни се е случило това?
- Има някаква криза на рефлексията и вечната криза на емпатията. Ако сложим човека в основата на всичко, нещата ще бъдат по-прости.

Снимка: Тедд Георгиев/Dir.bg

- Как си представяте бъдещето на четенето?
- Това е едно от нещата, на които се посветих последните 30 години мисля. Струва ми се страшно важно. То е свързано и с предишния въпрос какво може литературата и защо четящият човек е свестен човек. Мога да го кажа през образ.

Човекът, който държи книга с две ръце, не може да държи автомат, пистолет или нож в същото време.

Ти си зает с нещо друго. Твоят ум е зает с нещо друго. И ето така четенето възпитава емпатия, за която говорихме - ти четеш за някой друг, който страда, и ти страдаш.

Натрупваш опит, без непременно да те убиват, както убиват главния герой. Това е трупане на опит от дистанция, който би трябвало да сработва.

Четенето наистина възпитава вкус. А това, което ни се случва днес с чалгата, чалгизираните партии, които влязоха в парламента, всичко това ще се окаже 80% въпрос на вкус и въпрос на много лошо отсъствие на вкус. Това е и политически въпрос, не само естетически.

Снимка: Тедд Георгиев/Dir.bg

Още

Георги Господинов: Малките истории за обикновените неща си струва да бъдат разказани

Георги Господинов: Малките истории за обикновените неща си струва да бъдат разказани

- В този смисъл, литературата може да бъде и бунт, и противопоставяне. Вие сте част от едно бунтарско литературно поколение от края на 80-те и 90-те години. От тази гледна точка, има ли днес нужда литературата от бунтари? И може ли да ги има?
- Може би на нас ни е било по-лесно заради ясните линии, заради това, че идваме от едно време, в което вече бяхме на 20 и което донякъде познавахме.

Ние искахме да се бунтуваме и извадихме Университета по улиците и около Народното събрание от 3 ноември нататък. Това беше важен опит и аз обичам да си спомням колко смутено, уплашено вървяхме по улицата, как се оглеждахме и колко беше страшно, но лесното беше, че беше ясно.

Още

Олга Токарчук и Георги Господинов: Войната е връщане назад към миналото

Олга Токарчук и Георги Господинов: Войната е връщане назад към миналото

- А сега не е ли?
- Сега всички линии са прекрачени и това, което се случи с думите, тогава още не беше.

Сега всеки факт, всяко събитие може да бъде преразказано, изтълкувано от две абсолютно различни перспективи и това обърква.

Много ми се ще младите писатели и артисти да бъдат готови да реагират с телата си, защото всички революции на ХХ век - 1968 г., 1956 г., 1980 г., 1986 г. показаха, колко е важно човек да отстоява с биографията и тялото си някакви позиции. Много ми се ще да видя активни младите хора, артисти, писатели. Така се пораства и в литературата, така се пораства изобщо.

Ежегодното специално събитие He`s The MAN! може да следите и на платформата - ТУК

*He`s The Man! се осъществява с подкрепата на Johnnie Walker, Devin Минерална, Subaru и Revalid®

Още

"Времеубежище" на Георги Господинов спечели "Премио Стрега Еуропео"

"Времеубежище" на Георги Господинов спечели "Премио Стрега Еуропео"

Още

Британският "Гардиън" за "Времеубежище" на Георги Господинов: Смешна и абсурдна фикция, в която читателят разпознава бъдещето

Британският "Гардиън" за "Времеубежище" на Георги Господинов: Смешна и абсурдна фикция, в която читателят разпознава бъдещето

Още

Писателят Георги Господинов на книжно турне в Италия

Писателят Георги Господинов на книжно турне в Италия

Още

"Физика на тъгата" на  Ушев и Господинов със световна премиера на Международния филмов фестивал в Торонто

"Физика на тъгата" на Ушев и Господинов със световна премиера на Международния филмов фестивал в Торонто

 
Коментирай 0

1/1

Още ВИДЕО

Детският радиохор посреща пролетта с концерт на 24 март

Младият състав чества 64 години от създаването си

Джаз музикантът Лъчезар Кацарски с номинация за наградата за Полет в изкуството "Стоян Камбарев"

Лъчо е мултиталант – той пее, свири на пиано и хармоника, издава авторска музика и играе в театъра

Изумителният магьосник Старбой Айвън с номинация за Наградата за Полет в изкуството "Стоян Камбарев"

Двукратният носител на мемориалната купа "Мистър Сенко" мечтае за световни сцени

Шедьовърът на Джонатан Глейзър "Зона на интерес" тръгва по кината от днес

"Зона на интерес" е може би най-впечатляващият филм за Холокоста от началото на века

Откриха в Патагония най-ранните датирани пещерни рисунки в Южна Америка

Аржентинските и чилийските археолози са открили 895 рисунки отпреди 8200 години в пещерата Хуенул 1 - скално убежище с площ 630 квадратни метра

След два разпродадени спектакъла: LORD OF THE DANCE обявяват трето шоу в София през май

На 19 май световноизвестните танцьори ще зарадват и феновете си във Варна

Виж всички

Календар